Решение № 12192 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7323/2009 г.

Решение № 12192 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7323/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) , във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК и е образувано по жалба на кмета на община Свиленград, срещу Решение № 854 на Министерския съвет на РБ от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Свиленград, област Хасково (обн. ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 г.) постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС в частта, с която са отчуждени 3,443 дка като част от имот 65677.001.573, с обща площ 5, 824 дка, находящ се в местността "Бялата пръст" в землището на гр. Свиленград, ЕКАТТЕ 65677. В жалбата се поддържа, че административното решение в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от собствения им поземлен имот в размер на сумата 168 лв. противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Страната ответник - Министерският съвет и заинтересованите страни поддържат становище, че жалбата е неоснователна, а оценката на дължимото обезщетение, определена от административния орган, е обективна и е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение за отчуждения имот. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав, като обсъди допустимостта на жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а , във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с оспореното решение № 854 на МС от 2008 г. отчуждени 3,443 дка като част от имот 65677.001.573, с обща площ 5, 824 дка, находящ се в местността "Бялата пръст" в землището на гр. Свиленград. Видно от приетите по делото писмени доказателства, имота е собственост на Община -Свиленград и по това обстоятелство не се спори от страните. Към доказателствата по делото е приложена независима експертна оценка от "Геотехноинженеринг" ЕООД гр. София за определяне на пазарната цена на отчуждената част от имота по ЗДС, с дата на възлагане на оценката 15.07.2008 г. и дата на оценката 30.07.2008 г., с която оценка за отчуждения имот на собственика е определено обезщетение в размер на 1 868 лв. От съдебно-оценителната експертиза, изготвена от назначеното от съда вещо лице е видно, че равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота следва да бъде в размер на 22 620 лв. Този размер на паричното обезщетение вещото лице е определило като осреднена пазарна цена на реализирани сделки със земеделски имоти, описани подробно на л. 2 и 3 от заключението. Претеглената (осреднената) стойност между посочените нотариални акта е 6,57 лв. на кв. метър. Заключението на вещото лице е компетентно и обективно изготвено, не е оспорено надлежно от страните и притежава необходимата доказателствена стойност съобразно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. При тези установени обстоятелства за пазарните цени на земеделски земи в землището на гр. Свиленград съдът намира, че следва да се приеме заключението на вещо лице като обективно и постановено съгласно изискването на чл. 32, ал. 2 ЗДС - въз основа на пазарните цени на реални и вписани в имотния регистър на "Службата по вписванията" РС-Свиленград сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. За конкретния имот равностойното парично обезщетение следва да се определи по заключението на вещото лице 22 620 лева като се увеличи размера на определеното обезщетение от административния орган от 1 868 лв. на 22 620 лв. С оглед изхода на делото и съобразно чл. 143 АПК, ответникът Министерски съвет дължи направените от жалбоподателя разноски, които понастоящем са изрично претендирани като до приключване на устните състезания, от ответника не е направено искане за намаляване техния размер. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 38, ал. 7 ЗДС, Върховният административен съд - III отделение,