Решение № 901 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10035/2008 г.

Решение № 901 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10035/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Георгиев Еленков от гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Ст. Атанасова, против решение от 16.06.2008 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III "Д" състав по адм. д. № 2386/2005 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя по делото липсва решение на техническата служба на общината, като липсва и решение на назначена от кмета на Район "Люлин" комисия, която е следвало да се произнесе относно застроената и незастроената част от процесния имот. Касаторът оспорва изводите на съда относно застроеността на частта от имота, оцветена в розово на скицата, приложена към заключението на вещото лице и твърди, че площите, в които е построена сграда с магазин и кафене и има асфалтова площадка са свободни и незастроени. Моли Върховния административен съд да отмени частично обжа лваното решение в двете части, обозначени на скицата в розов цвят с площи 2034 кв. м. и 2500 кв. м. Ответниците кметът на Столична община - район "Люлин" и Тодорка Кръстева Мадова от гр. София не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, тъй като съдът е отговорил аргументирано на възраженията на жалбоподателя и оплакванията му относно времето на извършване на строежите и законността на постройките се обсъждат по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ от Общинската служба по земеделие. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжа лваното решение от 16.06.2008 г. е отхвърлена изцяло жалбата на Тодорка Кръстева Мадова и Петър Георгиев Еленков, двамата от гр. София, против заповед № РД - 09 - 101/28.02.2005 г. на кмета на район "Люлин" - Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решение № 23 по протокол № 8/23.07.2004 г. на комисията, назначена със заповед № РД - 09 - 008/16.01.2004 г., за имот пл. № 5100276, к. л. 237 и 260, попадащ в регулационния план на м. ж. к. "Люлин - 4", както и искането за присъждане на разноски. За да достигне до този резултат Софийският градски съд е обсъдил всички оплаквания на жалбоподателите и е приел, че цялата площ от процесния имот е заета от фактическо застрояване, което към настоящия момент е осъществено и сега съществуващо и съответства на отреждането на имота - за КОО и за КЖС. Според настоящия съдебен състав обжа лваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Софийският градски съд точно е преценил, че с процесната заповед е одобрено решение № 23 по протокол № 8/23.07.2004 г. на назначената от ответника комисия. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, което е развил пред първоинстанционния съд и се поддържа пред касационната инстанция, за липса на решение на техническата служба на общината и на решение на назначена от кмета на Район "Люлин" комисия, която е следвало да се произнесе относно застроената и незастроената част от процесния имот. Цитираният в оспорената заповед протокол № 8 от 23.07.2004 г. е приложен и приет като писмено доказателство по делото и не е оспорен от жалбоподателите. В т. 23 от горепосочения протокол е вписано изрично, че е по молба на Петър Георгиев Еленков за издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ и комисията, назначена със заповед № РД - 09 - 008/16.01.2004 г., е взела решение, че имотът е изцяло застроен с жилищен блок и улица и да се издаде удостоверение, като се определи за застроена цялата площ на имота. Следователно е налице изискуемото решение на техническата комисия, което законосъобразно е одобрено от кмета на СО ÷ район "Люлин". В касационната жалба са развити подробни съображения против изводите на първоинстанционния съд за застроеност на имота. Конкретните възражения са относно отразените с розов цвят на скицата на вещото лице части от процесния имот. Относно площта от 2034 кв. м., с буквени означения З-И-О-П-Р-С-Т-У-З правилно е установено, че е застроена с двуетажна сграда с магазини и кафене, които постройки са в съответствие с отреждането на имота за "Озеленяване, търговия и обществено хранене". По отношение на частта от бившия имот № 5100276, означена с букви Ф-Ж-Е-Х-Р-С-Т-У-З, с площ 2500 кв. м., оцветена в розово на скицата на вещото лице, която е неразделна част от приетата като доказателство по делото и не оспорена от страните СТЕ, вещото лице изрично е посочило в заключението си, че тази част от имота е асфалтирана и представлява паркинг - т. е. налице е застрояване на имота и не може да се приеме, че тази част представлява свободна площ. Освен това експертът е констатирал, че в спорната част се намират халета с метални конструкции и мястото е оградено. Неоснователно е и възражението за момента на извършването на строителството - преди датата 1.03.1991 г. или след тази дата. Законосъобразно Софийският градски съд е преценил, че по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя само фактическото застрояване на терена към датата на издаването на заповедта, а не се изследва въпроса кога е извършен строежът, което е самостоятелна предпоставка по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, която следва да се изследва и преценява от съответната служба по земеделие в производството по възстановяване на собствеността. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че атакуваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 21 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение