Решение № 5820 от 14.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Томов срещу решение 6119 от 27.10.2021 г., постановено по административно дело 7022/2020 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против заповед 8121к- 7515/24.06.2020 г. на Министъра на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна и му бъдат присъдени направените деловодни разноски в съдебното производство. Изложени са подробни доводи за необоснованост на извода на съда за установяване на извършените от него деяния, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Ответникът по касационната жалба Министърът на вътрешните работи чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд в предвидената от закона форма, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението законосъобразно. Неоснователни са наведените доводи, че заповедта не е постановена в предвидената от закона форма. Настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е постановена при спазване на изискванията за нейната форма по чл. 210, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), а от съдържанието и не се установява основателност на наведените доводи, за неправилност на изводите на съда. При преглед на заповедта се установява, че същата съдържа реквизитите по посочения законов текст, като описанието на извършеното нарушение е подробно и ясно. Обстоятелството, че в заповедта е посочено, че срещу служителя е образувано и досъдебно производство, при подробно описание на извършените нарушения на служебната дисциплина и квалифицираните им като такива, съобразно приложимите разпоредби на ЗМВР не води до извод, че наложеното наказание е поради наличие на образувано досъдебно производство, тъй като наложеното наказание е за извършени нарушения по чл. 203, ал. 1, т. т. 7 и 13 ЗМВР използване на служебно положение за лична облага и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Противно на твърденията в касационната жалба съдът е установил фактическата обстановка, като въз основа на събраните в хода на производството доказателства е направил правилни изводи. Безспорно по делото е установено, че Томов на посочените в заповедта време и място е извършил деянията, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Тези обстоятелства се установяват от приложената по делото дисциплинарна преписка, в която дисциплинарно разследващия орган е приобщил и материали и от досъдебното производство, образувано срещу Томов. Не се спори, че материалите събрани в хода на това производство са предоставени на Томов за запознаване и му е предоставена възможност да се запознае са тях, както да даде обяснения по същите, да направи възражения или да сочи доказателства, но такива не са направени от служителя. Едва в хода на съдебното производство са представени гласни доказателства разпитан е свидетел, който установява, че ежегодно по едно и също време почиват заедно с Томов от години, включително и през 2018 г., когато според него били в Шкорпиловци от 13.08.2018 г. за една седмица т.е. до 20.08.2020 г., но същите се изолирани о противоречат на установеното от останалите събрани в хода на производството доказателства. Поради това правилно в обжалваното решение е прието, че показанията на свидетеля не опровергават установеното в хода на дисциплинарното производство извършено първо деяние на 20.08.2018 г., потвърдено от показанията и сведенията на трима свидетели, които са очевидци на случая и за разлика от разпитания в съдебното производство свидетел установяват с точност времето и мястото на извършеното. Обстоятелството, че липсва протокол за проверката на заведение Флейм 1, в която е участвал Томов е установено в хода на дисциплинарното производство от показанията на тези свидетели, които установяват, че въпреки извършената проверка от групата служители на МВР протокол не е изготвян и съответно не е връчен на управителя на заведението. Фактът, че е ползвал отпуск през този период не води автоматично до извод, че не е бил част от групата полицаи, извършили проверката на 20.08.2018 г., а при събрани доказателства за участието му изводът на съда е правилен. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че изводът на съда за наличие на фактическите основания, посочени в заповедта установеното извършване на нарушенията на служебната дисциплина, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя е правилен и обоснован. Допълнително в тази насока и доколкото касаторът не оспорва извършване на второто нарушение, за което му е наложено дисциплинарното наказание настоящият състав споделя извода в обжалваното решение, че само то е основание за налагане на наказанието на Томов, предвид вида, характера и тежестта му. Наведеният довод, че дисциплинарно разследващия орган е установил извършените нарушения единствено чрез приобщаване на към дисциплинарното производство на материали от образуваното наказателно такова не обосновава извод за неизпълнение на задължението му по чл. 207, ал. 3 ЗМВР не обосновава извод, че в случая органът не е извършил всички необходими процедурни действия по установяване на фактите относно извършените дисциплинарни нарушения, тъй като от събраните в хода на производството тези факти са установени, с което е изпълнено изискването за извършване на необходимите действия за пълно и всестранно изясняване на случая. Твърденията освен това са и неверни, тъй като от материалите приложени към дисциплинарната преписка се установява, че органът е събрал по свой почин и други доказателства за установяване на извършените нарушения на дисциплинарната дисциплина. Решението е обосновано. Съдът, след изясняване на фактите, въз основа на които е формирал правните си изводи е изложил подробно и аргументирано както приетата за установена от него фактическа обстановка, така и правните си изводи. При извършената проверка не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение