Решение № 1213 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4474/2014 г.

Решение № 1213 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4474/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП решение № 563 от 27.02.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3465/2013 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161302518/13.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 1100/23.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите на касатора са следните: Съдът неправилно е приел, че закупеният от дружеството автомобил е предназначен за превоз на товари и е налице изключението по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Освен това от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, че процесният автомобил е използван от дружеството за превоз на товари и във връзка с икономическата му дейност. В тази връзка не е следвало съдът да кредитира свидетелските показания. Обстоятелството, че управителят Михайлов не притежава собствен автомобил, показва, че процесният автомобил се използва от него за лични нужди. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ЕМ АР ПАУЪР БЪЛГАРИЯ" ООД срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ЕМ АР ПАУЪР БЪЛГАРИЯ" ООД със седалище и адрес на управление: с. Селци, Стопански двор, кв. 1, сграда 59 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Касабова. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 639 лв., съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, пълномощно и договор за правна защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161302518/13.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 1100/23.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "ЕМ АР ПАУЪР БЪЛГАРИЯ" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 6 164.55 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДДС по фактури, издадени от "Омникар ауто" ООД с предмет авансово плащане и окончателно плащане за закупуване на автомобил "Дачия Дъстер" и датчик към него. Органът по приходите е приел, че е закупен лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на закона. Първоинстанционният съд е отменил РА като незаконосъобразен. Приел е, че между страните не е налице спор относно това, че процесният автомобил попада в приложното поле на изречение първо от § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, доколкото броят на местата е 3 + 1. Спори се за това дали той попада в първото от двете изключения, посочени в изречение второ на същата правна норма. Доколкото понятията товарен автомобил и автомобил предназначен за превоз на товари не са дефинирани в ЗДДС, то съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва да намерят приложение нормите на специалния закон - Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за първоначална регистрация на ново превозно средство от категория М, N, О собственикът представя валиден ЕО сертификат за съответствие, издаден от производителя или негов упълномощен представител за Общността според Наредба № 60/2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, транспонираща Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Света. Категориите, на които се подразделят превозните средства за нуждите на типовото одобряване са изчерпателно изброени в чл. 149 ЗДвП. Според чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" с категория N 1 се категоризират моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари с технически допустима маса не повече от 3.5, т. Процесният автомобил е регистриран по реда на Наредба № I-45/24.03.2000 г. Пред КАТ е представен валиден ЕО сертификат за съответствие. Издадено е свидетелство за регистрация. В същите автомобилът е посочен като такъв от категория N 1. Напълно необосновано органите по приходите са се позовали на Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, която е създадена единствено за осъществявания внос и износ на територията на Общността. Автомобилът е заведен като ДМА, видно от представеното извлечение от счетоводна сметка 205 "Транспортни средства" към 31.01.2013 г., и включен в имуществото на дружеството. Обслужвайки стопанската дейност на дружеството, той участва косвено в облагаемия оборот, посредством формиране себестойността на произведените стоки и услуги, предмет на облагаеми доставки, т.е. изпълнено е изискването на чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, когато е придобит лек автомобил. Според дефиницията на § 1, т. 18 от ЗДДС за целите на този закон "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. във второто изречение на дефиницията, съдържаща се в посочения законов текст, са посочени изключенията от правилото и при това те са предвидени алтернативно. Според техническите характеристики на процесното МПС, съдържащи се в сертификат за съответствие на ЕО и свидетелството за регистрация категорията на автомобила е N 1. С Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. /Официален вестник L 263, 09/10/2007 стр. 0001 - 0160/ е създадена рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива), транспонирана в националното законодателството, на което правилно първоинстанционният съд се е позовал в мотивите на своето решение. На 12 декември 2012 г. е приет Регламент (ЕС) No 1230/2012 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с изискванията за одобрение на типа по отношение на масите и размерите на моторните превозни средства и техните ремаркета и за изменение на Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Регламентът за прилагане е публикуван в Официален вестник № L 353/31-38/21.12.2012 г. и е в сила 20 дни след публикуването в Официален вестник на ЕС. Съгласно чл. 2 от него, в допълнение на определенията, установени в Директива 2007/46/ЕО и Регламент /ЕО/ 661/2009 г., за целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1/ тип превозно средство са превозните средства, спадащи към група, която е определена в част Б от Приложение II към Директива 2007/46/ЕО. В приложение II от Директивата, б. А" Дефиниране на категории превозни средства", категорията N е определена като моторни превозни средства най-малко с четири колела, проектирани и конструирани за превозване на товари, а подкатегорията N 1 е специфицирана в зависимост от масата на превозното средство - ненадвишаваща 3,5 тона. Регламентът като акт с общо правно приложение е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Регламент № 2658/87 на Съвета, установяващ КН, на който се е позовал органът по приходите, не следва да намери приложение в случая, доколкото се ползва за осъществявания внос и износ на територията на Общността, както е приел административния съд. Законосъобразно е приетото от съда, че съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА за неуредените от ЗДДС случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, както и че именно специалните разпоредби пряко приложимия регламент, на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, свързани с одобряване типа на МПС са тези, които отговарят на целта на ЗДДС, а не митническото законодателство. Безспорно е установено по делото включването на автомобила в стопанските активи на дружеството и съгласно т. 63 от решение на СЕС от 16 февруари 2012 г. по дело С-118/11, то има право на незабавно приспадане на ДДС. Следва да се посочи, че правното основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за отказ на правото на данъчен кредит, а именно, че стоката е предназначена за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, не е коментирано и не е посочено от органа по приходите нито в РД, нито в РА, нито в решението на решаващия орган. От ревизираното лице не е искано да представи пътни листове. Поради това неоснователен е доводът на касатора, че от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, установяващи ползването на автомобила за икономическата дейност на дружеството. Според т. 74 от решението на СЕС от 16 февруари 2012 г. по дело С-118/11 членове 168 и 176 от Директивата ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. Поради изложеното, следва да се приеме, че решението на Административен съд - Пловдив, с което е отменен като незаконосъобразен РА 161302518/13.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение