Решение № 6996 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2015 г.

Решение № 6996 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. П. И., чрез адв. Кънчева, срещу Решение № 1212 от 29.05.2015 г., постановено по адм. д. № 3980 по описа на Административен съд - В. (АСВ) за 2014 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Заповед № 654 от 2.12.2014 г., издадена от кмета на район "Приморски", О. В., с която е прекратено наемното правоотношение по Заповед за настаняване № 1197 от 18.11.2009 г. и сключения въз основа на нея Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от същата дата със С. Х. Г. и Ц. П. И. (неин син), находящ се в гр. В., ул. "Д.", бл. ..., вх. "...", ет. ..., ап. ... и И. е осъден да заплати на район "Приморски", О. В. сумата от 300,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение предмет на контрол е неправилно. Неправилно съставът на АСВ е ценил факта на закъсняло подаване на декларация от страна на И. за смъртта на неговата майка, настъпила на 16.08.2014 г., което според касационния жалбоподател не е свързано с промяна на изискванията за заемане на общинското жилище. Съдът не е изложил съображения за причините, поради които е приел, че И. няма остра жилищна нужда. Поддържа, че към тази преценка е ирелевантен факта, че притежава по наследство земя, тъй като имотът не може да задоволи жилищните му нужди и притежаването му не е основание за прекратяване на наемното правоотношение на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Наред с това, необосновано е прието от първоинстанционния съд, че е налице второ основание за прекратяване на наемното правоотношение предвид изтичане на срока за настаняване, тъй като жилищната нужда на И. не е отпаднала, което налага продължаване срока на наемното правоотношение. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението предмет на контрол и уважаване на жалбата срещу спорната заповед. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - кметът на район "Приморски", О. В. изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Иска оставяне в сила на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на И. срещу Заповед № 654 от 02.12.2014 г., издадена от кмета на район "Приморски", О. В., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 46, ал. 2 ЗОбС и чл. 21, ал. 3 от Наредба на О. С. - В. за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ, Наредба/та, неприложена по делото, но налична на официалния сайт на Общински съвет - В., в редакция към 17.04.2012 г.) и предвид Протокол № 05 от 19.11.2014 г. от заседание на Комисия по чл. 6 НУРУЖНГНПОЖ, утвърден със Заповед № 642 от 27.11.2014 г. на кмета на район "Приморски" и на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗОбС, чл. 21, ал. 1, т. 5 и т. 7 от НУРУЖНГНПОЖ, чл. 28, ал. 1 от Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд "Настаняване на наематели" от 18.11.2009 г., препис - извлечение от Акт за смърт № 0682 от 17.08.2014 г. и решение на Комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ по т. 4.2. от цитирания протокол са прекратени наемните правоотношения по Заповед за настаняване № 1197 от 18.11.2009 г. на кмета на район "Приморски" и сключения въз основа на Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от същата дата със С. Х. Г. и пълнолетния чл. на семейството й - Ц. П. И. за общинско жилище, находящо се в гр. В., ул. "Д.", бл. ..., вх. "...", ет. ..., ап. ..., състоящо се от една стая, кухня и сервизно помещение. С обжалваното решение жалбата на И. е отхвърлена. Установено е от първоинстанционния съд, че със Заповед № 1197 от 18.11.2009 г., издадена от кмета на Район "Приморски", О. В., С. Г., заедно с пълнолетните членове на семейството й - Ц. И., неин син, е била настанена в общинско жилище на адрес ул. "Д.", бл. ..., вх. "...", ет. ..., ап. ... за срок от 3 години. Във връзка с издадената заповед е сключен договор от 18.11.2009 г. за отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд "Настаняване на наематели". С. З. № 344 от 5.06.2013 г., издадена от кмета на Район "Приморски", О. В. са прекратени наемните отношения с Г.. Тази заповед е отменена с Решение № 6087 от 8.05.2014 г., постановено по адм. д. № 15765 по описа на Върховния административен съд за 2013 г. С писмо от 29.09.2014 г. на кмета на район "Приморски" И. е уведомен, че при извършена служебна справка е установено, че С. И. е починала на 16.08.2014 г., а той не е изпълнил задължението си съгласно чл. 14, ал. 8 от НУРУЖНГНПОЖ, писмено да декларира в едномесечен срок настъпилата промяна в обстоятелствата. И. бил уведомен също така, че на следващото заседание на Комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖОС ще бъде разгледано предложение за прекратяване на наемните отношения поради смърт на титуляра. На 7.10.2014 г. И. е подал декларация, с която е декларирал, че притежава 500 кв. м. дворно място в м. "Старите лозя", м. " Траката" и е представил копие от акта за смърт на своята майка. И. е уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 АПК с писмо от 6.11.2014 г. от район "Приморски" за започване на административно производство за издаване на заповед по чл. 46, ал. 2 ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение, поради настъпилата смърт на Г. - титуляр по настанителната заповед. С Протокол № 05 от 19.11.2014 г. на Комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ е предложено на кмета на район "Приморски" да издаде заповед за прекратяване на наемните правоотношения за общинско жилище на основание чл. 46, ал. 2, чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗОбС и чл. 21, ал. 1, т. 5 и т. 7 от НУРУЖНГНПОЖ. Издадена е спорната заповед. Въз основа на Писмо от 06.11.2014 г. на директор Дирекция "Устройство на територията" съдът е приел за установено, че ПИ 10135.2566.77 по плана на местност "Старите лозя" е със статут на "урбанизирана територия" съгласно ОУП на О. В. - окончателен проект, представляващ Зона "Ок1" (курортни зони и комплекси в зелена среда) със следните градоустройствени показатели до 10 м., кота корниз, 30% плътност, кинт 1,0, 50% озеленяване. Територията, в която се намира процесният имот е свлачищна по своя характер, но при наличие на инвестиционни намерения, същите могат да се осъществят след задължително изпълнение на процедурите по чл. 96, ал. 3 и ал. 4 от Закона за устройство на територията. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, има съдържание, от което са установяват фактическите и правни основания за издаването й, като не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в хода на административното производство. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОбС, във вр. чл. 21, ал. 1, т. 5 от НУРУЖНГНПОЖ изтичането на срока има правопрекратително действие и осъществяването на това условие е достатъчно за издаване на заповед по чл. 46, ал. 2 ЗОбС. П. възможността по чл. 46, ал. 4 ЗОбС при изтичане на срока за настаняване наемното отношение да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, съдът е приел, че мотивите за прекратяване на наемното правоотношение (непродължаването му) се съдържат в Протокол № 05 от 19.11.2014 г. на Комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ и са изцяло възприети от административния орган. Въз основа на съдържанието на заповедта съдът е приел, че една от причините за непродължаване е отпадането на жилищната нужда на наемателя. За неоснователно е намерил възражението на И., че с издаване на спорната заповед се цели пререшаване на решен от съда въпрос, тъй като със смъртта на Г. на 16.08.2014 г. са настъпили нови факти. За доказано по категоричен и безспорен начин е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на наемното правоотношение с И., тъй като същият не отговаря на изискванията предвидени в Наредбата - той е наследил от своята майка и е декларирал в декларация по чл. 4, ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ от 7.10.2014 г., че притежава недвижим имот в м. "Траката", представляващ дворно място от 500 кв. м. Имотът е със статут на урбанизирана територия съгласно ОУП на О. В. Макар посочената територия да е свлачищна по своя характер, при наличие на инвестиционни намерения, същите могат да се осъществят след задължително изпълнение на процедурите по чл. 96, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ. Направил е извод, че са налице пречки И. да продължи да ползва общинско жилище, тъй като не отговаря на условията за настаняване. Тъй като е установил наличието на двете посочени в заповедта основания за прекратяване на наемните правоотношения по чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗОбС, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредбата - отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище, посочени в чл. 4 от Наредбата, е направил извод, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. И. притежава имот в О. В. и има възможност да задоволи своите жилищни нужди. По така изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е недопустимо, в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на И. срещу оспорената заповед, в частта й, с която е прекратено наемното правоотношение по Заповед за настаняване № 1197 от 18.11.2009 г. на кмета на район "Приморски" и сключения въз основа на нея Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от същата дата със С. Х. Г. и неправилно в останалата част. Първоинстанционният съд се е произнесъл недопустимо по жалбата на И. срещу спорната заповед, в частта й, с която е прекратено наемното правоотношение по Заповед за настаняване № 1197 от 18.11.2009 г. на кмета на район "Приморски" и сключения въз основа на нея Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от същата дата със С. Х. Г. Както е посочено в самата заповед това лице е починало преди издаването й - на 16.08.2014 г. и И. не би могъл да упражнява права на Г. като оспори заповед в частта по отношение на нея. Затова в тази част решението подлежи на обезсилване, а съдебното производство, в същата част, следва да бъде прекратено. Неправилна е направената от първоинстанционния съд преценка за съответствие на спорната заповед в останалата част с приложимите материалноправни разпоредби, основание за издаването й и за спазване на административнопроизводствените правила от административния орган в хода на административното производство. За да мотивира извода си за прекратяване на наемното правоотношение поради съществуваща възможност за И. да задоволи жилищната си нужда, административният орган се е позовал на чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОбС и чл. 21, ал. 1, т. 7 НУРУЖНГНПОЖ, по причина че не отговаря на условията по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Съгласно тази разпоредба кандидатът за настаняване следва да не притежава незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно, вилно или курортно строителство, идеални части от такъв имот или право на строеж върху него на територията на О. В., в райони на населените места от 0 до 3 категория включително, в курортните зони и комплекси и във вилните зони към тях; земи до 10 км. от морската брегова ивица. При постановяване на решението не е съобразено от съда, че имотът не представлява незастроен поземлен такъв, тъй като видно от мотивите на заповедта и представените по делото доказателства, върху него е построена недовършена жилищна сграда с площ от около 50,00 кв. м. и навес с покрита площ от 12,00 кв. м., предвид което разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата е неотносима към него. В хода на административното производство органът е събрал писмено становище от директор Дирекция "Устройство на територията" в район "Приморски" с оглед установяване местонахождението на имота в урбанизирана територия, зона "Ок1" (курортни зони и комплекси в зелена среда) със съответните градоустройствени показатели на застрояване, но не е изследвал въпроса относно годността за постоянно обитаване на така находящата се в него недовършена жилищна сграда във връзка с приложението на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата, на която впрочем не се е позовал в заповедта. Изтичането на срока за настаняване, посочено като основание за прекратяване на наемното правоотношение, не може да се разглежда самостоятелно, а е свързано с преценката за наличие на възможност за лицето да задоволи или не жилищната си нужда, която следва да се извърши от органа. По чл. 46, ал. 4 ЗОбС при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Доколкото описаният в заповедта имот не представлява такъв по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата и не е установена годността на постройката в него за постоянно обитаване с оглед приложението на т. 2 от посочената разпоредба, не може да се направи обоснован извод за отпадане жилищната нужда на И., респективно налице е основание за продължаване срока на наемното правоотношение. Фактът, че Г. е починала не променя горните изводи, тъй като видно от настанителната заповед И. също е неин адресат. След получаване на писмото от 29.09.2014 г. И. е подал декларация по чл. 4, ал. 1 от Наредбата, с което е заявил нуждата си да запази наемното правоотношение с район "Приморски", О. В. Като е стигнал до различни от направените по-горе изводи, административният съд е приложил неправилно материалния закон. Затова решението предмет на контрол в тази част, макар да е валидно и допустимо е неправилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК подлежи на отмяна, в това число за разноските. На основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него, следва да се постанови друго по същество на спора, с което предвид всичко гореизложено оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна в частта й, с която е прекратено наемното правоотношение по Заповед за настаняване № 1197 от 18.11.2009 г. на кмета на район "Приморски" с Ц. П. И. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК и чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,