Решение № 14999 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1192/2017 г.

Решение № 14999 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1192/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юриск. Ц. И.. Жалбата е против решение № 1195 от 21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 77/2016 г. от Административен съд - С. област. С него е обявена нищожността на уведомително писмо за одобрение № 1145/312 с изх. № 01-2600/4082 от 23.06.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което е изплатена сума в размер на 67 278.22 лв. по договор за отпускане на финансова помощ № 63/3/312/0352 от 14.10.2014 г. и е наложена редукция на оторизираната субсидия в размер на 21 716.98 лв. Със същото решение преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне при съобразяване с дадените с решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, дори да се приемело, че към момента на издаване на спорната по делото заповед за делегиране на правомощия законът да не давал такава възможност, следвало да се отчете, че към датата на издаване на процесното уведомително писмо такава възможност била налице и в този смисъл допуснатият при издаването на заповедта порок бил отстранен, а актът - саниран. Счита, че след като съдът е прогласил нищожността на процесния административен акт, не следвало същият да се произнася по останалите основания на чл. 146 от АПК. Излага съображения за неправилност на съдебното решение и в частта му, засягаща законосъобразността на акта. Прави искане за отмяна на решението и за постановяването на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу уведомителното писмо да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - "Апекс" ЕООД, в представен писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Йорданов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура не споделя изводите на първоинстанционния съд за нищожност на обжалваното уведомително писмо. Счита, че издалият го орган е имал правомощието по време и по предмет да постанови такъв акт. В същото време изразява становище за материална незаконосъобразност на административния акт, поради което счита обжалваното съдебно решение за правилно като краен резултат и съответно предлага оставянето му в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - С. област е било образувано по жалба на "Апекс" ЕООД със седалище в гр. Д. против уведомително писмо за одобрение № 1145/312 с изх. № 01-2600/4082 от 23.06.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция. С обжалваното решение № 1195 от 21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 77/2016 г. Административен съд - С. област е обявил за нищожно оспореното пред него уведомително писмо и е изпратил преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното уведомително писмо е издадено при липса на компетентност. За да се обоснове е обсъдил приложената по делото заповед № 03-РД/4507 от 3.12.2014 г., с която на основание чл. 20, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП, чл. 10, т. 2, т. 3, т. 7, т. 11, т. 13 и т. 17, чл. 11, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 и ал. 4 от Устройствения правилник на ДФЗ и т. 1.2.1 от решение на Управителния съвет на ДФЗ, обективирано в протокол № 70/27.11.2014 г., изпълнителният директор на ДФЗ - РА е делегирал на зам.-изпълнителния директор, свои правомощия, вменени му със законови и подзаконови нормативни актове по прилагане на всички мерки по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и с оглед оптимизиране дейността на дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони" и дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони". Съдът е приел, че към момента на издаване на тази заповед ЗПЗП не е съдържал разпоредба, позволяваща на овластения по закон орган да делегира правомощията си, произтичащи от този закон. С изменението на чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП с ДВ, бр. 12/2015 г. била дадена възможност за възлагане на дадените на изпълнителния директор правомощия, поради което той можел да ги преотстъпва на подчинени нему лица, в това число и на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ, от чието име със запетая било подписано процесното писмо. Във връзка с това е обсъдил и представената по делото заповед № 03-РД/905 от 19.06.2015 г., относно която е установил, че не съдържа изрично посочване на правомощията, които се възлагат на зам. изпълнителния директор на ДФЗ - А. Ч. Д., а че препраща към заповед № 03-РД/4507 от 3.12.2014 г., която съдът е приел за издадена при липсата на компетентност. От това съдът е направил извод, че актът е бил издаден от лице, подписало го със запетая от името на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ при липсата на компетентност. С тези доводи съдът е обявил за нищожен оспорения пред него административен акт. В тази връзка се е позовал и на Тълкувателно решение № 4/2004 г. на ОСС от Върховния административен съд. Обжалваното решение е правилно. Видно от съдържанието на заповед № 03-РД/4507 от 3.12.2014 г. изпълнителният директор на фонда е делегирал на А. Б. А.-Вели в качеството й на зам. -изпълнителен директор изпълнението на възложени му от закона правомощия по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Това оправомощаване е сторено на основание чл. 20, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП, чл. 10, т. 2, т. 3, т. 7, т. 11, т. 13 и т. 17, чл. 11, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 и ал. 4 от Устройствения правилник на ДФЗ и т. 1.2.1 от Решение на Управителния съвет на ДФЗ, обективирано в протокол № 70/27.11.2014 г. Тук следва да се има предвид, че съгласно чл. 20а от ЗПЗП в релевантната му редакция изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция (РА), организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява. С оглед законовите му задължения да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че изпълнителният директор е бил единствено компетентният орган да издава индивидуални административни актове по реда на този закон. Т.е. към момента на издаване на тази заповед ЗПЗП не урежда възможност за делегиране на възложените на изпълнителния директор правомощия, поради което той не е разполагал с възможност да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Компетентността на издателя на оспорения административен акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие" във връзка с посочената заповед за делегиране на правомощия. Устройственият правилник на ДФЗ предвижда възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на други лица, но използването на тази възможност не води до валидното им предоставяне, доколкото приложимият специален закон не предвижда такава възможност. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и през годините практиката на Върховния административен съд - трето и четвърто отделение по основния за спора въпрос да е противоречива, от 2015 г. и 2016 г. съдебните състави и от двете отделения приемат, че актовете на заместник-изпълнителния директор преди допълнението на чл. 20а ЗПЗП от 2015 г. са издадени от административен орган без материална компетентност и са нищожни. В този смисъл са: решение № 1100 от 30.01.2015 г. по адм. дело № 13163/2013 г.; решение № 6884 от 10.06.2015 г. по адм. дело № 4668/2015 г.; решение № 7268 от 15.06.2016 г. по адм. дело № 429/2016 г.; решение № 1750 от 10.02.2017 г. по адм. дело № 4992/2016 г. и др. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Във всички тях безпротиворечиво е прието, че преди 2015 г. делегация на правомощия от страна на изпълнителния директор на ДФЗ по отношение на негови подчинени не е възможна, независимо от наличието на решение на управителния съвет на фонда. Този извод се налага и с оглед последната редакция на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, обн. ДВ бр. 12/2015 г. Именно с тази редакция изрично се предвиди възможност за делегиране на правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане. Към момента на издаване на оспорената заповед приложимият специален закон не е предвиждал такава възможност, поради което изводът на първоинстанционният съд, че заповед № 03-РД/4507 от 3.12.2014 г. не поражда целения правен резултат, е законосъобразен. Законосъобразен е също и изводът на първоинстационния съд, че след като заповед № 03-РД/4507 от 3.12.2014 г. не може да породи като правна последица валидното делегиране на правомощието за издаване на индивидуални административни актове от зам. -изпълнителния директор, издадената въз основа на нея заповед № 03-РД/905 от 19.06.2015 г. също не може да породи целения резултат. Видно от съдържанието на последната, изпълнителният директор на фонда е разпоредил А. Д. в качеството му на зам. -изпълнителен директор, да замества зам. -изпълнителния директор А. А.-В. за периода от 22.06.2016 г. до 25.06.2016 г. относно предоставените й със заповед № 03-РД/4507 от 3.12.2014 г. и заповед № 03-РД/4507-1 от 3.12.2014 г. правомощия. Правилно административният съд е приел, че след като цитираната заповед не съдържа изрично посочване на правомощията, които се възлагат на зам.-изпълнителния директор А. Д., а за същите се препраща към заповед № 03-РД/4507 от 03.12.2014 г., за която вече е установено, че е издадена при липсата на компетентност, няма как тя също да предостави валидно овластяване. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че тъй като заповед № 03-РД/905 от 19.06.2015 г. била издадена след изменението на чл. 20а от ЗПЗП, порокът на издаденото уведомително писмо бил саниран. Не е възможно да породи правно действие заповед за заместване, издадена въз основа на недействителна заповед за делегиране на правомощия. По силата на Тълкувателно решение № 4/2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Едно от посочените в тълкувателното решение принципни ограничения на възможността за възлагане на административни правомощия е, че никой не може да делегира правомощия, които сам не притежава. За да може да се осъществи валидна делегация на правомощия е необходимо в съответния закон изрично да е предвидена такава възможност. При същите установявания и законодателното решение преди допълнението на ЗПЗП от 2015 г., административният съд правилно е приложил закона в съответствие с приложените по делото доказателства. След като съдът е стигнал до правилен извод за нищожност на оспорения пред него административен акт, безпредметно е касационният съд да разглежда по същество и взема отношение по материална законосъобразност на уведомителното писмо. Затова обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Ответникът не е отправил претенция за разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,