Решение № 12496 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8142/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. А. Д. против решение 12528 от 10.04.2025 г., постановено по адм. дело 11593/2024 г. по описа на Административен съд- София - град. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно - необосновано, постановено при явно нарушение на съществуващите материалноправни разпоредби и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Поддържа, че развитите от съдът мотиви се основават само на част от обстоятелствата по делото и на фрагментирана преценка на правни норми и като цяло са игнорирани аргументите, релевирани от защитата, като в съдебният акт са изведени погрешни заключения и решението е необосновано. Посочва се, че служител на насрещната страна веднъж е излязъл със становище, че следва на касатора да се предостави хуманитарен статут, а около месец по- късно, същият служител, издава ново становище за отказ за предоставяне на статут, които действия определя като административен произвол и субективизъм. Моли съда да отмени изцяло съдебното решение и да постанови друго, с което да уважи касационната жалба по подробните съображения, развити в нея, и да върне преписката на Държавна агенция за бежанците ( ДАБ) за ново произнасяне. Касаторът А. А. Д. се явява лично. В проведеното открито съдебно заседание се представлява от назначеният му реда на ЗПП процесуален представител адв. Т. Илиев. Поддържа касационната жалба и няма доказателствени искания. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, които оспорва жалбата, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на обжалваното с нея съдебно решение. В проведеното открито съдебно заседание прилага справка с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците, справка с вх. МД-02-528 от 30.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност при Държавна агенция за бежанците. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд, в производство по чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на А. А. Д., гражданин на Сирия, срещу решение 10348 от 01.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е установил от фактическа страна, че производството е образувано въз основа на молба за предоставяне на международна закрила с вх. В - 13 - 693 от 08.07.2024 г., подадена от А. А. Д., от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], област Дараа, Република Сирия, етническа принадлежност - [заличен текст], вероизповедание - [заличен текст], семейно положение - женен. Личните данни на чужденеца са установени с декларация по чл. 30 ал. 1 т. 3 от ЗУБ. С кандидата са проведени две интервюта, съответно на 15.07.2024 г. и 26.09.2024 г., при които чуждият гражданин твърди, че е напуснал нелегално Сирия в началото на м. юни 2024 г., като преминал в Турция, където останал няколко дни. След това преминал нелегално на територията на Република България и се предал на полицейските органи в София. Целта на пътуването му била да достигне до България. Докато е бил в Сирия е живял в [населено място], обл. Дараа и към момента съпругата му, братята и сестрите му продължават да живеят в Сирия. Отбил е военна служба. Заявява, че е напуснал Сирия заради войната и за да си намери работа. Не е бил във взаимоотношения с представители на групировките в неговия район. Посочва, че инциденти, свързани със сигурността, се случват през месец-два, като лично на него и на семейството му не се е случило нищо лошо. Напуснал е Сирия точно в този момент, защото тогава е продал къщата си и е имал финансовата възможност да го направи. Не е бил заплашван в държавата си по произход. Не твърди да е бил преследван заради религиозната си принадлежност. Не посочва и да е имал проблеми във връзка със своята етническа принадлежност и религия. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производството пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, рашаващият съд е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, първоинстанционният съд правилно е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ - изнесените от А. А. Д. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. Обосновано Административен съд София град ( АССГ) е приел, че наведените от молителя причини да не желае да се завърне в Сирия не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ и по - скоро са от личен и икономически характер, при което изводите в обжалваното решение за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ са правилни и основани на фактите по делото. Споделят се от касационната инстанция и изводите на АССГ за липсата на материалноправните предпоставки за уважаване молбата на А. А. Д. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на чужденеца, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са развитите доводи от служебния защитник в касационната жалба и в становището по същество в проведеното открито съдебно заседание за неправилност на съдебното решение, поради повърхностно разглеждане на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалноправния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут, на основание чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила, следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно решаващият съд е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут, на основание чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС (голям състав) от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в посоченото по-горе решение на СЕС и доразвито (доразширено относно субектите, участващи в този конфликт) в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт (бил той международен или вътрешен) безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно за приложение на чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие, в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не са налице доказателства за кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, както правилно е прието от първоинстанционният съд, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от ЕС, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решението е постановено в противоречие на чл. 172а, ал. 2 от АПК. В съдебното решение детайлно и обстойно е установена фактическата обстановка във връзка с поисканата закрила и са приложени правилните нормативни разпоредби. Обсъдени са и са изведени обосновани изводи относно бежанската история на молителя и неговото лично положение, както и актуалната обстановка на страната му на произход. Не са игнорирани аргументите релевирани от защитата, по които има произнасяне от решаващият съд. Обсъдено е проведеното интервю и данните установени от него, обсъдени са възраженията за нарушение на административно-производствените правила и правното значение на първото по време становище от експерт при ДАБ, с което е предложено да се предостави хуманитарен статут, разгледани са причините за напускане на страната на произход на чужденеца, наличието на заплахи, действителната обстановка в района от който е молителя и др. Възраженията в касационната жалба относно наличието на две становища на експерт от ДАБ с противоположна позиция относно предоставянето на статут на чужденеца са обсъдени от първоинстанционният съд. Тези становища не са окончателен акт в административното производство, а съдържат само предложение до органа относно исканата международна закрила, с което последният самостоятелно решава дали да се съобрази. Крайното решение, с което завършва административното производство, е на председателя на ДАБ. В допълнение, изминалия период от време от подаване на молбата за закрила до последвалото произнасяне с окончателен административен акт от органа и променената обществено-икономическа, социална и политическа обстановка в страната на произход на търсещият закрила, която следва да бъде съобразена, са обстоятелства, които обосноват промяна в подготвителния акт от процедурата по ЗУБ и обясняват разликата в двете становища на експерта. Неоснователни са доводите относно естеството на справките на дирекция Международна дейност към ДАБ при МС. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 21 ал. 1 т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, съгласно която законодателят е възложил на дирекция "Международна дейност" при ДАБ събирането, поддържането и актуализирането на база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. В случая, съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници проведеното интервю, разказаната бежанска история и др. Мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221 ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. По изложените съображения касационната инстанция, намира че решението на Административен съд- София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,