Решение № 13213 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9441/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Троян, подадена чрез процесуален представител Ц. Димова, против Решение 1274/03.07.2024 г., постановено по административно дело 361/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отменена негова Заповед 1192/15.09.2023 г., разпореждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба се оспорват възприетите от съда правни изводи мотивирали го да отмени заповедта. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорената заповед, като се излагат доводи за законосъобразност на административния акт. Ответната страна Д. Н. М. оспорва касационната жалба по съображения, съдържащи се в писмен отговор, изготвен от адвокат И. Христова, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага отмяна на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С процесната заповед е наредено на Д. Н. М. да премахне строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, представляващ Пристройки към жилищна сграда баня и входно антре , находящ се в поземлен имот с идентификатор 03558.303.18 по кадастралната карта на [населено място], мах. [махала], общ. Троян. Първостепенният съд е отменил заповедта, развивайки съображения за допуснати нарушения във формата й и материална незаконосъобразност, които му изводи не се споделят от настоящата инстанция. На първо място, неправилно първостепенният съд е възприел наличието на съществен порок във формата на заповедта, изразяващ се в неяснота относно вида и местоположението на разпоредените за премахване обекти. Видно от съдържанието на оспорената заповед е, че в мотивите й двете пристройки са описани и индивидуализирани подробно като вид, размери, местоположение, конструкция и материали. Освен това мотивите за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж могат да се съдържат и извличат и от други документи, съставени с оглед подготовката и предстоящото й издаване, тоест представляващи част от административната преписка най-вече констативния акт, който като документ съставен от длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред, представлява официален документ и се ползва с материална доказателствена сила за изявленията и действията, извършени пред тях и от тях съгласно чл. 179 ГПК. В тази насока е приложимо възприетото още в Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което не е загубило сила и според което мотивите могат да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. Именно в съставения констативен акт е извършено подробно и конкретно описание на обектите, в това число и чрез отразяването им върху окомерна скица и снимков материал. Действително, размерите на банята са посочени без мерни единици, като е очевидно, че става въпрос за метри, установява се и известно несъответствие в обема на покрива й. Тези пропуски по никакъв начин не пораждат съмнение кой са строежът, предмет на разпореждане, тъй като е описан и конкретизиран в достатъчна степен, както и липсва друг подобен обект в имота. На второ място, административният съд е приел една от постройките за търпима по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, което го е мотивирало да обоснове материална незаконосъобразност на заповедта в цялост на това основание. Този му извод е неправилен и необоснован. В представената административна преписка се съдържат доказателства за това, че и двете пристройки са били изградени от Д. Н. М. след като тя е придобила поземления имот през 2008 г. данните в този смисъл изхождат от съсед на имота, както и са предоставени от самата оспорваща, поради което техните възприятия относно периода на изграждане на обектите са преки и непосредствени и е следвало да бъдат съобразени от съда с приоритет спрямо показанията на други лица. Фактът, че пристройките са реализирани след 31.03.2001 г. изключва тяхната търпимост по смисъла на закона и същите като изградени без строителни книжа, подлежат на премахване. Но, дори да се приеме, че банята е изградена преди 2000 г. - около 1994 1995 г. според показанията на свидетелите, както е приел съдът, то в този случай същата попада под приложното поле на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ и отново не може да се определи като търпим строеж. Разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ изисква кумулативно освен допустимост на строежа според устройствен план, правила и нормативи, но също така и да е бил деклариран от собственика пред одобряващите органи в срок до 31.12.1998 г., което очевидно не е сторено, доколкото няма твърдения и доказателства в този смисъл. Административният съд и извършил погрешна и необоснована преценка относно формата и материалната законосъобразност на оспорената заповед, поради което е постановил неправилно съдебно решение. Заповедта е постановена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалния и материален закон, поради което подадената срещу нея жалба е била неоснователна. Ето защо, решението следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на Д. Н. М. срещу Заповед 1192/15.09.2023 г., издадена от Кмета на Община Троян. При този изход на спора, в полза на Община Троян следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева по 100 лева за всяка съдебна инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,