Решение № 9770 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2712/2013 г.

Решение № 9770 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2712/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Универсал Пенев" ЕООД, чрез процесуален представител, срещу Решение № 13/23.01.2013 г., постановено по адм. дело № 1255/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Ревизионен акт № 04001101151/5.08.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 603/1.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. април, юни, септември и ноември 2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 53 611.93 лв. и са начислени лихва за забава в размер на 5 354.39 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводите на съда са в противоречие с Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Намира, че представените доказателства обосновават извод за реално осъществяване на спорните доставки. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по същество на спора, с което да отмени оспорения ревизионен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 04001101151/5.08.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 603/01.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на "Универсал Пенев" ЕООД, гр. Павликени за данъчни периоди м. април, юни, септември и ноември 2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 53 611.93 лв. по фактури, издадени от "Винпром Алвина" ООД, "Малвазия" ЕООД и "Златна есен 77" ЕООД и са начислени лихва за забава в размер на 5 354.39 лв. За да обоснове преценката си за неоснователност на жалбата, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Този обобщаващ правен извод е формиран въз основа на следната фактическа обстановка: От доставчика "Малвазия" ЕООД за данъчни периоди м. 04 и м. 06.2010 г. са издадени две фактури с предмет "аванс за винено грозде" и "авансово плащане за доставка на винено грозде реколта 2010 г. ". При извършената насрещна проверка същият не е открит на адреса за кореспонденция, нито е ангажирал някакви доказателства във връзка с реалността на доставките след връчване на искането по реда на чл. 32 от ДОПК. Ревизираното дружество е представило Договор от 14.04.2010 г., както и вносна и операционна бележка за плащането по фактурите, които са ценени от съда в тяхната съвкупност, в резултат на което са обосновали извод, че не е установено реалното осъществяване на доставките, за които са извършени авансови плащания. Относно фактурата, издадена от "Винпром Алвина" ООД, с предмет на доставката "трапезно вино мускат и трапезно вино Димят" съдът е приел, че представеният касов бон, придружителен документ за превоз на вино и електронен административен документ на акцизно движение не установяват предаването на стоката от доставчика на получателя, а от там и прехвърлянето на собствеността върху нея. При липсата на писмен договор между "Универсал Пенев" ЕООД и "Винпром Алвина" ООД, приемо-предавателни протоколи или други доказателства за предаване на стоката решаващият състав е преценил, че доставката не е реално осъществена, поради което законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по нея. Идентичен извод решаващият състав е формирал и досежно фактурите, издадени от "Златна есен - 77" ЕООД с предмет "грозде широка мелнишка" и "грозде гъмза" след като е преценил, че представените договор за търговска продажба на грозде на зърна, предназначено за преработка от 18.10.2010 г., 3 броя приемо-предавателни протоколи от 1.11.2010 г., 6.11.2010 г. и 12.11.2010 г., предавателно-приемни бележки и товарителници за обществен автомобилен транспорт не установяват реално извършване на доставките. Съдът е осъществил подробен анализ на всички ангажирани в тази връзка относими доказателства, в резултат на което и въз основа на съвкупната им преценка е достигнал до извода, че те са взаимно противоречиви и с невярно съдържание. В обобщение е приел, че и в тази си част РА е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора за противоречие на изводите на съда с мотивите на Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С- 142/11 на СЕС. Неговата тълкувателна приложимост е съобразена от решаващия състав и изрично обсъдена в съдебния акт, в резултат на което е формирано правилното заключения, че разрешенията на СЕС не изключват необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това е изрично подчертано от СЕС в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка и то независимо, че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния ДДС." Настоящият състав не споделя тезата на касатора, че събраните по делото доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки, тъй като не е доказано прехвърлянето на собствеността върху процесните родово определени вещи чрез предаването или отделянето им. Обосновани са изводите на съда, че представените придружителен документ за превоза на вино и ЕАД на акцизно движение не установяват предаването на стоката по фактурата, издадена от "Винпром Алвина" ООД. Съобразно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за придружителните документи при превоз на грозде, местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки (ДВ, бр. 64 от 2003 г.), придружителните документи, които не са заверени по реда на чл. 7, ал. 3 или не са попълнени съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 и 3 се считат за невалидни. В случая, след като не са ангажирани доказателства, че процесният придружителен документ е част от кочан, който е заверен по реда на чл. 7, ал. 3 от Наредбата, то същият правилно не е ценен от съда като косвено доказателство за предаването на стоката. Идентичен извод следва и относно представеното ЕАД на акцизно движение на стоката, което също не съдържа заверка от приходната администрация и поради това не се ползва с присъщата му доказателствена сила. Неговото съдържание не се подкрепя и от представените договори за наем на МПС, на наем на ППС и за наем на товарен автомобили за транспортна услуга поради липсата на съответствие на вписаните номера на транспортните средства, както и поради липсата на пътни листи или други документи, които да установяват релевантният факт на предаване на стоката от доставчика на получателя. Касационната инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд относно доставките по фактурите, издадени от "Златна есен - 77" ЕООД, с изключение на доводите относно автентичността на оспорените по реда на чл. 193 от ГПК приемо-предавателни протоколи от 1.11.2010 г., 6.11.2010 г. и 12.11.2010 г. След като експертът по проведената съдебно-графологична експертиза е установил, че подписите, положени в тях са на посочените лица, то авторството на документите не е опровергано. Този извод не се променя от вписаното в приемо-предавателните протоколи уточнение, че подписът е положен от представител на "Златна есен - 77" ЕООД, тъй като то не касае автентичността, а съдържанието на документа. В тази връзка е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, съобразно която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. При липсата на ангажирани от органите по приходите доказателства за противопоставянето на законния представител на доставчика, то следва да се приеме, че неустановеният положителен факт не е осъществен, респективно, че лицето Жечка Живкова Димитрова е действала от името на търговеца. Независимо от това обаче, верността на тези частни свидетелстващи документи не е подкрепена от ангажираните в тази връзка доказателства, поради което правилен е крайният правен извод на съда, че съвкупната им преценка не обуславя извод за установеност на реалното осъществяване на спорните доставки. Съобразно чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчно събитие за облагаема доставка. Логическият анализ на визираната норма сочи, че правото на приспадане в хипотезите на чл. 25, ал. 7 ЗДДС е в корелация с последващото възникване на данъчно събитие по облагаемата доставка, за която е извършено авансовото плащане, а в случай на разваляне на доставката приложение следва да намери разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС. В случая, доказателства за издадени впоследствие фактури за облагаемите доставки, по които са осъществени авансовите плащания, не са ангажирани, поради което обосновани и материално законосъобразни са изводите на съда, че не е установено фактическото и правно основание за издаване на спорните фактури от "Малвазия" ЕООД и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за касатора не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по тях. Достигайки до този извод и приемайки в обобщение, че оспорването на атакувания РА е неоснователно, административният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като това вече е сторено с първоинстанционното решение, а нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК не предвижда дължимостта му за всяка съдебна инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение