Решение № 8063 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5061/2011 г.

Решение № 8063 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5061/2011 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Абдулла Ибрахим Хюсеин - гражданин на Ирак, против решение № 110 от 29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като са изложени съображения за неговата незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - III отделение, приема, че жалбата е допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 ЗУБ. Разгледана по същество, е неоснователна предвид следните съображения:

Жалбоподателят мотивира искането си за статут със страх за живота си в Ирак. На интервюто, проведено на 17.09.2010 г., разказва, че напуснал Ирак, защото бил заплашван от "Силите на Бедър" и "Армията на Махди". Семейството му живеело в район Атафия - това било шиитски район, а те са сунити. Баща му получил заплашително писмо на 26.06.2006 г. от "Силите на Бедър". В писмото се казвало, че ако не напуснат района, ще им запалят къщата. Заради писмото и заради това, че брат му се казвал Омир, а това име се преследвало от шиитите, бащата решил да напуснат този район. Преместили се в район Хабибия. На 15.07.2006 г. получили второ писмо от "Армията на Махди", които искали семейството да напусне и този дом. Нямало как да се местят и останали. В началото на август 2006 г. баща му отишъл на работа и не се върнал. От полицията им се обадили на 18.03.2007 г. и им съобщили, че са го открили убит. След една седмица получили смъртния акт на баща си и молителят заедно с майка си, трима братя и една сестра заминали за Сирия.

След смъртта на баща му останал най-голям и трябвало да се грижи за семейството. Влияние върху решението му да напусне оказало убийството на баща му, а също така и професията на молителя. Двама, които работили с него като бръснари, били убити. Работата му също била причина да напусне Ирак. На 25.03.2007 г. молителят заедно със семейството напуснал Ирак легално и влязъл в Сирия, където останали до 2010 г.. В началото на май напуснал Сирия нелегално и влязъл в Турция. В Истанбул останал 2 дни, но искал да стигне до България. С кола стигнал до Одрин. Оттам до държавната граница на Република Турция с Република България с още четирима души вървели пеша. В България влязъл нелегално на 18.05.2010 г.. Същият е задържан от служители на ГД "Гранична полиция" - МВР. След принудително настаняване в СДВНЧ към дирекция "Миграция" - МВР, е подал молба за статут.

В настоящия случай разпоредбата на чл. 75, ал. 2, изр. второ е неприложима и твърденията на чужденеца не могат да се приемат за достоверни поради следните противоречия:

• на интервюто, проведено на 17.09.2010 г., чужденецът заявява, че напуснал Ирак, защото семейството му живеело в шиитски район, а членовете на семейството са сунити. Баща му получил заплашително писмо на 26.06.2006 г. от "Силите на Бедър" да напуснат района. Заради писмото и заради това, че брат му се казвал Омир, а името се преследвало от шиитите, бащата решил да напуснат района. Преместили се, но получили второ писмо от "Армията на Махди", които искали семейството да напусне и този дом. Нямало как да се местят и останали. Втората причина да напусне Ирак е убийството на баща му на 18.03.2007 г.. Накрая на интервюто чужденецът обобщава, че е посочил причините, поради които напуснал Ирак. Но по-късно, на интервюто, проведено на 10.10.2010 г., пропуска проблема с името на брат му, а добавя друг, и по-точно, че бил бръснар и професията му оказала влияние върху решението му да напусне Ирак. Тази промяна в историята на чужденеца и представянето на нови относими елементи, за които той не е дал задоволително обяснения за непредставянето им на първото интервю, обосновават извода, че твърденията му не са свързани и не са достоверни;

• на интервюто, проведено на 17.09.2010 г., чужденецът заявява, че в началото на август 2006 г. баща му отишъл на работа и не се върнал. Едва на 18.03.2007 г. от полицията им се обадили и им съобщили, че са го открили убит. На интервюто, проведено на 01.10.2010 г., разказва, че убили баща му на 18.03.2007 г.. Бащата отишъл на работа сутринта на 15.03.2007 г. и след това им се обадили от полицията, че трупът на същия е открит на мост в града. Разминаването относно посочения от чужденеца момент на изчезване на бащата води до извод, че твърденията му не са достоверни;

• на интервюто, проведено на 17.09.2010 г., чужденецът заявява, че на 25.03.2007 г. заедно с майка си, трима братя и една сестра заминали за Сирия. На интервюто, проведено във връзка с определяне на държавата, компетентна да разгледа молбата, чужденецът е заявил, че напуснал Ирак в началото на август 2007 г..

