Решение № 2487 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8669/2019 г.

Решение № 2487 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8669/2019 г., V о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Български пощи" ЕАД с ЕИК 121396123, представлявано от Главния изпълнителен директор Д. Дънешки, чрез процесуален представител, срещу решение № 3490/23.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1354/2019 г. по описа на Административен съд София – град. С него съдът е: 1) отхвърлил жалбата на дружеството против решение № 3/07.01.2019 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 279 от 2019 г., в частта, с което е установено, че то е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Пощенска станция (ПК) – Каварна на адрес гр. Каварна, ул. Добротица № 29, с което е осъществил дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 5 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., както и в частта, с която на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. е предписано в тримесечен срок от постановяване на решението жалбоподателят да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда.; 2) изменил е решение № 3/07.01.2019 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 279 от 2019 г. в частта, с която на "Български пощи" ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като е определил санкция в размер на 250 лева.; 3) осъдил е "Български пощи" ЕАД да заплати на Комисия за защита от дискриминация сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли то да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора, с което да бъде отменено решение № 3/07.01.2019 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД). Прави възражение относно правното значение на § 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания (ПЗР на ЗИХУ). Излага доводи, че разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗИХУ се отнася до сгради държавна и общинска собственост и не може да се тълкува разширително. Счита, че при съставяне на констативния протокол проверяващите не са изяснили собствеността на сградата, а именно, че тя не е нито държавно, нито общинска собственост. Твърди, че служителите подхождат с разбиране към хората с увреждания, съгласно организацията на пощенските услуги, предоставяни от "Български пощи" ЕАД, клиентите могат да бъдат обслужвани по домовете. Посочва, че останалата част от собствеността е на "БТК" ЕАД, поради което, като страна в производството пред КЗД и АССГ следва да се конституира и "БТК" ЕАД. Изтъква, че не е отчетен режимът на съсобственост. Сочи, че при постановяване на решението не е взет предвид предоставен снимков материал на изградена звънчева инсталация. Изтъква, че Наредба № 4 от 01.07.2009 г. няма обратно действие. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация, редовно призован в съдебно заседание не се представлява, но в писмено становище по делото счита жалбата за неоснователна, моли да се отхвърли, а обжалваното с нея решение да се потвърди. Ответникът – председателя на Комисията за защита от дискриминация доц. д-р А. Джумалиева, редовна призована не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея първоинстанционно решение. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 3490/23.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1354/2019 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Български пощи" ЕАД, против решение № 3 от 07.01.2019 г. на КЗД по преписка № 279/2018 г. по описа на КЗД, с което е установено, че дружеството е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до и в сградата на Пощенска станция (ПК) -, гр. Каварна, на адрес гр. Каварна, ул. Добротица № 29, с което е осъществил дискриминация по признак увреждане по смисъла на чл. 5 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В частта с която е намалена имуществената санкция не е подадена касационна жалба, поради което предмет на касационен контрол са само останалите части от съдебния акт. За да постанови този правен резултат и да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че решението на пети специализиран състав е издадено от компетентен орган при обсъждане на относимите факти и при правилно приложение на процесуалния и материален закон. Съдът е споделил изцяло изводите на състава на КЗД за извършена от дружеството дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1 от същия закон, които е приел като обосновани и в съответствие със събраните в административното производство доказателства. Изложил е мотиви, че за касатора, който задоволява обществени нужди и е собственик на обект за обществено ползване, въпреки, че не е сграда-държавна или общинска собственост, съществува задължение за осигуряване на достъпна среда, включително за лица със затруднена двигателна подвижност. След като не е осигурил такава, жалбоподателят е допуснал неравно третиране по отношение на тези лица. Първоинстаннционният съд вярно е определил, кой е спорният по делото въпрос, като е достигнал до извода, че той се свежда до извода дали жалбоподателят е допуснал дискриминация, чрез бездействието си да не постави съответни съоръжения за достъп на лица с намалена подвижност. За да отговори на него съдът по съществото е издирил и приложил относимите към случая правни норми. Изследвал е и е тълкувал регламентирани в законовата уредба правни изрази и понятия, като "пряка и непряка дискриминация", "неблагоприятно третиране", "увреждане", "човек с трайно увреждане", "достъпна среда", "защитен признак". Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно правното значение на § 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ, приложимата редакция) към настоящия спор. Невярно е твърдението, че за дружеството не важи задължението на цитирания § 6 да се осигури свободен достъп за хора с увреждания до сгради с обществено предназначение и съоръжения и не попада в неговия обхват, тъй като сградата е собственост на търговско дружество, с което не е нито общинска, нито държавна собственост, като дори е в съсобственост с друго дружество. Действително цитираната разпоредба е относима към сгради, които са държавна или общинска собственост, но в случая решаващият съд не се е позовал на тази норма при формиране на правните си изводи и не определял собствеността на имота като държавна или общинска, а се е позовал на чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията и Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Приложимата правна уредба съдържа норми и по отношение поддържането на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда, поради което не е възможно да се обоснове извод, че не е приложима към сградата на "Български пощи" ЕАД в гр. Каварна, поради придобиването й от този собственик през 2010 г. Възможността клиентите на "Български пощи" ЕАД да получават определени услуги по домовете си също не изключва задължението до сградата, която е предназначена за обществено ползване да бъде осигурен достъп за всички лица, които желаят да я посетят. По смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. за дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, а "достъпна среда", съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. "Български пощи" ЕАД в качеството му на доставчик на обществени услуги и собственик на процесното помещение е единственият адресат на задължението за осигуряване на достъпна среда. Общественият характер на предоставяната от дружеството услуга определя мястото като обществено и на него закона вменява задължението за осигуряване на достъпна среда. Сградата на пощенската станция в гр. Каварна на ул. Добротица № 29 е с четири броя стъпала, с 15 см височина без рампа към 13.04.2018 г., което е отразено в неоспорен констативен протокол на КЗД, поради което Комисията и АССГ обосновано са приели, че "Български пощи" ЕАД при своята дейност поддържа архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания. Съображенията в касационната жалба относно необходимостта от конституиране на "БТК" ЕАД като страна в административното и съдебното производство поради обстоятелството, че е съсобственик на сградата по отношение, на която е установен затруднен достъп на лица с увреждания, не обуславят касационно основание по смисъла на чл. 209 от АПК. Отговорността на съсобствениците на недвижимия имот не е солидарна и те не са необходими и задължителни другари в съдебните производства, поради което по аргумент на по-силното основания не са налице предпоставки и за задължителното им конституиране като участници в административно производство по ЗЗДискр., респективно като страна в съдебното производство, инициирано от другия съсобственик за оспорване на акта, с който то е приключило. Неоснователно е възражението, че административният съд при постановяване на решението си не е взел предвид и не е обсъдил предоставен снимков материал за монтирана звънчева инсталация, с оглед обслужване на хора с увреждания. В постановеното решение съдът подробно и мотивирано е обсъдил и се е произнесъл по предоставения снимков материал. Видно от данните по делото снимковият материал съдържа снимка на стълбището с поставена не постоянно укрепена, преместваема метална рампа и снимка с метална кутия с рисунки по нея. За втората снимка трудно може да се предположи, че е звънчева система. Разисквайки снимковия материал първоинстанционият съд е приел, че от него не може да се прецени до колко архитектурната среда е съобразена с предписанията и изискванията на Наредба № 4 от 01.07.2009 г. Подчертано е в решението, че достъпната среда не се отнася само до хора с двигателни увреждания, а и със сетивни такива. Направен е извод, че е невъзможно по снимката да се определи дали стъпалата отговарят на изискванията на широчина и височина, дали наклонът позволява изкачване на инвалидна количка или на друго помощно средство. Настоящата касационна инстанция може да направи обоснован извод, че представените доказателства и обективираните с тях действия носят дата след извършване на проверката и постановяване на решението и не могат да обусловят извод за неговата незаконосъобразност. Същите водят до извода, че касатора е предприел действия в изпълнение на предписанието на КЗД да вземе необходимите мерки за изграждане на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен и самостоятелен достъп на лица, включително и с ограничена подвижност до сградата на Пощенска станция - в гр. Каварна, но те не обуславят отмяна на наложената санкция. Неправилен е доводът, че АССГ се позовава на Наредба № 4 от 01.07.2009 г. без да отчете обстоятелството, че тя е в сила от 14.07.2009 г. и няма обратно действие. Във връзка с направеното твърдение е цитиран нотариален акт № 166, том II, дело № 259 от 31.03.2010 г. Както към момента на придобиване на собствеността над процесното помещение, така и към момента на извършената проверка и съставяне на констативния протокол, цитираната норма е действаща и подлежи на приложение и спазване. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Ответникът по касация не е претендирал разноски, поради които такива не следва да се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,