Решение № 10351 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8347/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 786 от 13.08.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-385/2026 г., с което е установена незаконосъобразност на решение № D5410923 8 от 02.04.2026 г. на изпълнителния директор на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Предоставяне, поддръжка, управление на качеството и сигурността на услуги за провеждане на разговори от местата за лишаване от свобода“, открита с решение № F783898 от 03.02.2026 г. на възложителя, с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00537- 2026-0004; наложена е санкция на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ в размер на 536 856,48 евро, представляваща 5 на сто от очакваната стойност на сключения Договор № 1-9523-214/16.07.2026 г. по процедурата за възлагане на обществената поръчка с описания предмет; оставено е без уважение искането на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ за възлагане на направените в производството пред КЗК разноски; възложено е на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ да заплати на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД направените в производството пред КЗК разноски. Първата касационна жалба е от изпълнителния директор на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ /ДП „Фонд затворно дело“/, приподписана от упълномощения юрисконсулт М. Петров, против посоченото решение на КЗК. В нея са релевирани доводи за неправилност на решението на КЗК като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила и поради неговата необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 ЗОП. Касационният жалбоподател счита, че КЗК неправилно е превърнала възможността за изискване на разяснения по чл. 104, ал. 5 ЗОП в задължение, въпреки че отстраняването на противоречието между декларирания срок и план-графика би довело до недопустима промяна на техническото предложение и нарушаване на равнопоставеността между участниците. Намира за необоснован извода, че са приложени необявени от възложителя изисквания към управлението на риска, като КЗК е пренебрегнала изричното условие за конкретика в предложението, без да отчете разликата между свободата при избора на методология и задължението за нейното конкретно прилагане. Според касатора КЗК необосновано е отрекла противоречията в срока за изпълнение, без да анализира началния петдневен срок, последователността на дейностите за двете локации и обвързващия характер на план-графика, чиито недостатъци не могат да бъдат санирани чрез последващи разяснения или предвиденото съгласуване с възложителя. Намира, че Комисията е излязла извън контрола за законосъобразност, като е заместила мотивираната преценка на оценителната комисия със собствена оценка за достатъчността на мерките за управление на риска и изпълнимостта на графика. Излага становище, че не е налице твърдяната от КЗК бланкетност на мотивите за допускане на „Мобилинк“ ДЗЗД до оценяване, което от своя страна противоречи на съдържанието на съставения от оценителната комисия протокол. Изложени са подробни съображения за неправилността на наложената имуществена санкция. Направено е искане за отмяна на постановеното от КЗК решение, като вместо него бъде постановено решение по съществото на спора, с което да се остави без уважение жалбата на „Виваком България“ ЕАД и да се отмени наложената на ДП „Фонд затворно дело“ имуществена санкция, както и възложените в тежест на държавното предприятие разноски. При условията на евентуалност, ако не бъде уважено главното искане, касаторът моли да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция, като се определи върху действителната, а не върху прогнозната стойност на Договор № 1-9523- 214/16.07.2026 г. Претендира направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от „Мобилинк“ ДЗЗД, представлявано от управителя Д. Й., чрез водещия партньор „А 1 България“ ЕАД. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението на КЗК като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и поради неговата необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 ЗОП. Касаторът оспорва всички изводи на КЗК досежно задължението на комисията съгласно чл. 104, ал. 5 ЗОП, липсата на противоречие в предложения от „Виваком България“ ЕАД план-график, наличието на методология с изискуемото от възложителя съдържание и преценката за формални и бланкетни мотиви при допускането на „Мобилинк“ ДЗЗД. Оспорва се наличието на необходимата причинна връзка между твърдяното нарушение на възложителя и засягането на възможността на „Виваком България“ ЕАД да участва или да бъде избрано за изпълнител, като твърди, че отстраняването произтича от недостатъците на собствената му оферта. Направено е искане да бъде отменено изцяло постановеното от КЗК решение, включително в частта, с която на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ е наложена имуществена санкция по чл. 215, ал. 5 от ЗОП, както и да бъде потвърдена законосъобразността на оспорения акт на възложителя. При условията на евентуалност, в случай че не бъде уважено главното искане, моли да бъде отменена наложената имуществена санкция. Претендира разноски за производството пред касационната инстанция, включително платена държавна такса и адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. С определение № 8882 от 15.09.2026 г., постановено по адм.дело № 8875/2026 г. на ВАС, касационната жалба на „Мобилинк“ ДЗЗД, гр. София, против решение № 786 от 13.08.2026 г., постановено по преписка № КЗК-385/2026 г., на Комисията за защита на конкуренцията е присъединена за общо разглеждане към настоящото дело и производството по адм.дело № 8875/2026 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение е прекратено. Ответникът – „Виваком България“ ЕАД, в съдебно заседание чрез процесуалния представител юрисконсулт Михайлов, взема становище за неоснователност на касационните жалби. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция и оспорва претендираното възнаграждение на жалбоподателя. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че жалбите са подадени от надлежни страни, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока, установен в чл. 216, ал. 1 ЗОП, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на „Виваком България“ ЕАД срещу решение № D54109238 от 02.04.2026 г. на изпълнителния директор на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Предоставяне, поддръжка, управление на качеството и сигурността на услуги за провеждане на разговори от местата за лишаване от свобода“, открита с решение № F783898 от 03.02.2026 г. на възложителя, с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00537- 2026-0004. С оспореното решение за изпълнител на обществената поръчка с описания предмет е избран участникът „Мобилинк“ ДЗЗД, а на основание чл. 107, т. 2, буква „а“ ЗОП от участие в поръчката е отстранен участника „Виваком България“ ЕАД, тъй като е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. С обжалваното решение на КЗК по отношение на акта на възложителя е установена незаконосъобразност и на основание чл. 215, ал. 5 ЗОП на ДП „Фонд затворно дело“ е наложена имуществена санкция в размер на 5 % от очакваната стойност на сключения Договор № 1-9523-214/16.07.2026 г. по процедурата. Санкцията е наложена с оглед обстоятелството, че с определение № 558/11.06.2026 г. по преписка № КЗК-З85/2026 г. Комисията е допуснала предварително изпълнение на решение № D54109238 от 02.04.2026 г. на изпълнителния директор на ДП „Фонд затворно дело“, което определение е оставено в сила с определение № 7451 от 03.07.2026 г., постановено по адм. дело № 6572/2026 г. по описа на ВАС. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че конкурсната комисия немотивирано и в нарушение на изискванията на възложителя не приема предложения от участника „Виваком България“ ЕАД в образеца на техническото му предложение срок за предоставяне на функционираща услуга, съгласно одобрен между страните план-график. Според КЗК констатациите на помощния орган са необосновани и несъобразени с изискванията на възложителя, тъй като на първо място участникът изрично е формулирал, че представеният план-график е „примерен“, т.е. не е окончателен и именно в тази насока са вижданията на самия възложител, който ясно е заложил, че план-графикът подлежи на „съгласуване“ и то след като се представи, в срок до „до пет календарни дни“ от подписване на договора /чл. 5, ал. 1, 2 и 3 от проекто-договора/, а изпълнението на свързаността се удостоверява с двустранни протоколи /чл. 21, ал. 1/. Изложено е, че неизпълнението до 10 дни след влизане в сила на договора е скрепено със санкцията разваляне на договора /чл. 18, т. 1/. Според КЗК очакването на помощната комисия за посочване на „конкретен начален момент“ е обективно и правно необосновано, тъй като подписването на договора е бъдещо събитие, а 30-дневният срок започва да тече след осъществяване на две бъдещи събития - представяне на план-графика в 5-дневен срок и неговото съгласуване и одобрение от самия възложител, които обстоятелства са несъвместими с очакванията за точно установяване на началния момент. КЗК е счела, че помощния орган на възложителя е използвала оценъчните категории „неяснота“, „съмнение“, „противоречие“, „недоказана еднозначно възможност“, без да съобрази, че законодателят й е предоставил правен ред и механизъм, с който да процедира при наличие на неяснота. Анализирана е разпоредбата на чл. 104, ал. 5 ЗОП, според която възложителят може да иска от участниците разяснения и допълнителни доказателства, и да извършва проверки по заявените данни, която възможност е единственият способ за предотвратяване на предоставяне на невярна информация и непълни данни. Формиран е извод, че прилагането на разпоредбата е в преценка на възложителя, но при обективни данни и основателни съмнения /какъвто се явява процесния случай/, прилагането ѝ става задължително. Според КЗК никъде възложителят не е поставил изискване план-графикът да обхваща едновременно двете локации /основна система гр. София и резервна гр. Пловдив/, нито за кадрово разпределение. Това е дало основание на КЗК да приеме, че оценителната комисия е допуснала смесване на различни изисквания - план-графикът е част от т. IV, а подходът за управление на проекта - от т. VIII на образеца на техническото предложение. В този смисъл неоснователно помощният орган е изискал структурно съдържание на план-графика, каквото не е заложено от възложителя, доколкото преценката за него се извършва след сключване на договора и е съгласувателна/одобрителна преценка на самия възложител. КЗК е счела, че възложителят е поставил изискване участникът да посочи по ясен и недвусмислен начин дали дейностите в двете локации ще се извършват паралелно, частично паралелно или последователно, а помощният орган е следвало да се ползва от правомощието си за искане на разяснение, а не да използва субективната си неяснота като основание за неприемане на план-графика. При това възложителят може да откаже да съгласува план-графика, а изпълнителят да представи нов график по чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от проекта на договор, като именно този нов, съгласуван график е неразделна част от договора. Изложено е, че понятието „реална продължителност на изпълнението“ не може да се приеме за опорен елемент, чрез който да се отхвърли примерният план-график, тъй като не се съотнася към влезлите в сила изисквания на процедурата. По тези съображения КЗК е счела, че необосновано и при бланкетни, и общи оценъчни съждения помощната комисия е приела за неотговарящо техническото предложение в частта план-график. При очевидни несъответствия в заявените данни, комисията по чл. 103, ал. 1 ЗОП е следвало да предприеме действия за отстраняването им, използвайки предоставените от законодателя възможности с разпоредбите на чл. 104, ал. 5 ЗОП и чл. 54, ал. 13 ППЗОП, в съответствие с принципите на служебното начало, достоверност, публичност и прозрачност /арг. чл. 4, 6, 7 и 12 АПК/. На следващо място органът по преразглеждането е обсъдил подробно наведените възражения досежно частта „Управление на риска“ от техническото предложение на жалбоподателя. Изяснил е, че раздел „Управление на риска“ от техническата спецификация изисква описание на основните рискове и предложени мерки за ограничаването им, като не се изисква конкретен формат или методология за оценка. Анализът на риска и политиките, правилата и подходът за защита са ангажимент на изпълнителя, а резултатите от анализа на риска се отразяват в писмени политики и правила, които се прилагат в конфигурацията на услугата, като участниците следва да предоставят само подход за изпълнение на описаната дейност. Според КЗК текстът на т. 6 от техническата спецификация не ограничава участниците, а дава право на всеки да изложи собствените си виждания и професионален подход, съобразен със Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ и добрите практики в сектора. Изложено е, че понятието „управление на риска“ е общоприето в съответната област на доставка на разговорни услуги и лицензионната дейност по ЗЕС /арг. от чл. 231г, ал. 1, т. 2 ЗЕС/, а регулаторната рамка представлява комплекс от разпоредби на правото на ЕС, въведени в националното право със ЗЕС, Правилата за минималните изисквания за сигурни мрежи и методи за управление на риска, както и Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2690 на Комисията от 17.10.2024 г. При това КЗК е приела за необосновани изводите на помощната комисия, тъй като нито един от тях не е обвързан с конкретна регулационна рамка или добри практики; констатациите, освен, че не са отнесени към изискванията на възложителя в тази им част, са изложени и във вътрешно противоречив семантичен ред; не е ясно защо комисията е приела описанието на възможните въздействия и мерки за „формално“, след като резултатите от анализа на риска е заложено да се обективират от изпълнителя чрез „разработване на ясни критерии“. Отбелязано е, че представената информация е с общ и декларативен характер и не съдържа съществените елементи на реален анализ на риска, като същевременно многократното са изложени субективни оценки под формата на очакване за конкретика, което представлява несъответствие с изискванията в техническата спецификация. Освен това, според КЗК не може да се приеме за порок, че посочените мерки са общи, стандартни и приложими по принцип в телекомуникационния сектора, тъй като образецът изисква механизмите да са съобразени със ЗЕС и „добрите практики в сектора“. Констатациите за липса на обосновка дали мерките са съразмерни и достатъчни, за оценка „доколко всяка мярка намалява вероятността или въздействието на съответния риск“ и за „конкретен план за тяхното управление с ясно определени параметри“ е поставяне на изискване, което не е заложено на етапа на подаване на оферта. На последно място КЗК е констатирала, че помощният орган на възложителя немотивирано е разгледал и оценил техническото предложение на участника, определен за изпълнител - „Мобилинк“ ДЗЗД, защото подходът му е бил формален, без да е придружен от конкретика и яснота кои части от предложението са относими и защо се констатира покриване на минималните изисквания. Според КЗК аргументацията му е обща и бланкетна, относима към всяко друго предложение, класирано на първо място. Комисията е подчертала, че не може да се яви в качеството си на помощен орган на възложителя и да замести липсващите констатации и анализ, но и не може да приеме за мотивирани последните. При това е счела, че комисията на възложителя се е отклонила съществено от съдържанието на изискванията на възложителя при разглеждането и на двете предложения. В съответствие с чл. 56, ал. 2 ППЗОП комисията по чл. 103, ал. 1 ЗОП задължително е следвало да се съобрази с утвърдената документация и да я приложи стриктно, като разгледа параметрите както поотделно, така и в съвкупност, а като не е сторила това е нарушила изискванията за издаване на краен мотивиран акт. За пълнота КЗК е посочила, че твърденията на „Виваком България“ ЕАД, че предложените от него цени са по-изгодни за възложителя и че отстраняването му „може да доведе до увеличаване на разходите на възложителя" не следва да бъде разглеждано, тъй като ценовото му предложение не е отворено и разгледано, и в този смисъл отразява нереализирана бъдеща хипотеза. Предвид констатираната основателност на жалбата, допуснатото предварително изпълнение и сключения договор, КЗК е счела, че е налице законовото задължение да обсъди налагането на санкция от 5 до 10 на сто от стойността на сключения договор, съгласно чл. 215, ал. 5 ЗОП и при наличието на кумулативните предпоставки на нормата. С оглед обстоятелството, че в договора не е посочена фиксирана обща стойност /възнаграждението е определено като единични цени/, а чл. 215, ал. 5 ЗОП употребява общото родово понятие „стойност“, КЗК е приела, че посочената в чл. 2, ал. 1 от договора стойност от 10 737 129,51 евро без ДДС, следва да се третира като пределна стойност, която възложителят може да заплати. Санкцията е определена в размер 5 на сто, поради това, че договорът е сключен след допуснато от КЗК предварително изпълнение /определение № 558/11.06.2026 г. на КЗК, оставено в сила с определение № 7451/03.07.2026 г. по адм. д. № 6572/2026 г. на ВАС/ и на възложителя не са налагани санкции от КЗК по реда ЗОП. Като отегчаващо вината обстоятелство е взет предвид фактът, че в нарушение на чл. 215, ал. 4 ЗОП възложителят не е уведомил КЗК за сключения договор в деня на сключването му. Обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. По преписката е безспорно установено, че с решение № F783898 от 03.02.2026 г. на изпълнителния директор на ДП „Фонд затворно дело“ е открита „открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне, поддръжка, управление на качеството и сигурността на услуги за провеждане на разговори от местата за лишаване от свобода“, като с това решение са одобрени обявлението и документацията за участие, неразделна част от която е техническата спецификация /последно изменени с решение № F813595/19.02.2026 г. за одобряване на промени в условията по обявена процедура от 19.02.2026 г./. Според влезлите в сила условия на документацията, т. 8 „Срок за изпълнение“, срокът за предоставяне на функционираща услуга /включително изграждане, конфигуриране и въвеждане в експлоатация на необходимата техническа инфраструктура за предоставянето й/ е съгласно техническото предложение на Участника, но не повече от 30 /тридесет/ календарни дни, съгласно одобрен план-график. Началната дата на срока е съобразно одобрен план-график. В т. 2 на техническата спецификация е предвидено, че общият срок е 61 месеца, като „срокът за предоставяне на функционираща услуга… е съгласно техническото предложение на участника, но не повече от 30 /тридесет/ календарни дни от датата, съдържаща се в одобрения между страните план-график, а поддръжката е 60 месеца от приемо-предавателния протокол. В т. VI от Образец 1 - Техническо предложение е записано следното: „Предлагам срок за предоставяне на функционираща услуга… в размер на… /не повече от 30 календарни дни/, който започва да тече от датата, съдържаща се в одобрения между страните план-график.“ Относимите към предмета на спора разпоредби от проектодоговора са какво следва: чл. 5, ал. 1: срокът за функционираща услуга се изписва „съгласно предложения от участника срок съгласно Приложение № 2 - Предложение за изпълнение“, съгласно одобрен план-график; чл. 5, ал. 2: В срок до 5 /пет/ календарни дни от подписване на договора, Изпълнителят предоставя на Възложителя за съгласуване график за извършване на свързаността във всяка точка; чл. 5, ал. 3: След съгласуване на графика… същият става Приложение № 4 — неразделна част от настоящия договор.; чл. 21, ал. 1: изпълнението се документира с двустранни протоколи за изградена свързаност съгласно одобрения план-график; чл. 18, т. 1: възложителят има право да задържи гаранцията за изпълнение в пълен размер, ако Изпълнителят не започне работа по изпълнение на Договора в срок от 10 /десет/ дни след датата на влизането му в сила и Възложителят развали Договора на това основание. Според указанията за подготовка на офертата, предложението следва да бъде ясно, структурирано и да позволява проверка за съответствие с минималните изисквания на възложителя. Участниците не следва да преповтарят изяло текста на техническата спецификация, а да опишат конкретния начин, по който ще осигурят изпълнението й. Следва да представят описание по всички раздели, таблици и графици. Представянето на формално декларативен текст без конкретика ще се счита за несъответствие с изискванията на възложителя. Дейността по разглеждане на техническите предложения на допуснатите участници е обективирана в съставения протокол № 1/27.03.2026 г. на помощната комисия на възложителя. След извършен обстоен анализ на техническото предложение на участника „Виваком България” ЕАД, комисията е установила съществени несъответствия с минималните технически изисквания на възложителя в два основни пункта: 1. несъответствия и вътрешни противоречия относно предложения срок за изпълнение на поръчката; 2. несъответствие на техническото предложение с изискванията на възложителя в частта „Управление на риска“. Оценителната комисия е приела, че в техническото предложение участникът е декларирал срок от 30 календарни дни, който тече от датата в одобрения план-график, докато от приложения примерен план-график се установява, че за всяка от двете локации са предвидени дейностите в общ срок от 12 дни при начало „до 5 дни след подписване на договора“, т.е. сборът възлиза на 17 дни за локация, а с допълнителните до 5 дни за тестове и приемни изпитания план-графикът не съдържа ясна и непротиворечива времева организация,която да обосновава по какъв начин участникът достига до декларирания общ срок от 30 календарни дни; че не е ясно дали дейностите по двете локации ще се извършват изцяло паралелно, частично паралелно или последователно; че вместо конкретен начален момент участникът е използвал относителни срокове. По отношение на „Управление на риска“ помощният орган на възложителя е счел, че участникът е следвало да представи организация на изпълнението съгласно принципите на избраната от него Методология за управление на ИТ проекти и да предложи план-график за изпълнение на проекта за всяка от дейностите и поддейностите“, вкл. разпределение на екипа по роли, график и дейности. В мотивите на помощния орган е отразено, че представената информация е с общ и декларативен характер; скалата за оценка на вероятност /1–5/ не е приложена към нито един риск; липсва оценка на въздействието, изчислени стойности на риска, класифициране и приоритизиране; липсва анализ на адекватността на мерките и конкретен план за тяхното управление с ясно определени параметри, отговорности и механизми за контрол. По тези съображения комисията е счела, че техническото предложение не съответства на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката и на основание чл. 107, т. 2, буква „а“ ЗОП е предложила „Виваком България“ ЕАД да бъде отстранен от участие в процедурата. По отношение на техническото предложение на „Мобилинк“ ДЗЗД комисията по чл. 103, ал. 1 ЗОП е приела, че същото съдържа всички изискуеми от възложителя документи и отговаря на поставените изисквания и условия за изпълнение на поръчката. Констатирала е, че в частта „Управление на риска“ е представено подробно и структурирано описание на основните рискове, както и конкретни мерки за тяхното ограничаване; че е разработен цялостен подход, включващ идентифициране, анализ, оценка и приоритизиране, съобразен със спецификата на предмета; че е представен регистър на рисковете, в който за всеки риск са посочени вероятност от настъпване, влияние, рискова експозиция/оценка и степен на критичност, както и мерки за предотвратяване и ограничаване. Установено е наличието на ясна връзка между идентифицираните рискове, тяхната оценка и предложените мерки за управление. Поради това комисията е предложила участникът да бъде допуснат до следващия етап от работата на комисията, а именно отваряне на ценовото му предложение, съгласно чл. 56, ал. 2 ППЗОП. В съставения Доклад № 1-9523-165/02.04.2026 г. от работата на комисията са обективирани идентични констатации, както по отношение на техническото предложение на „Виваком България“ ЕАД, така и по отношение на оферираното от „Мобилинк“ ДЗЗД. Оспореното в настоящото производство решение е издадено на основание доклад № 1-9523-165/ 02.04.2026 г. от работата на комисията и с мотиви: след като „се запознах подробно с офертите на участниците и Доклада от работата на комисията, установих, че всички действия на комисията са законосъобразни и в съответствие с изискванията на ЗОП и условията на Възложителя, поради което съм приела нейната работа. Въз основа на взетите решения и предложения към мен и с оглед подробните анализи по констатациите от извършените проверки за съответствие и оценяване на участниците и техните оферти, с предварително обявените условия от възложителя, които изцяло приемам, отчитайки ги за компетентни и обективни и позовавайки се на тях и които възприех за свои решения и в съответствие с изискванията на Закона за обществените поръчки и Правилника за прилагане на закона за обществените поръчки“. На основание чл. 109 ЗОП е определен класираният на първо място участник за изпълнител на обществената поръчка, както следва: „Мобилинк“ ДЗЗД с комплексна оценка КО = 100 точки, а на основание чл. 107, т. 2, буква „а“ ЗОП „Виваком България“ ЕАД е отстранен от участие в поръчката, тъй като е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнението й. Основателно и двамата касационни жалбоподатели оспорват изводите на КЗК досежно приложението на чл. 104, ал. 5 ЗОП. Помощният орган, а и самият възложител, не са допуснали нарушение на посочената разпоредба, както неправилно е прието от КЗК, тъй като този текст изрично регламентира правото на възложителя да изиска информация и от други органи и лица, освен от участниците в процедурата, като тази законова възможност е диспозитивна и се прилага по преценка и в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 5 ЗОП, при разглеждане на офертите, когато е необходимо, се допуска извършване на проверки по заявените от участниците данни, включително чрез изискване на информация от други органи и лица. Съгласно второто изречение на тази норма, от участниците може да се изиска да предоставят разяснения или допълнителни доказателства за данни, посочени в офертата, а съгласно третото-проверката и разясненията не могат да водят до промени в техническото и ценовото предложение на участниците. В оперативната самостоятелност на комисията на възложителя да изисква от участниците да предоставят разяснения или допълнителни доказателства за данни, посочени в офертата, който извод следва от текста „може“. Върховният административен съд е последователен в практиката си, че приложението и в двете хипотези на чл. 104, ал. 5 ЗОП е в оперативна самостоятелност на комисията за провеждане на процедурата, също в нейна преценка е коя от хипотезите да приложи. В случая помощната комисия не е използвала една своя възможност, а не задължение, и е съобразила изречение последно от нея за забрана проверката и разясненията да водят до промени в техническото предложение на участниците, до каквито промени в случая би се стигнало. Освен това, решението на КЗК съдържа и вътрешнопротиворечиви мотиви, тъй като първоначално е констатирала, че прилагането на разпоредбата е предоставено в преценка на съответния възложител, а впоследствие е формирала извод, че при наличието на обективни данни прилагането „става задължително“. При така направения анализ на нормата на чл. 104, ал. 5 ЗОП, спорният по делото въпрос е дали заявените от „Виваком България“ ЕАД данни са могли да бъдат предмет на разяснение, без това да доведе до промени в техническото му предложение. Настоящата касационната инстанция намира, че срокът за предоставяне на функционираща услуга е съществен елемент на офертата, същият е обявен като максимално допустим /не повече от 30 календарни дни/ и е предмет на самия договор. Оспорваното несъответствие не представлява неяснота относно заявените от участника данни /каквито например могат да бъдат регистрация, притежаван сертификат, оборот и др./, а вътрешно противоречие между два елемента на самата оферта - декларирания срок и приложената разбивка в план-графика. Всяко разяснение по този въпрос неминуемо би довело или до потвърждение на противоречието, или до ново предложение относно срока, т.е. до промяна по същество на техническото предложение след крайния срок за подаване на оферти. Това разбиране намира прана опора и практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Така например, в решение от 29 март 2012 година по дело С-599/10 SAG ELV Slovensko и др., СЕС е постановил, че член 2 от Директива 2004/18 допуска разпоредба на националното право като член 42, параграф 2 от посочения закон № 25/2006, съгласно която по същество възлагащият орган може да поиска писмено от кандидатите да пояснят офертите си, без обаче да иска или приема промяна в офертата. Когато упражнява правото на преценка, с което разполага в това отношение, възлагащият орган следва да третира еднакво и справедливо различните кандидати, така че в края на процедурата по подбор на офертите и предвид резултата от нея да не изглежда, че искането за пояснения е поставило неоснователно в по-благоприятно или в по-неблагоприятно положение кандидата или кандидатите, до който/които е било отправено. Следователно изводите на КЗК, че комисията е била длъжна да изясни съдържанието на офертата са незаконосъобразни, тъй като по този начин фактически задължава възложителя да извърши действие, което самият ЗОП забранява. Касационният съдебен състав намира за основателни възраженията, че КЗК е излязла извън предмета на контрола за законосъобразност, който осъществява съгласно ЗОП. Органът по преразглеждането е заместил експертната преценка на оценителната комисия със собствена съдържателна оценка, което е недопустимо. Практиката на ВАС е категорична относно принципа, че при оценката на техническите предложения оценителната комисия действа в условията на оперативна самостоятелност и извършеното от нея оценяване не може да се преразглежда от КЗК. Комисията може да установи, че мотивите за отстраняване на съответния участник не съответстват на действителното съдържание на офертата му и на самата документацията, но не може да извърши самостоятелна и нова оценка на техническо предложение. В случая КЗК не просто е извършила проверка на обстоятелството дали изводите на помощния орган на възложителя са съотнесени към влезлите в сила изисквания на документацията, а е направила свои собствени съдържателни оценки, че описанието на рисковете е достатъчно, че скалата не е трябвало да се прилага, че времевата конструкция на план-графика е реализируема и че наименованието „примерен“ означава, че по отношение на документа не следва да се извършва проверка за съответствие. Единствено назначената на основание чл. 103, ал. 1 ЗОП комисия е компетентна да прецени доколко предложенията на участниците са реални и комплексни. Преценката осъществява от членовете на комисията е по целесъобразност и като такава е изключена от контрола по законосъобразност осъществяван от КЗК, по силата на глава двадесет и седем ЗОП. Основателно в тази връзка касаторът „Мобилинк“ ДЗЗД подчертава, че КЗК е формирала изводите си въз основа на собствена, изведена извън предметния обхват на контрола й преценка на съдържанието и логиката на офертата, без да посочи нито един конкретен факт от преписката, който опровергава констатациите на комисията. Последното представлява самостоятелно основание за необоснованост на решението на Комисията. На следващо място, примерният план-график е част от офертата и подлежи на проверка. Той е представен в изпълнение на изискване на възложителя и съставлява част от техническото предложение по смисъла на чл. 39, ал. 3, т. 1, буква „б“ ППЗОП. КЗК не е обсъдила, че т. 4 „Управление на проекта“ от техническата спецификация изрично изисква участникът да предложи план-график за изпълнение на проекта за всяка от дейностите и поддейностите, които се изпълняват в двете локации по Таблица № 1. Това опровергава изводите на КЗК, че възложителят никъде не е изисквал план-графикът да обхваща двата центъра – основната система, инсталирана на адрес гр. София, [улица], както и резервната система, инсталирана на адрес: гр. Пловдив [улица]. Освен това, предвиденото в чл. 5, ал. 2 и 3 от проекта на договор последващо съгласуване на график не санира констатираното от помощния орган противоречие. Съгласувателното правомощие на възложителя е свързано с организацията на изпълнението в рамките на вече обвързващия предложен срок, а не с последващо преформулираме на самото техническо предложение. Безспорно приемането на обратното означава, че срокът, който е основен елемент на офертата, става предмет на договаряне след избора на изпълнител, което противоречи на принципите на чл. 2, ал. 1 ЗОП. По отношение на второто основание за отстраняване на „Виваком България“ ЕАД от по-нататъшно участие във възлагателната процедура, касационната инстанция счита, че същото е било налице. Помощната комисия е установила, че участникът сам е представил класифициране на риска по петстепенна скала, но не я е приложил към нито един от изброените рискове, не е определил тежест на въздействието, не е извършил класификация по степен на риска. Тези констатации касаят действителното съдържание на офертата и не коментират нейния формат. Самата документация по процедурата, раздел „Указания за подготовка на оферта“ изрично забранява представянето на формално декларативен текст без конкретика и изисква описване на конкретния начин на изпълнение. Следователно в свободната преценка на участниците е какъв формат/методология да предложат, като документацията не предписва форма, но изисква определено съдържание. При прилагане на предложената от самия участник методология, тя практически следва да идентифицира рисковете, да оцени възможността за настъпването им и как те ще повлияят изпълнението на изискуемите от поръчката дейности. Това в случая не е било направено от „Виваком България“ ЕАД, следователно техническото предложение и в тази му част не покрива минималните изисквания на документацията по процедурата. Според константната практика на Върховния административен съд, всяко несъобразяване с конкретните изисквания на възложителя представлява самостоятелно и достатъчно правно основание за отстраняването на участника от по - нататъшно участие в обществена поръчка. При наличието на само едно отстранително основание, което е преценено от касационната инстанция за законосъобразно, решението на възложителя също се явява постановено в съответствие с материалноправните разпоредби на специалния закон. Не намират правна и фактическа обосновка съображенията на КЗК, по които е приела, че мотивите за оценка на офертата на „Мобилинк“ ДЗЗД са относими към всяко едно друго предложение. При отстраняване възложителят санкционира участника за установени пропуски, съответно го лишава от възможността да бъде определен за изпълнител. Поради това мотивите за отстраняване следва да бъдат подробно описани и да позволяват на съответния икономически оператор да разбере точно кои несъответствия са констатирани и защо те са съществени. Не така стои въпросът в случаите, в които възложителят установява съответствие с предварително обявените условия на възлагателната процедура и въз основа на това извършва класиране. Мотивите в тази част на решението трябва да позволяват да се установи кои участници са допуснати, че тези участници са спазили обявените изисквания и въз основа на какви критерии са класирани. Извън изложеното, изводите на КЗК се опровергават и от съдържанието на съставения от оценителната комисия протокол № 1/27.03.2026 г. В него са подробно описани констатациите за наличие на регистър на рисковете с вероятност, влияние, рискова експозиция и степен на критичност за всеки отделен риск, за предложени мерки за предотвратяване и за ограничаване, както и за механизми за актуализиране на регистъра. Тези констатация са изведени от конкретното съдържание на техническото предложение на класирания на първо място участник и не могат да бъдат отнесени към произволна оферта. Именно съпоставката между двете технически предложение /на „Виваком България“ ЕАД и на „Мобилинк“ ДЗЗД/ показва обективната разлика в степента на индивидуализация на рисковете и тяхното съдържание, което прави необоснован извода на КЗК за неравното им третиране. Съотнесено към осъществявания контрол за законосъобразност, твърдението на КЗК за липса на анализ представлява несъобразяване с доказателствата по преписката, което е самостоятелно отменително основание. При така констатираната законосъобразност на процесния акт на възложителя, решението на КЗК се явява неправилно и в частта досежно наложената на основание чл. 215, ал. 5 ЗОП санкция. Нейното правно основание е кумулативното наличие на четири предпоставки: установена незаконосъобразност на решението на възложителя за избор на изпълнител; допуснато предварително изпълнение; сключен договор; нарушението да е засегнало възможността на жалбоподателя да участва в процедурата или да бъде определен за изпълнител. При липсата на първата предпоставка не е налице материалноправното условие за съществуването на санкционната отговорност. При положение че отстраняването на „Виваком България“ ЕАД е правомерна последица от несъответствието на офертата му с влезлите в сила условия на обществената поръчка и по отношение на дружеството са били налице предпоставките на чл. 107, т. 2, буква „а“ ЗОП, липсва основание за налагане на имуществена санкция. Поради това постановеното от КЗК решение следва да бъде отменено включително в частта относно санкцията по чл. 215, ал. 5 ЗОП, без да е необходимо самостоятелно обсъждане на нейния размер. При този изход на спора се явяват основателни претенциите на касационните жалбоподатели за заплащане на направените разноски за касационната инстанция. В полза на касатора – възложител на обществената поръчка разноските се определят в размер на 2454,20 евро, от които 2300,81 евро за държавна такса и 153,39 евро юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ. Претендираните от „Мобилинк“ ДЗЗД разноски се определят в размер на 2300,81 евро за държавна такса, тъй като касационната жалба е подписана от управителя на дружеството /правоспособен юрист/ и същото не е било представлявано в производството пред ВАС от адвокат или юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, приложими на основание чл. 216, ал. 7 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,