Абдулла Ибрахим Хюсеин заявява противоречиви твърдения относно причините за напускане на Ирак и случилите се събития. Констатираните противоречия в твърденията му обуславят извод, че същите не могат да бъдат преценени за достоверни.

Изложените обстоятелства показват, че молителят няма причина за напускане на държавата си, която да представлява предпоставка за предоставяне статут на бежанец. Липсват основателни опасения за сигурността и правата му по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Той не обосновава лични опасения от преследване и по преписката няма данни да е бил обект на физически или психически мерки по някоя от тези причини. Спрямо него не е имало посегателства, които да се определят като действия на преследване по чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Искането на Абдулла Ибрахим Хюсеин за предоставяне на бежански статут е неоснователно.

За молителя не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Твърдения, релевантни по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, той не прави.

От разказаното не следва обоснован извод за риск от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Твърденията на чужденеца не се приемат за достоверни по изложените по-горе съображения. Затова за чужденеца не се установяват основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ.

Случаят следва да бъде разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности по дело № С-465 от 2007 г. по преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. "а" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. нормата визира заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като "безогледно" - термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директивата. Признато е правото на преценка за степента на безогледно насилие, характеризиращо въоръжения конфликт, от компетентните национални органи, до които е подадена молбата за субсидиарна закрила, или на съдилищата на държавата членка, до които е отнесено решението, за отказ на подобна молба.

От информацията в становището на Министерството на външните работи вх. № 2122 от 20.07.2009 г. на ДАБ е видно, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. В момента отсъстват основания към който и да било район или провинция на страната да се приложи квалификация за наличие на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". Вследствие настъпилите промени от края на 2007 г. се наблюдава и засилваща се тенденция към завръщане на иракски емигранти в Ирак. Случаите на хаотично насилие в град Багдад намаляват, провеждат се ограничени инциденти, които имат определени цели, но не са в състояние да предизвикат масов ефект. Предприетите мерки от страна на правителството през 2008-2009 г. силно са ограничили оперативните възможности на терористите в град Багдад. Възможностите за ремиграция в столицата са най-големи (факт е, че над 50% от завръщащите се в Ирак искат да се заселят не по родните си места, а именно в Багдад). Становището на МВнР е, че преценката за разрешаване на пребиваване на търсещите убежище от град Багдад следва да бъде строго индивидуална.

Оценката за ситуацията в Ирак се съдържа и в справка вх. № 3545 от 23.09.2010 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ. Според наблюдатели на ситуацията в Ирак и в частност в Багдад като цяло се наблюдава подобряване на сигурността.

Вместо извършване на чести нападения върху незначителни обекти като пазари или джамии бунтовните групировки се ориентират към малко на брой, но демонстративно извършени масирани атаки върху строго охраняване правителствени и административни сгради, с голям брой жертви. Макар да съществува риск от извършване на терористични атентати в град Багдад, те са спорадични актове на насилие.

Наред с преценката на държавата по произход се преценяват и фактите, свързани с личното положение на молителя. Абдулла Ибрахим Хюсеин не е получавал лични заплахи срещу живота и личността си. С оглед посоченото по-горе тълкуване на Съда на Европейските общности по дело № С-465 от 2007 г., информацията за ситуацията в Ирак и липсата на тежки и лични заплахи по отношение на Абдулла Ибрахим Хюсеин се обуславя изводът, че не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

При правилна преценка на установените факти административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,