Решение № 121 от 9.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 60/2012 г.

Решение № 121 от 9.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 60/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М. К. против решение № 1168/11.07.2011 г. по гр. д. № 820/2011 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е частично отменено решение на Софийски градски съд, ГК, I отд. - 12 състав, постановено на 01.12.2010 г. по гр. д. № 11433/2009 г. и е постановено отхвърляне на предявения от касаторката против ЗК [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от ЗЗД, за дължимо обезщетение за неимуществени вреди, над сумата от 100 000 лева. С жалбата е наведено оплакване за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон - чл. 52 от ЗЗД вр. с ППВС № 4/1968 г. Касаторът поддържа, че присъденото й обезщетение за неимуществени вреди е силно занижено спрямо действително претърпените и търпими такива. Счита, че размерът на обезщетението не съответства на въведения от законодателя критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. С определение № 238/04.04.2012 г. на второ търговско отделение на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по жалбата на И. К., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по материалноправния въпрос относно критериите при определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, като е прието, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 52 от ЗЗД, е в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, намерила израз в ППВС № 4/1968 г., както и с казуална съдебна практика по обезщетяване на идентичен вид вреди / влязло в сила решение № 70/21.07.2008 г. по гр. д. № 2550/2007 г. на СГС, ГК, I отд. - 6 състав /. Ответната страна - ЗК [фирма] - не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение в обжалваната му част, с оглед поддържаното в касационната жалба основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, приема следното: С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за установени, а са и безспорни, предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, за настъпилите в резултат на виновното поведение на водача на лек автомобил "Опел Вектра ", с рег. [рег. номер на МПС] - Байрям М., застрахован при същия по задължителна застраховка " Гражданска отговорност ", неимуществени вреди за ищцата, от смъртта на загиналата й при ПТП от 24.08.2008 г. дъщеря С. И. С. Предмет на спора пред въззивна инстанция е единствено размера на дължимото обезщетение, над сумата от 80 000 лева, до който размер ответникът не е обжалвал. За да намали същия до размера на 100 000 лева, въззивният съд, в съответствие със събраните по делото доказателства, е приел, че не са доказани фактическите твърдения по исковата молба, за това колко тежко е преживяла ищцата загубата на детето си, макар същевременно да е съобразено, изхождайки от нормалните човешки взаимоотношения между родител и дете, че се касае за изключително тежко преживяване и неизличима мъка. Прието е, че определения от първоинстанционния съд размер е необичайно висок, с оглед утвърдената съдебна практика. Решението е валидно и процесуално допустимо, но частично неправилно в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД вр. с ППВС № 4/1968 г. При определяне размера на обезщетението са съобразени относими към установяване съдържанието на връзката родител - дете обстоятелства, обуславящи и обхвата и степента на търпимите от ищцата болки и страдания: възрастта на починалата й дъщеря / 21 г. /, личността и социалната й реализация / весело и талантливо дете, учещо се добре и с активно развивани литературни интереси /, факта на отглеждането й изключително от ищцата, след ранния развод със съпруга й и баща на починалата и близостта им предвид това . Така съобразените критерии, обаче, не са оценени в съответствие с действителния им принос към търпимите от ищцата болки и страдания, вкл. във времеви аспект. Загубата на дете е непрежалима и непреодолима психологически и емоционално, още повече при една здрава и пълноценна връзка между родител и дете, за която свидетелства разпитаната С. Ч. При това установената между починалата и ищцата връзка, с оглед сложилите се неблагоприятно семейни отношения с бащата - съпруг, предпоставя по-силна от обичайната близост и преживяване по-силно загубата, предвид вложените физически и емоционални усилия за самостоятелно отглеждане и възпитание на детето, като се отчете и споделения от свидетеля резултат от същите - дете, носещо удовлетворение, подкрепа и надежда за родителя си. Решението не е съобразено и с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" - § 27, ал. 2, т. 1 б. "б" от ПЗР на Кодекса на застраховането. С решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение, като ориентир за определяне размера му, следва да се вземат и съответните нива на застрахователно покритие, към релевантния за определянето му момент. Първоинстанционният съд изрично се е позовал на същите, при уважаване на иска изцяло. Цитираната казуална съдебна практика - решение № 70/21.07.2008 г. по гр. д. № 2550/2007 г. на СГС, ГК, I отд. - 6 състав, макар да не е налице пълна идентичност в обстоятелствата, обуславящи приложимите за определянето на размера на обезщетението критерии, но доколкото се касае за обезщетяване на лица от двете страни на една и съща родствена връзка родител - дете, следва да бъде възприето в подкрепа на установената тенденция за завишение на застрахователните обезщетения още преди влизане в сила на КЗ, в който смисъл съображението на въззивния съд, за изключително завишен претендиран размер, противоречащ на установената съдебна практика не намира подкрепа. В съответствие с преждеизложеното и изхождайки като ориентир от застрахователния лимит, съгласно § 27, ал. 2, т. 1 б. "б" ДР на КЗ /при четирима пострадали от ПТП/, намира справедливо по размер обезщетяване на търпимите от ищцата болки и страдания в размер от 160 000 лева, предвид което въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска за разликата между присъдените 100 000 и до сумата от 160 000 лева, а за разликата над 160 000 лева и до претендираните - 200 000 лева - потвърдено. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати обща държавна такса за касационното обжалване от 1 230 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Следва да бъдат присъдени и претендираните от касаторката разноски за касационното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. В съответствие с уважената част на касационната жалба и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимите разноски възлизат на 1 650 лева. Материалната затрудненост на ищцата, предпоставка за прилагане хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., е установена с приложената декларация за материално и гражданско състояние. Водим от горното, ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, второ търговско отделение