Решение № 7497 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4288/2021 г.

Решение № 7497 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4288/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Екомакс вторични суровини" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Шумен, представлявано от В. Н., чрез процесуалния представител адв. Н. М. срещу решение № 33/19.02.2021 г. по адм. дело № 473/2020 г. на Административен съд – Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 119, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради липса на мотиви във връзка с развити доводи от жалбоподателя и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Шумен не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 33/19.02.2021 г. по адм. дело № 473/2020 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на "Екомакс вторични суровини" ЕООД, против задължително предписание, обективирано в Констативен протокол № ДЙ-84/14.12.2020 г. на експерти при РИОСВ – Шумен. Административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че съгласно Решение № 15-ДО-257/22.12.2017 г. на директора на РИОСВ – Шумен на основание чл. 73, ал. 4 от ЗУО на жалбоподателя е разрешено да извършва дейност по третиране на отпадъци на посочени конкретни площадки. В цитираното решение са посочени изрично видът и наименованието, количеството и произходът на отпадъците. След извършването на извънредна проверка на 14.12.2020 г., дали са отстранени последните установени нарушения по отношение на управлението на отпадъците и дали са изпълнени предписанията от "Екомакс вторични суровини" ЕООД, контролните органи констатирали, че на площадката е налице отпадък, представляващ глинеста маса, налична с табелка с кода и наименованието на отпадъка. Този отпадък е бил приет от "Сичилсалдо" АД в периода 01.09.2020 г. – 10.09.2020 г. в количество 170. 56 тона. От тях 34. 38, т. били предадени на "Екомакс" ЕООД в периода 01.10.2020 г. – 02.10.2020 г. Отпадъкът е бил приет на основание Договор за предаване на отпадъци от 19.08.2020 г. сключен между "Сичилсалдо" АД и "Екомакс вторични суровини" ЕООД. Издаденото решение на директора на РИОСВ – Шумен не позволява приемането на процесния отпадък с такъв произход. Въз основа на това и на основание чл. 119, ал. 7 от ЗУО контролните органи са издали даденото предписание на дружеството. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, кодът на отпадъците се определя от причинителя на отпадъка. В настоящият случай, с оглед констатациите - Договор за предаване на отпадъци от 19.08.2020 г., сключен между"Сичилсалдо" АД и жалбоподателя, отчетна книга за събирането и транспортирането на отпадъците, водена в дружеството, както и приемо-предавателни протоколи от 01.10.2020 г. и 02.10.2020 г., не се касае за дадена класификация на отпадъка от контролните органи, а се касае за констатирано третиране на отпадък, съхраняван на площадката на дружеството, за който отпадък дружеството няма разрешение за дейност по приемане по отношение на неговия произход. Безспорно е установено, че видът отпадък е "Сондажни течности от промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране, генерирани от обекти на "Сичилсалдо" АД, намиращи се на територията на страната, а именно р. Вит и р. Искър" и приет от дружеството като отпадък с код 01 05 04, съгласно цитираните по-горе писмени доказателства. Същият отпадък обаче е с произход, различен от този по издаденото разрешение на дружеството, а именно "Отпадъци, получени в резултат на проучване, извличане и третиране на минерални ресурси навътре в морето, в т. ч. в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България", с оглед на което съдът намира твърдението на оспорващия за неоснователно. В тази връзка следва да се посочи и факта, отразен в КП, че при извършената проверка на площадката на дружеството на процесния отпадък е имало налична табела с кода на отпадъка и наименованието на отпадъка, които са били поставени от самото дружество, което води също до извода, че контролните органи не са давали квалификация на отпадъка, както и че този отпадък е определен като такъв с код 01 05 04 от самото дружество. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за съществено нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК. В случая няма спор, че нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 от същия кодекс изисква актът да съдържа и означение пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Процесният административен акт действително не съдържат подобен реквизит, но това е несъществен пропуск, който не опорочава предписанието, обективирано в констативния протокол, единствено и само на това основание. Неспазването на изискването на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК е скрепено от законодателя със съответната санкция за административния орган, като нормата на чл. 140, ал. 1 АПК определя, че в такива случаи срокът за обжалване по съдебен ред се удължава на два месеца, като по този начин са гарантирани правата на адресата на писмата. Обстоятелството, че не е изписано правото на обжалване, пред кой орган и в какъв срок, не води до незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК, още по-малко да бъде основание за обявяването му за нищожен. Непосочването на реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 2 и 7 АПК - име на акта и указания относно това пред кой орган в какъв срок може да се оспори, не е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Освен това, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца, което е гаранция за упражняване на правото на защита на жалбоподателя. Обосновано и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е извел извод, че административният орган законосъобразно е издал предписанията за отстраняване на отпадъците за сметка на нарушителя. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение