Решение № 5949 от 6.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столичен общински съвет, чрез юрк. Якуб, срещу Решение 5916 от 17.10.2022 г. по адм. д. 1295/2022 г. на Административен съд София-град, с което са обявени за нищожни т. 32 от Приложение 9 към Глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, в редакция съгл. Решение 894 по Протокол 93/23.11.06г. на СОС, в частта адвокати ; т.5 от Приложение 10 към Глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, в редакция съгл. Решение 31 по Протокол 30/29.01.09г. на СОС, в частта " адвокати и т.21 от Приложение 11 към Глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, в редакция съгл. Решение 894 по Протокол 93/23.11.06г. на СОС, в частта адвокати. В касационната жалба се изложени доводи за недопустимост, а алтернативно за неправилност и необоснованост на решението - касационни основания по смисъла на чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че посочените разпоредби са приети от компетентен орган. Счита, че спазването на процесуалните правила при приемането на Наредбата са били предмет на съдебен контрол. Във връзка с горното излага аргументи, че жалбите е следвало да бъдат оставени без разглеждане и делото прекратено на това самостоятелно основание. Според касатора с въведените цени на услуги не са нарушени правата на българските граждани. Не било налице противоречие на обжалваните разпоредби с чл.9 от ЗНА и установените принципи на административното производство. В касационната жалба са развити подробни съображения в тази насока. Иска се обезсилване на решението на административния съд, алтернативно неговата отмяна. В проведеното съдебно заседание моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците П. Велчева и М. Попов, чрез процесуалния си представител адв. Дацев, в писмена молба оспорват касационната жалба. Претендират разноски за адвокатско възнаграждение по делото. Прилага писмени доказателства. Ответниците Д. Димитрова, А. Димитрова и С. Ангелова, чрез процесуалния си представител адв. Стаменова, в писмен отговор оспорват касационната жалба като неоснователна и молят решението да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от съдебния акт, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, а разгледана по същество е основателна. С оспореното решение административният съд е обявил за нищожни т. 32 от Приложение 9 към Глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, в редакция съгл. Решение 894 по Протокол 93/23.11.06г. на СОС, в частта адвокати ; т. 5 от Приложение 10 към Глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, в редакция съгл. Решение 31 по Протокол 30/29.01.09г. на СОС, в частта " адвокати и т. 21 от Приложение 11 към Глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, в редакция съгл. Решение 894 по Протокол 93/23.11.06г. на СОС, в частта адвокати. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено следното от фактическа страна: С Решение 894/23.11.06г. на СОС е приета Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община. Наредбата е изменяна и допълвана впоследствие от СОС многократно, в различни части, като към датата на иницииращата делото жалба Наредбата е в действаща редакция съгл. Решение 49 по Протокол 27/28.01.2021г. на СОС /изменено с Решение 7314/16.12.2020г. на АССГ по д.11812/2019г., оставено в сила с Решение 11582/15.11.2021г. на ВАС по д. 3443/2021г./. Установил е също така, че Приложение 9 касае Услуги, извършвани от направление Контрол в инвестиционното проектиране, координация в строителството и градоустройство и районните администрации, като оспорването е относно частта от т. З2 "за изготвяне на писмени справки на адвокати по преписки, както и справки за съдебни дела, образувани по жалби срещу актове на Главния архитект на София - 20.00 лева"; Приложение 10 касае Услуги, извършвани от дирекция Инвестиционно отчуждаване, като оспорването е относно частта от т. 5 "за писмено консултиране на адвокати - 50.00 лева"; Приложение 11 касае Услуги, извършвани от Дирекция Общинска собственост и районните администрации, като оспорването е относно частта от т. 21 "за писмено консултиране на адвокати - 50.00 лева", като трите Приложения / 9, 10 и 11/ са към глава Трета на Наредбата - Цени на услуги, неуредени със закон, предоставяни от СО на ФЛ и ЮЛ, следователно и трите процесни норми касаят определени от СОС цени на услуги, неуредени със закон и предоставяни на ФЛ или ЮЛ /чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ/. При така установеното според административния съд преди да се отговори на въпроса: представлява ли процесната услуга писмено консултиране на адвокат административна или техническа услуга, следвало да се разбере каква изобщо е тази предвидена услуга/какво обхваща, кой точно служител я предоставя, по какви въпроси, в какъв срок, в какъв обем, различава ли се според адресата си, обвързана ли е от формулировката на запитването, какви са изискванията към него самото, подлежи ли на допълване и поправка и др. С оглед на гореизложеното АССГ е приел за нищожни двете точки, регламентиращи тази услуга /т. 5 от Прил.10 и т. 21 от Прил. 11/, в обжалваната им част, доколкото от съдържанието им по никакъв начин не ставала ясна волята на нормотвореца - какъв е предметът на нормата и респ. какви са обективните и субективни предели на предмета на услугата. Аналогични са съображенията на съдебния състав на първоинстанционния съд относно т. 32 от Приложение 9 на Наредбата в обжалваната част. Според съда предметът на услугите по обжалваните точки бил неясен и невъзможен. Съдът не е проверил законосъобразността на обжалваните точки от Наредбата поради установената им нищожност. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява на първо място, че обжалваното решение е валидно и допустимо - постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност, в законен състав и по допустимо оспорване. Решението е неправилно. В обжалваното решение съдът е направил извод единствено за липса на яснота в предмета на нормите, поради което ги е прогласил за нищожни. Този извод не се споделя от настоящия касационен състав. Предметът на процесните услуги, за които е определена цена, е описан в достатъчна степен, за да е ясен видът на предоставяните услуги. За да приеме, че липсва яснота в предмета на процесните услуги, съдът е изложил мотиви, че не става ясно какво обхваща тази услуга, кой точно служител я предоставя, по какви въпроси, в какъв срок, в какъв обем, различава ли се според адресата си, обвързана ли е от формулировката на запитването, какви са изискванията към него самото, подлежи ли на допълване и поправка. Всъщност Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, определя размерите на цените за предоставяните от общината услуги, като детайлизирането на действията по предоставяне на определена услуга не е задължително да се съдържат в самата Наредба. В хода на първоинстанционното производство не са били обсъдени релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт не е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на основанията по чл. 146 АПК. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че като е обявил за нищожни оспорените разпоредби поради неясен и невъзможен предмет, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид факта, че съдебният състав не е изложил други съображения по същността на правния спор, делото следва да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на същия съд. В този смисъл спорните въпроси не могат да се обсъждат за пръв път от Върховния административен съд не само защото страните недопустимо се лишават от една съдебна инстанция, а и по причина, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. Това означава, че в обжалваното решение трябва да има изложени мотиви, свързани със същността на спора, на които касационната съдебна инстанция да извърши контрол за законосъобразност, а не за пръв път да развива такива. Изложеното до тук налага обжалваното пред ВАС съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с гореизложените мотиви. Въпросът за разноските, вкл. и пред настоящата съдебна инстанция, следва да бъде разрешен от първоинстанционния съд съобразно правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК вр. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,