Решение № 6785 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 61/2019 г.

Решение № 6785 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 61/2019 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. С., чрез адв. Р. М., АК – В., срещу решение № 2060 от 29.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1525/2018 г. по описа на Административен съд – В., 11 състав. С решението е отхвърлен предявеният иск на Стаматов, понастоящем в затвора [населено място], срещу ГД" Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно с лихвата от датата на завеждане на исковата молба, претърпени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията в следствен арест гр. В. през периода от 11.09.2017 г. до 08.01.2018 г. Касационният жалбоподател обжалва горецитираното решение с твърдения за неправилност на същото поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил установените обстоятелства и доказателства в съвкупност, което е довело до неговата необоснованост. По подробни съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено, и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция. Ответникът – ГД" Изпълнение на наказанията" – гр. С., при Министерство на правосъдието /ГДИН/, чрез пълномощника юрк. С. С., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, претендира потвърждаване на първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационна жалба на Стаматов. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 2060 от 29.10.2018 год,. постановено по адм. д. № 1525/2018 г. по описа на Варненският административен съд, е отхвърлен предявения иск от Стаматов против ГД" Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията в следствен арест гр. В. през периода от 11.09.2017 г. до 08.01.2018 г. С обжалваното решение, Административния съд – В. е осъдил Стаматов да заплати на ГД "ИН" при МП разноски в размер на 100 лв. За да стигне до този правен резултат, Административния съд – В., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният срещу ГД "ИН" - гр. С. иск за претърпени неимуществени вреди в периода, през които ищецът е пребивавал в следствения арест, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража(ЗИНЗС). Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел иска за неоснователен. При така установената фактическа обстановка административният съд е приел, че всички килии са оборудвани с прозорци, през които влиза слънчева светлина, монтирано е било изкуствено осветление - луминисцентни тела. Вентилацията на килиите е централна вентилационна уредба и прозорците са отваряеми. Във всички килии са били изградени санитарен възел и течаща вода с мивка. Осигурено е било посещение на обща баня два пъти седмично по график. Ищецът е ползвал общата баня два пъти на пет дни. След преместването му в килия № 18 е ползвал банята всеки ден, поради това че е помагал като "чистач" и е поддържал хигиената в арест-В.. Отоплението е локално парно за цялата сграда и с климатична система, с датчици за помещенията в ареста. Не е допускана температура под 19 градуса и не по висока от 26 градуса. Налице е оборудвано помещение за извеждане на престой на открито на задържаните лица, обособено на V етаж на сградата. През 2016 г. е бил извършен ремонт на следствения арест, подът на всички килии е с настилка гранитогрес, стените на всички помещения са боядисани с латекс също през 2016 г. Почистващи препарати за спалните помещения и тоалетните се предоставяли на задържаните, които сами следвало да почистват. От представената справка в ОСИН-В. с вх. № 1988/25.06.2018 г., относно здравословното състояние на Стаматов, съгласно която за периода от 12.09.2017 г. до 05.01.2018 г. при извършване на първичен медицински преглед е било установено, че той е [диагноза], оплаква се от болки в кръста от дясно. Поставена е била диагноза: [диагноза] и [диагноза], предписани са били спазмолитици и психолептик. На 03.10.2017 г. се е оплакал от зъбобол и оток в дясно, предписано е било лечение. На 10.10.2017 г. е бил конвоиран до затвора за преглед и лечение от стоматолог. В съвкупността на събраните доказателства, Варненският административен съд е заключил, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, чувство на незащитеност, малоценност, обреченост, безпомощност, както и влошаване на физическото му здраве. Кредитирайки гласните доказателствени средства, както и събраните по делото писмени доказателства, съдът е счел за недоказано, че за процесния период специализираните органи по изпълнение на наказанията в следствения арест-В. са бездействали. Не са събрани доказателства, установяващи настъпили за ищеца отрицателни последици, поради което искът на Стаматов е недоказан и неоснователен. Така постановеното решение е правилно. То е постановено е при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на предварително определени от законодателя материалноправни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и / или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред и предявеният на това основание иск следва да бъде отхвърлен. Съдът правилно е приел, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се явява недоказан по основание. Съгласно практиката на Съда по правата на човека, чл. 3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. В контекста на тази съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство чл. 3 от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържане под стража. " С оглед на липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС се явява неприложима презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. А и твърдението за настъпили неимуществени вреди не е доказано. В обобщение на изложеното настоящата инстанция приема, че не е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, претърпени неимуществени вреди и пряка причинно-следствена връзка между двата елемента от фактическия състав на отговорността на администрацията на следствения арест за вреди. Затова искът за обезщетение правилно е приет за неоснователен и недоказан и следователно е отхвърлен. Неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на лихви. Макар исковата молба да е предявена с оглед хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, то в случая не следва да се извършва преценка за осъществен фактически състав на сочената норма, предвид законово придаденото ретроактивно действие на разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС. Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от с. з. и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/. Основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с тях съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед претенцията на ответника за разноски и изхода от спора, настоящата инстанция намира, че следва да присъди сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение: