Решение № 767 от 17.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10131/2018 г.

Решение № 767 от 17.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10131/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две жалби. Едната жалба е на "ЧЕЗ Електро България" АД и е срещу Наредба за изменение и допълнение /НИД/ на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /Наредба № 1, НРЦЕЕ/, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, обнародвана в ДВ бр. 52 от 22.06.2018 г., в частта й по § 7, с който се изменя чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Твърди се, че в оспорената й част НИД на НРЦЕЕ е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправни разпоредби на нормативни актове от по-висок ранг и съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Претендира се отмяната на оспорената част от НИД на НРЦЕЕ. Втората жалба е на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и е срещу същата НИД на Наредба № 1, но в частите й по: § 20, с който се създава ал. 3 в чл. 28 от Наредба № 1; § 22, с който се създава раздел IIIа с чл. 37а - 37в от Наредба № 1; § 23, с който се правят изменения и допълнения в чл. 38 от Наредба № 1, и § 25, с който се създават ал. 2, 3 и 4 на чл. 40 от Наредба № 1. Твърди се, че оспорените части от НИД на НРЦЕЕ са незаконосъобразни поради противоречие с материалноправни разпоредби на нормативни актове от по-висок ранг и съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Претендира се отмяната на оспорените части от НИД на НРЦЕЕ. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалните си представители юриск. Райков и юриск. Методиева, в съдебно заседание и в представени писмени бележки, взема становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура в съдебно заседание дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на подадените жалби. Предлага и двете жалби да бъдат отхвърлени. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: По допустимостта на оспорването: Според чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Тези административни актове имат нормативен характер - съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Съгласно чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, а разпоредбата на чл. 186 АПК предоставя правото на оспорване на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта или за които той поражда задължения. В случая оспорената от "ЧЕЗ Електро България" АД част от НИД на НРЦЕЕ касае компонентата за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител" по чл. 10, ал. 3 от НРЦЕЕ. Тъй като "ЧЕЗ Електро България" АД притежава лицензия за дейността снабдяване с електрическа енергия /л. 26 от делото/, то оспорената част от НИД на НРЦЕЕ засяга неговата дейност. Затова той има правен интерес от оспорване. Със становище от 03.09.2019 г. /л. 251 -254 от делото/ ответникът КЕВР е направил възражение за недопустимост жалбата на "ЧЕЗ Електро България" АД заради отпаднал правен интерес за този жалбоподател поради настъпило изменение в чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1. По това възражение настоящият съдебен състав се е произнесъл с нарочно определение от 24.09.2019 г., поради което не следва това да бъде правено отново. Оспорената от "ЧЕЗ Разпределение България" АД част от НИД на НРЦЕЕ касае дейността разпределение на електрическа енергия. "ЧЕЗ Разпределение България" АД притежава лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия /л. 29 от присъединеното адм. д. № 10132/2018 г./. Затова оспорената част от НИД на НРЦЕЕ засяга неговата дейност, поради което той има правен интерес от оспорване. Изключение от последното е оспорения § 23, т. 1 от НИД на НРЦЕЕ - частта му, с която е изменен чл. 38, ал. 2 от Наредба № 1. Следва да се посочи, че с жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД е оспорен изцяло § 23 от НИД на НРЦЕЕ – следователно и в частта му по т. 1, с която е изменен чл. 38, ал. 2 от Наредба № 1. Със становище от 03.09.2019 г. /л. 251 -254 от делото/ ответникът КЕВР е направил възражение за недопустимост жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД в тази ? част поради липса на правен интерес на "ЧЕЗ Електро България" АД. С определение от 24.09.2019 г. съдът е обявил, че то това възражение ще се произнесе с крайния акт, като е дал възможност на страните да вземат становище по възражението на КЕВР за частична недопустимост на жалбата в тази й част. Такова становище не е изразено от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, като с представените писмени бележки тази част от оспорването не е коментирана. Съдът намира за основателно възражението на КЕВР за частична недопустимост на жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД относно оспорването на § 23, т. 1 от НИД на НРЦЕЕ. С последният е изменен чл. 38, ал. 2 от Наредба № 1, като думата "променяни" се заменя с "изменяни", а след думите "при наличие на обстоятелства" се добавя "водещи до промяна на цената на основното гориво". Така новото съдържание на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 1 гласи: "При регулиране на цените чрез метода "норма на възвръщаемост на капитала" по време на ценовия период цените могат да бъдат изменяни при наличие на обстоятелства, водещи до промяна на цената на основното гориво, чието настъпване не е могло да бъде предвидено при утвърждаването на цените и води до съществено изменение на утвърдените им ценообразуващи елементи и на финансовото състояние на енергийното предприятие. ". Разпоредбата е относима за дружества, които произвеждат електрическа енергия, тъй като само за тях промяната в цената на основното гориво води до изменение на утвърдените им ценообразуващи елементи и на финансовото им състояние. Жалбоподателят "ЧЕЗ Разпределение България" АД не е сред производителите на електрическа енергия, а той според коментираната лицензия извършва дейността разпределение на електрическа енергия. Затова "ЧЕЗ Разпределение България" АД няма правен интерес от оспорване на разпоредба, която не е относима за него. С оглед на изложеното жалбата в тази й част е недопустима на основание чл. 186, ал. 1 АПК. Затова и според чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 196 АПК жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство по нея – прекратено. По съществото на спора: Оспорената НИД на НРЦЕЕ е подзаконов административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, тъй като съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Същата е издадена по прилагане на Закона за енергетиката (ЗЕ) и е с наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет. Процесната наредба е издадена от компетентен административен орган - Комисията за енергийно и водно регулиране, която в оспорените й части според изискването на чл. 76, ал. 1 АПК, е изрично овластена за издаването й с разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Спазено е изискването за писмената форма като условие за действителност. Текстът на наредбата е удостоверен по реда на чл. 78, ал. 1, т. 2 АПК от председателя на КЕВР и наредбата е обнародвана според изискването на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ и чл. 78, ал. 2 АПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗНА. При приемане на оспорваните разпоредби не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствени правила предвид следното: Според чл. 80 АПК за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове /ЗНА/. Съгласно § 5 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на ЗНА доколкото друго не следва от ЗНА, той се прилага за всички нормативни актове, издавани от органи, предвидени от Конституцията. За другите нормативни актове важат съответно чл. 2, 9 - 16, 34 - 46 включително и чл. 51. В случая КЕВР не е орган, предвидени от Конституцията. Той е създаден на основание чл. 10 от ЗЕ като независим специализиран държавен орган, комуто е възложено регулирането на дейностите в енергетиката. Процесната наредба е друг нормативен акт по смисъла на изречение второ на § 5 ПЗР ЗНА, поради което за него важат съответно чл. 2, чл. 9 - 16, чл. 34 - 46 и чл. 51 ЗНА, но не и разпоредбите на глава трета – изработване на проекти на нормативни актове. В този смисъл решение № 13771 от 12.11.2018 г. на 5-членен с-в на ВАС по адм. д. № 10562/2018 г. (постановено в производство по оспорване на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия), а също решение № 9644 от 13.07.2018 г. на 5-членен с-в на ВАС по адм. д. № 4089/2018 г. В случая приложимата разпоредба относно реда за издаване на наредбата е чл. 77 АПК. Това е установеният и приложим ред за издаване на процесната наредба, спрямо който се дължи преценката на съда за законосъобразност относно спазването на административнопроизводствените правила при изготвяне на проекта и издаване на наредбата. Преценка следва да се извърши и за съответствие с процедурните изисквания на Указ № 883 за прилагане на ЗНА (УПЗНА), както и на специалните закони - в частност на разпоредбата на чл. 14 ЗЕ, приложима при обсъждане на въпроси от обществена значимост за развитие на енергийния сектор. От събраните по делото доказателства /приложената в края на делото административна преписка/ се установява, че този процесуален ред е спазен. Установява се, че началото на процедурата по приемане на оспорваната наредба е поставено със заповед № З-Е-57/26.04.18 г. на председателя на КЕВР, с която е сформирана работна група, която да изготви доклад и проект на НИД на НРЦЕЕ. Работната група е представила доклад вх. №Е-ДК-432/08.05.2018 г., към който е приложен проект на НИД на НРЦЕЕ. С решение по протокол № 79/11.05.2018 г. КЕВР е приела доклада, насрочила е обществено обсъждане на 17.05.2018 г., постановила е на същото да бъдат поканени заинтересованите лица по чл. 14, ал. 2 ЗЕ, постановила е общественото обсъждане да бъде обявено на интернет страницата на КЕВР, където, както и на Портала за обществени консултации да бъде публикуван проектът на НИД на НРЦЕЕ, и е определила 14-дневен срок за представяне на становище по проекта на НИД на НРЦЕЕ. От писмените доказателства, приложени на л. 244-249 от преписката е видно, че разпореденото от КЕВР с решението му по протокол № 79/11.05.2018 г., е изпълнено. От писмо на л. 244 от преписката е видно, че сред поканените заинтересовани лица са и двамата оспорващи. При проведеното обществено обсъждане на 17.05.2018 г. е присъствал техен представител З. Генова, която е изразила коментари и забележки на представляваните от нея дружества. След обсъждането е даден от КЕВР нов 14-дневен срок за представяне на становища от заинтересованите лица. Общественото обсъждане по протокол от 17.05.2018 г. е приключило с решение на КЕВР за насрочване на нейно закрито заседание на 15.06.18 г. за приемане на решение относно проекта на НИД на НРЦЕЕ. Представени са били множество писмени становища, сред които няма данни такива да са представени от оспорващите. Представените и изразени становище са анализирани от работната група, която е изготвила доклад с вх. № Е-ДК-523/12.06.18 г. В доклада в отделни раздели се съдържат реквизитите по чл. 28, ал. 2 от ЗНА – 1. причините, които налагат приемането на НИД на НРЦЕЕ; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането; и 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Към доклада е коригиран проект на НИД на НРЦЕЕ, както и съгласувателна таблица, в която по отделните разпоредби от проекта за НИД на НРЦЕЕ са посочени предложенията на заинтересованите лица, техните мотиви и предложението на работната група с мотиви за приемане или отхвърляне на предложението. Сред обсъдените предложения са и тези на двамата оспорващи. На закрито заседание на КЕВР на 15.06.18 г. по протокол № 108 е обсъден докладът на работната група, както и са проведени разисквания по проекта на НИД на НРЦЕЕ. Заседанието е приключило с решение на КЕВР, с което е приет доклада на работната група и е приета НИД на НРЦЕЕ. Същата е обнародване в ДВ бр. 52 от 22.06.2018 г. От така подробно описаната процедура по приемане на оспорваната НИД на НРЦЕЕ е видно, че са спазени относимите изисквания на чл. 77 АПК, чл. 2, чл. 9 - 16, чл. 34 - 46 и чл. 51 ЗНА, УПЗНА и специалната разпоредба на чл. 14 ЗЕ. Доводи за обратното не са наведени и в жалбите на двамата оспорващи. Следва да се посочи, че мотивите на КЕВР са приемане на процесната НИД на НРЦЕЕ се съдържат в изказванията на нейните членове, обективирани в протокол № 108 от 15.06.18 г. Както и в доклада на работната група с вх. №Е-ДК-523/12.06.18 г. и съгласувателната таблица към него. Видно е, че всички становища по отделните текстове от проекта за НИД на НРЦЕЕ са обсъдени и са изложени мотиви за предложеното, респ. за взетото решение. Мотиви са изложени в съгласувателната таблица и по възраженията на "ЧЕЗ Разпределение България" АД относно § 23, с който се правят изменения и допълнения в чл. 38 от Наредба № 1. Затова са неоснователни доводите за обратното от този жалбоподател. За § 25, с който се създават ал. 2, 3 и 4 на чл. 40 от Наредба № 1, няма обсъдени възражения. Но това допълнение касае предложеното такова за чл. 40а, възраженията срещу който са подробно обсъдени. Видно от протокол № 108 от 15.06.18 г. е взето решение да отпадне създаването на нов чл. 40а, като вместо това се добавят ал. 2, 3 и 4 на чл. 40. Мотивите за това допълнение се съдържат в изказванията на членовете на КЕВР и в съгласувателната таблица относно предложението за чл. 40а от проекта на НИД на НРЦЕЕ. Затова и в тази част са неоснователни възраженията на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Позоваването и на двамата жалбоподатели на чл. 28, ал. 2 и чл. 26, ал. 4 от ЗНА е неоснователно. Както вече беше подробно мотивирано по-горе, тези разпоредби не се прилагат на основание § 5 ПЗР ЗНА за нормативни актове, издавани от органи, които не са предвидени от Конституцията, какъвто е КЕВР. Въпреки всичко за прецизност следва да се посочи, че няма нарушение и на тези разпоредби, тъй като докладът на работната група съдържа всички реквизити по чл. 28, ал. 2 ЗНА /описано по-горе/. А по протокол № 79/11.05.2018 г. КЕВР е определила 14-дневен срок за представяне на становище по проекта на НИД на НРЦЕЕ, а след общественото обсъждане на 17.05.2018 г. в съответствие с чл. 14, ал. 3 ЗЕ е даден нов 14-дневен срок за представяне на становища. Оспорваните разпоредби не противоречат и на материалноправни разпоредби. Относно жалбата на "ЧЕЗ Електро България" АД. Тази жалба касае само § 7, с който се изменя чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Преди изменението чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1 е гласял: "Компонентата за балансиране по ал. 3 се определя въз основа на сравнителни анализи и/или данни от националната и международната практика. ". А след процесната НИД на НРЦЕЕ тя е изменена така: "Компонентата за лицензионната дейност по ал. 3 включва икономически обосновани разходи и възвръщаемост за съответната дейност и разходи за балансиране и се определя в размер до 7 на сто от утвърдената средна покупна цена за електрическа енергия. ". Промяната касае компонентата Кд по чл. 10, ал. 3 от НРЦЕЕ – компонентата за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител". Тя участва в утвърждаването от КЕВР на необходими годишни приходи за дейността "снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител". Доводите на "ЧЕЗ Електро България" АД са за противоречие на изменението в чл. 10, ал. 5 НРЦЕЕ с разпоредбите на чл. 31, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ. Според тези разпоредби при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране комисията се ръководи от следните принципи: 1. цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин; 2. цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, и 4. цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Разпоредбите на чл. 31, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ касаят дейността на КЕВР по ценово регулиране на електрическа енергия. Разпоредбата е относима към утвърждаване от КЕВР на конкретни ценови решения в енергийния сектор, като в нея са посочени принципите, от които тя следва да се ръководи. Но в настоящото производство предмет на обжалване е подзаконов нормативен акт, издаден при упражняване правомощията на КЕВР по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Освен това разпореденото с изменението в чл. 10, ал. 5 от Наредба № 1, че компонентата включва икономически обосновани разходи и възвръщаемост за съответната дейност и разходи за балансиране, очевидно не противоречат на чл. 31, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ. Доводите на оспорващия, че не е предвиден механизъм за възстановяване на разходите не може да бъде споделен, тъй като КЕВР няма разписано задължение в относимия ЗЕ с наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ да предвиди такъв механизъм. Това може и става с утвърждаване на конкретните цени при спазване на принципите по чл. 31 ЗЕ. Спор може да възникне за това дали въведеното ограничение компонентата да е до 7 на сто от утвърдената средна покупна цена за електрическа енергия ще е достатъчно за възстановяване разходите на крайния снабдител. Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза обаче установява, че дали това ще стане зависи от конкретно ценово решение на КЕВР. Стойността на компонентата зависи от базата се определя до 7 на сто. Това е утвърдената средна покупна цена за електрическа енергия – ако тя е по-висока, по-висока става и стойността на компонентата. Същата зависи и от количеството продадена ел. енергия от крайния снабдител. От значение за възстановяване на разходите му са самите негови разходи, които също са зависими от множество фактори, включително и от самия краен снабдител. Затова не може да се направи извод, че въведеното ограничение компонентата да е до 7 на сто от утвърдената средна покупна цена за електрическа енергия, няма да е достатъчно за възстановяване разходите на крайния снабдител. Вещото лице по поставен въпрос от оспорващия е направило и съпоставка на стойността на компонентата преди и след изменението на чл. 10, ал. 5 НРЦЕЕ. Следва да бъде посочено, че това касае изменение и в други неоспорени разпоредби - чл. 10, ал. 3 и ал. 4 НРЦЕЕ, като в последната алинея от преди изменението е било предвидено ограничение компонентата да е до 3 на сто от утвърдената средна покупна цена за енергия на дружеството. От тази съпоставка действително вещото лице е стигнало до извод, че при предишно ценово решение компонентата би била по-висока /по-благоприятна за жалбоподателя/ - 5, 43 лв. /МВтч преди изменението и 5, 02 лв. /МВтч след него. Но тази съпоставка не е коректна, тъй като не е свързана само със законодателната промяна, а с конкретни определени цени с решения на КЕВР преди изменението и след него. Доводите в тази насока на оспорващия са свързани с решенията на КЕВР за утвърждаване на цени, а не с оспорваната разпоредба от подзаконовия нормативен акт. Но дори при цена на компонентата от 5, 02 лв. /МВтч пак не може да се формира извод, че тази цена няма да възстанови разходите на жалбоподателя. Освен това вещото лице е направило изричното уточнение, че формирания извод за по-ниска цена по новия ред не е винаги валиден. Той ще се промени при повишаване на утвърдената от КЕВР цена на ел. енергия. Следва да се добави, че изводът ще се промени също и при промяна на коментираните в предходния абзац фактори - количеството продадена ел. енергия от крайния снабдител и стойността на неговите разходи. С оглед на изложеното не може да бъде формиран извод, че изменението в чл. 10, ал. 5 НРЦЕЕ няма да покрие разходите на жалбоподателя. Още по-малко, че изменението противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Затова жалбата на "ЧЕЗ Електро България" АД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Относно жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Оспорват се § 22 от НИД на НРЦЕЕ, с който се създава раздел IIIа с чл. 37а - 37в от НРЦЕЕ, както и § 20 от НИД на НРЦЕЕ, с който се създава ал. 3 в чл. 28 от НРЦЕЕ. Възраженията на "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу § 22 и § 20 от НИД на НРЦЕЕ ще бъдат разгледани заедно поради връзката между тях. С § 22 от НИД на НРЦЕЕ се създава раздел IIIа с чл. 37а - 37в от НРЦЕЕ. Разделът е озаглавен "Методика за определяне на прогнозна пазарна цена". С него е регламентирано на подзаконово ниво начина за определяне на прогнозна пазарна цена на ел. енергия. Според чл. 37в от НРЦЕЕ прогнозната пазарна цена се определя като произведение от прогнозна пазарна цена за базов товар /чл. 37а/ и групов коефициент по чл. 37б от НРЦЕЕ /за жалбоподателя е по чл. 37б, ал. 2, т. 2/. Съответно нормите на чл. 37а и чл. 37б от НРЦЕЕ разписват съответно начина, по който се определя прогнозна пазарна цена за базов товар /чл. 37а/ и начина, по който се определят групови коефициенти /чл. 37б/. Така регламентираното в раздел IIIа с чл. 37а - 37в от НРЦЕЕ е следствие с изискването в чл. 21, ал. 1, т. 8в ЗЕ, според който за целите на ценообразуването КЕВР е задължена ежегодно в срок до 30 юни да определи прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на оператора на електропреносната мрежа и на операторите на електроразпределителните мрежи. С нормата на чл. 21, ал. 1, т. 8в ЗЕ не е разписано как става това. Затова с разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗЕ е регламентирано това да стане на подзаконово ниво. Така според последната разпоредба "... редът за определяне на прогнозната пазарна цена за технологични разходи на оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи се определят с наредби за електрическата енергия, топлинната енергия и природния газ, приети от комисията... ". Именно е изпълнение на законовата делегация на чл. 36, ал. 3 ЗЕ, КЕВР е регламентирала на подзаконово ниво редът за определяне на прогнозната пазарна цена. С оглед на това оспорваният § 22 от НИД на НРЦЕЕ не противоречи, а е в съответствие с нормативния акт от по-висока степен - чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Какъв да бъде редът за определяне на прогнозната пазарна цена не е регламентирано в ЗЕ. А според законовата делегация на чл. 36, ал. 3 ЗЕ това е предоставено на КЕВР. С жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД се оспорва регламентирания с чл. 37а от НРЦЕЕ начин за определяне на прогнозна пазарна цена за базов товар. Според тази разпоредба прогнозната пазарна цена за базов товар се определя от КЕВР въз основа на анализ на форуърдните сделки за този период на националната и регионалните борси. Посоченият жалбоподател е развил доводи, че от разпоредбата не става ясно какви ще са периодите на форуърдните сделки – тримесечни, шестмесечни или едногодишни, дали ще се взимат предвид средните стойности между различните видове договори или ще има друг критерий. Доводите в тази насока са неоснователни. Със законовата делегация на чл. 36, ал. 3 ЗЕ няма разписано изискване КЕВР да регламентира това. В действителност чл. 37а от НРЦЕЕ е нормативна разпоредба, макар и подзаконова. Като такава тя следва да съдържа общо и абстрактно правило за поведение. Конкретността е предоставена на правоприлагащия административен орган, който пак е КЕВР, но в друго качество – не като издател на подзаконов нормативен акт. Дали определената от КЕВР по реда на чл. 37а от НРЦЕЕ прогнозна пазарна цена за базов товар ще е достатъчна, респ. ще се отрази върху възможността на "ЧЕЗ Разпределение България" АД да покрие технологичните му разходи като оператор на електроразпределителна мрежа е въпрос, относим към конкретен индивидуален административен акт, издаден от КЕВР. Защитата срещу това се реализира в процедура по неговото обжалване и е неотносим към разписаното в нормата на чл. 37а от НРЦЕЕ. Затова са неоснователни възраженията на жалбоподателя за нарушения по чл. 31, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ. А и тези разпоредби са относими към ценовото регулиране, което е отделно нейно правомощие по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ. То е различно от правомощието ? по чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ – да приема подзаконовите нормативни актове, предвидени в закона. Неоснователни са доводите на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и относно възможността КЕВР да не признава реалните нива на технологичните му разходи на електрическа енергия. Доводите в тази насока нямат отношение към § 22 от НИД на НРЦЕЕ, респ. към създадения с него раздел IIIа с чл. 37а - 37в от НРЦЕЕ. Същото се отнася и относно невъзможността му да закупи точно необходимото му количество електрическа енергия за покриване на технологичните му разходи за такава. Както и относно възможността му да използва предоставените обезпечения при закупуване на електрическа енергия, респ. за вземането им предвид при определяне на цените. Предвид неоснователността на жалбата срещу § 22 от НИД на НРЦЕЕ, тя е неоснователна и срещу § 20 от НИД на НРЦЕЕ. С него се създава ал. 3 в чл. 28 от НРЦЕЕ, според която прогнозните нива на технологичните разходи по разпределението се остойностяват по сумата от цената, определена по реда на раздел IIIа, цената за задължения към обществото и цените за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа. Доводите в жалбата се свързани с това, че прогнозната пазарна цена по раздел IIIа от НРЦЕЕ се отразява и върху нормата на чл. 28, ал. 3 от НРЦЕЕ. При неоснователност на възраженията срещу раздел IIIа от НРЦЕЕ, те са неоснователни и относно чл. 28, ал. 3 от НРЦЕЕ. Относно оспорването на § 23 от НИД на НРЦЕЕ, с който се правят изменения и допълнения в чл. 38 от Наредба № 1. Както вече беше обсъдено жалбата е недопустимо в частта ?, с която се оспорва § 23, т. 1, с който се изменя чл. 38, ал. 2 от НРЦЕЕ. Затова жалбата ще бъде разгледана само в частта ?, в която се оспорва § 23, т. 2 – 7, с които се правят изменения и допълнения в чл. 38, ал. 4 – ал. 9 от Наредба № 1. По § 23, т. 2 и т. 3 от НИД на НРЦЕЕ се създават нови чл. 38, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 1. И двете алинеи са относими към съществуващата и преди това корекция по чл. 38, ал. 3, т. 3 НРЦЕЕ. Според нея при регулиране на цените чрез методите на ценово регулиране по чл. 3, ал. 2, т. 2 НРЦЕЕ може да се извърша годишна корекция в резултат на изпълнени и отчетени инвестиции, на основата на достоверни данни за активите по видове дейности, съгласно представените отчети и/или извършена проверка. Касае се за корекция за изпълнени и отчетени инвестиции. С новите чл. 38, ал. 4 и ал. 5 НРЦЕЕ се регламентира тази корекция да се прилага и за първата година от регулаторния период /ал. 4 и възможността корекциите да бъдат разсрочвани изцяло или частично при спазване на принципите по ЗЕ /ал. 5/. Настоящият съдебен състав не намира основание новите норми да противоречат на материалноправни разпоредби. Твърдението в жалбата противоречие с чл. 31, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ касае ценовото регулиране от КЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ, а не приемане на подзаконови нормативни актове по чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ. А освен това допълненията касаят привеждане на цените в съответствие с всички промени, включително и през първата година от регулаторния период. Затова допълнението е в съответствие, а не противоречи с принципите за ценово регулиране. С § 23, т. 4 и т. 5 от НИД на НРЦЕЕ се изменя чл. 38, ал. 6 НРЦЕЕ и се създава чл. 38, ал. 7 НРЦЕЕ. И двете разпоредби касаят Z фактора, като с чл. 38, ал. 6 НРЦЕЕ е регламентиран начина за неговото изчисление, а чл. 38, ал. 7 НРЦЕЕ регламентира отклонението на среднопретеглена пазарна цена (Цп), по която електроразпределителните дружества са закупили електрическата енергия за покриване на технологичните си разходи спрямо прогнозната пазарна цена по чл. 37в НРЦЕЕ. В зависимост от това дали отклонението е повече или по-малко от 5 % е предвиден различен начин за изчисление на среднопретеглена пазарна цена. Доводите на жалбоподателя "ЧЕЗ Разпределение България" АД са за неяснота при определяне на Z фактора по чл. 38, ал. 7 НРЦЕЕ и за липса на корекция при отклонение под 5 % на среднопретеглена пазарна цена (Цп) спрямо прогнозната пазарна цена по чл. 37в НРЦЕЕ. Доводите в тази насока са неоснователни. Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза установява, че няма неяснота при определяне на Z фактора. Той има за цел да компенсира отклонение над 5 % на постигнатата от дружествата среднопретеглена покупна цена на електрическа енергия от определената от КЕВР прогнозната пазарна цена по чл. 37в НРЦЕЕ. Въведеното ограничение от 5 % има за цел да стимулира електроразпределителните дружества да сключват сделки на най-добра цена. Ако те закупят ел. енергия на по-ниска от прогнозната пазарна цена по чл. 37в НРЦЕЕ, те биха реализирали приходи, а ако я закупят на по-висока цена ще реализират загуби. Така разписаното в чл. 38, ал. 6 и ал. 7 НРЦЕЕ е в съответствие с чл. 23, т. 11 ЗЕ, според който КЕВР при изпълнение на регулаторните си правомощия е длъжен да се ръководи от принципа създаване на стимули за енергийните предприятия за ефективност на регулираните дейности. С § 23, т. 6 от НИД на НРЦЕЕ само ал. 5 на чл. 38 НРЦЕЕ е станала ал. 8, при запазване на нейното съдържание, поради което не може да има незаконосъобразност. А с § 23, т. 7 от НИД на НРЦЕЕ е създадена ал. 9 на чл. 38 НРЦЕЕ. Според нея корекциите по чл. 38, ал. 6 и ал. 8 НРЦЕЕ могат да бъдат разсрочвани изцяло или частично при спазване на принципите по ЗЕ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че няма яснота за какъв период ще бъдат разсрочвани корекциите. Възражението е неоснователно, тъй като в ЗЕ няма разписано изискване за подзаконово регламентиране периода за разсрочване. Още по-малко за исканата от оспорващия регламентация за максимален срок за разсрочване. Последната оспорвана част от НИД на НРЦЕЕ е § 25, с който се създават ал. 2, 3 и 4 на чл. 40 от Наредба № 1. С новите разпоредби на чл. 40, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 1 се уреждат случаи, в които има съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар и постигнатата и прогнозната такава. В тези случаи се дава право на КЕВР веднъж на 6 месеца да измени определените премии /ал. 2/, да измени цената за задължения към обществото /ал. 3/, а в случай, че тези изменения оказват влияние върху утвърдените цени на други енергийни предприятия, да измени и тези цени /ал. 4/. А с неоспорвания § 31, т. 3 от НИД на НРЦЕЕ с новосъздадената т. 16а към ДР на НРЦЕЕ е дадено и легално определение кога има "съществено изменение" по смисъла на чл. 40, ал. 2 от НРЦЕЕ – когато изменението е в размер над 15 на сто. В тази част настоящият съдебен състав също не счита, че има нарушение на материален закон от по-висока степен, в частност на ЗЕ. Възраженията на "ЧЕЗ Разпределение България" АД са за неравнопоставеност между електроразпределителните предприятия /каквото е оспорващия/ и производителите от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство, както и за неяснота в новосъздадените разпоредби. Възраженията в тази насока са неоснователни. Установява се от назначената съдебно-икономическа експертиза, че няма неравнопоставеност между електроразпределителните предприятия и производителите. В действителност компенсаторен механизъм е предвиден само за електроразпределителните предприятия чрез Z фактора, но не и за производителите. Доводите на оспорващия, че изменението на цените по ал. 4 преминава през изменение на определените премии по ал. 2, е въпрос на решение на издателя на подзаконовия нормативен акт. Това е в правомощие на издателя на подзаконовия нормативен акт, поради което не е незаконосъобразно. Относно неяснотите в новосъздадените разпоредби. Установява се, включително и от назначената съдебно-икономическа експертиза, че такава неяснота е налице. Но липсата на точно разписани правила само по себе си не е незаконосъобразно, тъй като не противоречи на ЗЕ. Въпросът е свързан с приложението на новосъздадените разпоредби, което ще стане с тяхното тълкуване или последваща подзаконовата уредба в тази насока. С оглед на изложеното, настоящият състав счете за неоснователни оспорванията, поради което жалбите следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора и съдържанието на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК исканията на жалбоподателите за присъждане на сторените по делото разноски като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение. Искането за присъждане на разноски, направено от процесуалните представители на ответника на основание чл. 143, ал. 4 АПК, следва да бъде уважено. Затова "ЧЕЗ Електро България" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД следва да заплатят по всяка от жалбите по 200 лв. на Комисията за енергийно и водно регулиране - разноски за юрисконсултско възнаграждение. Този размер е определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1, пр. 5 АПК и чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 196 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,