Решение № 1984 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6725/2018 г.

Решение № 1984 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6725/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат В. Бучкова - ПАК като пълномощник на М. Асенова със съдебен адрес в [населено място] срещу решение № 1577 от 9.03.2018 г. на Административен съд София град по адм. дело № 8569/2017 г. С него се отхвърля жалба на Асенова против решение № 1040-21-285/7.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което се потвърждава разпореждане № О-21-999-00-0000354479/13.06.2017 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което и е отказано отпускане на парично обзещетение за общо заболяване и майчинство по болничен лист № 8405405, серия Е-2017. Поддържат се доводи зе неправилност на решението, вследствие необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. По същество се свежда до приложението на чл. 9, ал. 3 и ал. 5 КСО. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред съда е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ София град. По делото е установено от доказателствата по приложената административна преписка, че жалбоподателката е била във временна неработоспособност поради общо заболяване съгласно болничен лист № 8405405, серия Е-2017 за времето от 5.04.2017 г. до 14.04.2017 г. Установено е от заповед № ЧР-03-15 от 13.03.2017 г., издадена от министъра на правосъдието, че М. Асенова е била отстранена временно от работа на основание чл. 100, ал. 3 ат Закона за държавния служител. Установено е от заповед № ЧР-03-28 от 10.04.2017 г. на министъра на правосъдието, че е прекратено временното отстраняване от работа, считано от 11.04.2017 г. При тези констатации съдът е приел от правна страна, че правилно е отказано обезщетение за временна неработоспособност, тъй като чл. 9, ал. 3 КСО във вр. с ал. 5 не предвижда осигуряване за този осигурителен риск при временно отстраняване от работа. Възраженията, че с втората заповед на министъра на правосъдието се отменя първата за временно отстраняване от работа приел за неоснователни. При тези фактически и правни констатации е постановено решението. Решението е правилно. Съгласно нормата на чл. 9, ал. 3, т. 1 КСО за осигурителен стаж се зачита и времето през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа като за този преиод се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, които съгласно ал. 5 са в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Анализа на разпоредбите води до единствения и непротиворечив извод, че осигуряването в такъв период на временно отстраняване от работа не е за всички осигурителни рискове, поради което не покрива и рискът общо заболяване и майчинство, както правилно е приел административният орган и съдът в обжалваното решение. Възраженията, че с последващата заповед министърът на правосъдието е отменил предходната своя заповед за временно отстраняване от работа правилно е прието за неоснователно. Видно от съдържанието й, приложена на л. 14 от делото се установява, че няма диспозитив за отмяна на предходната заповед, а за прекратяване на временното отстраняване, считано от дата 11.04.2017 г. Поради това към дата на издаване на болничния лист жалбоподателката не е била осигурена за риск Общо заболяване и майчинство. Доказателствата по делото са обсъдени и са изведени обосновани изводи, поради което няма нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение