Решение № 9202 от 19.10.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г. (ОПРЧР) срещу Решение 2023 от 25.03.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 12028/2020 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение за определяне на финансова корекция BG05M90P001-1.008-1517/25 от 24.11.2020 г. на ръководителля на УО на ОПРЧР. Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в мотивите на решението се съдържат констатации, които са в противоречие със събраните по делото доказателства и действащата нормативна уредба. Сочи, че съдът не е изследвал законосъобразността на квалификацията на констатираното нарушение по смисъла на пар. 2, т. 21 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Излага подрабни съображения за наличието на установената в административния акт нередност. Твърди, че макар и в т. 3 от диспозитива на административния акт да се съдържа позоваване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), в акта не се съдържат фактически и правни основания за проведено производство по верификация на разходи. Излага, че съдът е постановил решението си преди изтичане на дадения на страните срок за представяне на писмени бележки, което е равнозначно на решаване на делото без провеждане на устни състезания. Счита, че съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани и обсъдени всички относими по делото доказателства. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Касаторът се представлява от пълномощник С. Александрова. Ответникът по касационната жалба Менкаура ЕООД, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът се представлява от адвокат К. Данева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС) счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Видно от съдържанието на обжалваното съдебно решниие, за да го постанови, съдът е посочил, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържа фактически и правни основания. Изложил е приетото в Решение 9342 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. дело 10814/2019 г. и е приел, че възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 299 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК се явява неоснователно. Посочил е, че с обжалваното решение, органът е приел, че е налице нередност, изразяваща се в конфликт на интереси между председателя на оценителната комисия К. Атанасов и единия от управителите на определения изпълнител Енлил ЕООД Ц. Славов, поради факта, че същите са членове на съвета на директорите на трето лице Свет капитал АД. На основание пар. 2, т. 21 ДР на ЗОП е установено наличие на конфликт на интереси, което е квалифицирано като нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ във вр. с т. 21 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Направил е разграничение между процедурите по верификация и финансова корекция. Приел е, че при издаването на акта не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Анализирал е разпоредбите на пар. 2, т. 21 ДР на ЗОП, на чл. 54 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) и на чл. 61, пар. 3 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046). Направил е извод, че описаното в обжалвания акт не изпълва състава на относимата правна норма. Посочил е, че фактът на участие на две лица в едно дружество, без да е установено конкретно действие от страна на едното лице по отношение на другото, което го облагодетелства, опорочава акта и същият се явява материално незаконосъобразен, доколкото посочените от органа факти не обосновават приложението на конкретната норма. Наред с това е направил извод, че актът е и необоснован. Счел е, че липсва яснота по силата на какъв факт органът възприема пристрастност, причините поради които е опорочена безпристрастността, относими към конкретната уредба, регламентираща съставомерността на понятието. Счел е, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като липсата на установена нередност, води до незаконосъобразност и на отказа за верификация, базиран единствено върху претендираната нередност. Решението е неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По силата на чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът следва да изложи мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване, тъй като не съдържа приетата от съда фактическа обстановка. Първоинстанционният съд не е установил релевантните за спора факти, въз основа на които от органа е прието, че е налице посочената в акта нередност, водеща до определяне на финансова корекция. Поради това направеният в решението краен извод за незаконосъобразност на административния акт се явява необоснован, а съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 220 АПК ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение и касационната инстанция не може да прави нови фактически установявания. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Отмяната на акта, без по делото да е установена от съда фактическата обстановка досежно посоченото от административния орган основание за определяне на финансова корекция, препятства възможността на касационната инстанцция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Съгласно чл. 149, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът, при фактическа и правна сложност на делото, може, по искане на страна, да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. В проведеното на 21.03.2022 г. открито съдебно заседание съдът е предоставил на страните 7-мо дневен срок за депозиране на писмени бележки. Обжалваното в настоящето производство решение е постановено преди изтичането на този срок - на 25.03.2022 г. Едва след постановяване на решението, но в дадения от съда срок на 28.03.2022 г. е депозирана писмена защита от ръководителя на УО на ОПРЧР. Посоченото представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи установените по делото правнорелевантни факти, едва след което да изложи конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение