Решение № 10192 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2171/2020 г.

Решение № 10192 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2171/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", подадена чрез пълномощник, против решение № 2697/11.12.2019 г., постановено по адм. д. № 853/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което съдът е отменил негова заповед №РД-01-477/11.06.2019 г. за прекратяване правата на "ДАР ТРАНС 13" ЕООД, произтичащи от лиценз на Общността № 10792 за превоз на товари. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е приел и обсъдил нови доказателства, които не са представени пред административния орган в хода на проведеното административно производство. С оглед тежестта на доказване административният орган не може да докаже факти, които не са съществували към момента на издаване на заповедта. Представените от дружеството доказателства не са изпратени касатора за вземане на становище по тях. Ако същите са относими, то превозвачът е следвало да ги представи в хода на административното производство, в рамките на предоставения му тримесечен срок. Твърди, че в първоинстанционната жалба дружеството не е оспорвало констатацията, че не е установено на територията на Република България, поради което съдът необосновано е изложил аргументи в тази посока. Твърди, че са изпълнени всички законови предпоставки за прекратяване на правата по лиценза. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от "ДАР ТРАНС 13" ЕООД жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът "ДАР ТРАНС 13" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че "ДАР ТРАНС 13" ЕООД е дружество, притежаващо лиценз на Общността № 10792 от 29.07.2013 г. за превоз на товари. По делото е установено, че по отношение на превозвача "ДАР ТРАНС 13" ЕООД е извършена проверка на 16.11.2018 г. от служители на изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"/ИААА/ - Благоевград, в резултат на която е установено, че превозвачът не е трайно и действително установен на територията на страната. Изпълняващият длъжността началник на Областния отдел "Автомобилна администрация" - Благоевград е издал заповед №РД-14-2841/20.11.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 107, ал. 1, вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. "в" и ал. 2, т. 5 ЗАвтП, с която временно е спрял дейността на "ДАР ТРАНС 13" ЕООД по извършване на обществен превоз на товари, до отстраняване на несъответствието, но не повече от три месеца. В рамките на определения срок превозвачът не е предприел действия по отстраняване на несъответствията. С доклад изх. № РД-14-284/2/10.04.2019 г. началникът на Областния отдел "Автомобилна администрация" – Благоевград е изложил констатации от извършена проверка на дружеството, като е посочил, че "ДАР ТРАНС 13" ЕООД не е трайно и действително установен на територията на Република България, тъй като на седалището и адреса на управление на превозвача няма негов представител, и не се съхраняват документите, свързани с транспортната дейност, подлежащи на контрол, няма експлоатационен център с необходимото техническо оборудване, както и гаражна площ, на която да местодомуват моторните превозни средства, пуснати в движение в съответствие със законодателството на Република България. По този начин превозвачът не отговаря на изискването на чл. 5 от Регламент № 107/2009 г. и на чл. 7, ал. 2, т. 4 ЗАвтП и на чл. 6а, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2001 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. С оспорената пред административния съд заповед № РД-01-477/11.06.2019 г. изпълнителният директор на ИА "АА" е прекратил правата, произтичащи от лиценз на Общността № 10792/2013 г. за превоз на товари, издаден на ДАР ТРАНС 13" ЕООД. За да отмени оспорения акт, Административният съд - Благоевград е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но неправилно е приложен материалния закон. В хода на съдебното производство по делото са приложени и приети доказателства: договор за наем на офис, договор за счетоводно обслужване, договор за наем на гаражна площ и извършване на техническо обслужване и поддръжка на превозните средства в експлоатационен център. Съдът е заключил, че тъй като същите не са оспорени от административния орган и не е оборено тяхното съдържание, приетите от органа констатации са несъответни на действителното фактическо положение. Поради това е приел, че не са налице обстоятелствата, посочени в заповедта и мотивирали административния орган да издаде оспорения административен акт. Решението е неправилно. С разпореждане от 11.09.2019 г. първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест в процеса, но дадените указания са общи и бланкетни - да се посочат доказателства и да се представят писмени такива. Изпълнението на служебното задължение на съда да даде указания по реда на чл. 171, ал. 4 АПК на съответната страна за кои конкретни правнорелевантни факти от значение за изхода на спора не сочи доказателства, е условие за прилагане на тежестта на доказване, а нарушаването му винаги е съществено. В случая съдът е формирал изводите си, без да изясни всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, като по този начин делото е приключено, без да е изяснено от фактическа страна. Жалбоподателят "ДАР ТРАНС 13" ЕООД е представил доказателства за оборване твърденията на административния орган, че дружеството-превозвач не е трайно и действително установено на територията на страна. Тези доказателства първоначално не са приети от съда, а след като е решил, че са относими, е отменил протоколното си определение и ги е приел. Именно въз основа на представените от жалбоподателя договор за наем на офис, договор за наем на гаражна площ и извършване на техническо обслужване и поддръжка на превозни средства и договор за счетоводно обслужване, първоинстанционният съд е достигнал до извод за отсъствие на материалноправната предпоставка на чл. 11, ал. 1, б. "б" ЗАвтП, тъй като превозвачът не е престанал да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от същия закон. Договорите са сключени преди посочената от органа дата на извършената проверка. За да е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необходимо съдът да е допуснал нарушение на процесуална норма, която е съществена за правилността на решението. Точното изпълнение на служебните задължения на съда по чл. 171, ал. 4 АПК с оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна е съществено за правилността на съдебното решение. Съдът, от една страна, след като е преценил относимостта на представените от жалбоподателя доказателства, не е осигурил възможност на ответника да изрази становище по тях. В определението, с което е отменено протоколното определение за ход по същество, тези доказателства не са конкретно посочени. От друга страна, съдът не е проявил процесуална активност по делото сам да изиска и събере относими за спора доказателства. Не е изискал от административния орган да представи цялата административна преписка. По делото липсва цитираният в заповедта доклад на началника на Областния отдел на "Автомобилна администрация" - Благоевград, не са представени протоколите от констатациите на контролните органи, извършили проверката. Тъй като установяването на правнозначимите факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на акта, а съдът не е проявил процесуална активност, то обжалваното решение е неправилно само поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане, при което съдът следва да събере и обсъди всички релевантни за спора доказателства, като даде възможност на страните да се запознаят с тях. Само така може да се гарантират правата и интересите на страните в съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по искането на страните за разноски ще се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд