Решение № 1719 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9314/2019 г.

Решение № 1719 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9314/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Станкова, против решение № 97 от 07.06.2019 г. на Административен съд - Шумен, постановено по адм. д. № 340/2018 г., с което е обявен за нищожен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/9272+13 от 20.09.2018 г. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, се претендира неговата отмяна и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – М. Рангелов от [населено място] – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Тодорова по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноските за касационното производство – заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Шумен е бил АУПДВ № 01-6500/9272+13 от 20.09.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С него е установено на М. Рангелов публично държавно вземане в размер на 12 486, 37 лв., представляващо 20% от изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2012, 2013, 2014 и 2015 година, ведно с лихва за периода, изминал от посочения в акта срок за възстановяване и датата или на плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания, на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4 буква "в" от Наредба 11 от 06.04.2009 г., чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, чл. 5, параграфи 1 и 2 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитие на селските райони и чл. 80, параграфи 1 и 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Административният съд е обосновал извод за нищожност на оспорения АУПДВ като издаден от орган без материална компетентност. Приел е, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал правомощията си за издаване на АУПД на своя заместник с т. 3 от заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на основание чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, като е ограничил същото до издаването на актове по всички схеми и мерки по директните плащания, посочени в чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Мярката 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007- 2013, касаеща случая, е фигурирала в т. 29 на чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. в редакцията на ДВ, бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г., при което действие на разпоредбата е издадена заповедта за делегиране на правомощия на 27.06.2017 г., но впоследствие т. 29 е отменена с ДВ, бр. 17 от 2018 г. в сила от 23.02.2018 г. Моментът за преценка на компетентността на органа е датата на издаване на процесния АУПДВ- 20.09.2018 г., към който момент, поради очертаване на делегираните правомощия чрез препращането към разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., не е съществувало надлежно оправомощаване. Настоящият касационен състав преценява решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо, но неправилно, поради следните съображения: Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.