Решение № 6603 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7675/2016 г.
ВАСIV отделение29.05.2017 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2604/18.04.2016 г., постановено по адм. дело № 9360/2015 г. на Административен съд С.-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6603 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7675/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Н. М. Д., от гр. С., срещу решение № 2604/18.04.2016 г. постановено по адм. дело № 9360/2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо изх. № 02-230-6500/3531/15.04.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., в частта, с която е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 587.26 лв. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, при което се претендира отмяната му и тази на уведомителното писмо, в оспорената част. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Н. Д., против уведомително писмо изх. № 02-230-6500/3531/15.04.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 587,26 лв за БЗС № 65139-80-1-1. От съда е извършен цялостен контрол на атакуваната част от уведомителното писмо, като е събрана административната преписка, касаеща процесния блок на земеделско стопанство. За изясняване на спора е изслушана съдебно-техническа експертиза и е приложено съдебното решение, с което е отменен първоначалния акт на изпълнителния директор на ДФЗ, по заявлението за подпомагане на лицето за кампания 2010 г., и преписката е върната за ново произнасяне. В мотивите на решението са обсъдени констатациите на органа относно наддекларираните 1,07 ха от БЗС № 65139-80-1-1, като е съобразено състоянието на блока, установено по представените с преписката документи, карти от Министерството на земеделието и храните от извършеното през м. август 2010 г. самолетно заснемане и данните от заключението на вещото лице, че недопустимата площ е заета от компактна маса храсти. С оглед направените фактически установявания е направен обоснован и правилен извод за законосъобразността на оспореното уведомително писмо, при което подадената срещу него жалба е отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. По данните от преписката безспорно се установява, че оспореното уведомително писмо за оторизиране на суми за финансово подпомагане на земеделския производител за кампания 2010 г. е второ по реда си - издадено след отмяната на първото такова по заявлението на земеделския производител, с влязло в сила съдебно решение, с което на административния орган са дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Видно от решение № 7169/19.11.2013 г. по адм. дело № 1283/2013 г. на Административен съд С.-град, по заявлението подадено от жалбоподателя за подпомагане за 2010 г., първоначално е бил постановен частичен отказ за финансиране по СЕПП, за сумата от 631.17 лв, поради установени наддекларирани площи в размер на 1.15 ха. При анализа на събраните относно заявените за подпомагане имоти доказателства, в т. ч. и заключението на съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че три от общо посочените четири БЗС в уведомителното писмо са били обработени и поддържани в добро земеделско състояние, и по отношение на тях размерът на наддекларираните площи следва да бъде редуциран. Но относно БЗС № 65139-80-1-1 е констатирано, че едва в хода на съдебното производство, въз основа данните от заключението на вещото лице, е установено фактическото основание за постановения отказ, а именно - наличието на компактна маса храсти в участък от 1,07 ха, което сочи, че тази площ не отговаря на изискванията за поддържане на имота в добро земеделско състояние. Поради това съдът е приел, че не са изяснени релевантните за спора обстоятелства, и тъй като липсата на фактически основания в атакувания акт не може да бъде заменена с посочване на правни такива, е върнал преписката на ДФЗ за ново произнасяне. Решението на първоинстанционния съд е оставено в сила с решение № 12222/15.10.2014 г. по адм. дело № 1901/2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение. При връщането на преписката на административния орган, указанията на съда за изпълнени. Видно от таблиците, част от съдържанието на процесното уведомително писмо, по мярката СЕПП са приети за недопустими само 1,07 ха от БЗС № 65139-80-1-1, като е оторизирана за подпомагане сумата 1 845.92 лв, надлежно изплатена на бенефициента, съгласно отразяването в таблица № 2 на л. 6 от уведомителното писмо, и е отказано подпомагане за сумата от 587.26 лв. Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнил дадените му с влязлото в сила решение указания, поради което и релевираните от касатора доводи за тяхното неизпълнение са неоснователни. Възраженията, че са въведени нови изисквания след приключване на стопанската година, изложени в касационната жалба, също не намират основание - постановеният частичен отказ от финансиране е следствие не на погрешно прилагане на материалния закон, а на установените по представените документи, констатации на административния орган за размера на допустимите за подпомагане площи. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че между заключенията на вещото лице, участвало в съдебните производства по двете уведомителни писма има разминавания, поради което и те не следва да се кредитират. Видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 6.06.2013 г. по адм. дело № 1283/2013 г. на АССГ на въпрос зададен от жалбоподателя вещото лице е отговорило, че за БЗС № 65131-80-1-1 не може да бъде определен броят храсти за хектар, доколкото това е възможно само ако са мозаечно разположени, докато в процесния парцел, участъкът от 1,07 ха е компактно зает от храсти, и в него не може да се пашува. Идентична констатация е направена и от приобщената по адм. дело № 9360/2015 г. на АССГ експертиза, в заключението по която е записано, че участъкът с компактно разположени храсти не следва да бъде подпомаган съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.). Заключението кореспондира изцяло с отразеното от административния орган в колона 8 от уведомително писмо № 02-230-6500/3531/15.04.2015 г., че площта е недопустима за подпомагане, тъй като е заета от компактна маса храсти, които не са включени в специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г.". Не намира основание и твърдението в касационната жалба, че размерът на отказаната финансова помощ е неправилно изчислен. Съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията при процентно отношение на наддекларираната площ към установената в рамките от 3 до 20 % - санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ. В уведомителното писмо е посочено, че установената/определената площ е 12,23 ха, а наддекларираната е 1,07 ха или 8.75 %, т. е. санкционираната площ е удвоения размер на наддекларираната или 2.14 ха. Видно от таблицата на стр. 4 от писмото, оторизираната площ е в размер на 10.09 ха. Ставката по СЕПП за 2010 г. е 182.9455 лв, от което следва, че административният орган правилно е изчислил финансовата помощ в размер на 1 845.92 лв като е изпълнил разпоредбите на Регламент № 1122/2009 г. на Комисията. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение