Решение № 6196 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10802/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Рентекс ЕООД, ЕИК 175374689, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хайдушка поляна 55, вх. Б, ап. 8, чрез адв. Хаджиев, против решение 5437/21.08.2023 г., постановено по адм. дело 5669/2020 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради постановяването му нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията се отнасят до заключението на съда за законосъобразност на процесния ревизионен акт (РА) предвид съвкупната оценка на фактите и доказателствата по делото. В касационната жалба са развити аргументи за неправилност на изводите на съда и органите по приходите за липса на реалност на доставките по фактурите от Дера Строй ЕООД и Стиф Термоклима Инженеринг ЕООД. Счита че заключението на допуснатата почеркова експертиза в случая не следва да бъде вземано предвид. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде отменен изцяло. Претендира присъждане на деловодни разноски, съгласно представен списък и прави възражение за прекомерност на заявените разноски за ответника. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрк. Горанов, който я оспорва и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 643 лв. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава заключение по същество за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените касационни доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил PA Р-22220219001965-091-001/24.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с решение 752/08.05.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София, по отношение на определените допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 10.2017 г., м. 10 и м. 11.2018 г., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 12 100 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 1 716,03 лв. Фактическите установявания по делото от обхващат извършените процесуални действия в хода на ревизията, възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р- 22220219001965-020-001/29.03.2019 г. Въз основа на констатираните обстоятелства от ревизиращия екип с РД Р-22220219001965-092-001/23.12.2019 г. е направено предложение на жалбоподателя да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. чл. 9 ЗДДС. Предмет на спорните фактури с издатели Дера Строй ЕООД Стиф-Термоклима Инженеринг ЕООД са услуги CMP, SEO оптимизация и интернет позициониране, визуализация банер, доработка рекламен банер, реклама в GOOGLE, интернет реклама в сайтове newsmarer.bg, klassa.bg, sofiapress.bg и социалните мрежи. Изисканите документи и писмени обяснения от РЛ относно доставките не са представени при ревизията. За изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателя са приети по три заключения на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и съдебно-компютърна техническа експертиза (СКТЕ) и две на съдебно-почеркова експертиза (СПЕ). Същите са отбелязани в констативната част на решението и са съобразени в мотивите по същество, включително във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК по молбата на процесуалния представител на ответника. В рамките на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е потвърдил валидността на РА приемайки издаването му от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържание, съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК като електронен документ. В хода на ревизията не са намерени съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. По същество оспорването е отхвърлено като неоснователно и е направено крайно заключение констатациите и изводите на органите по приходите не противоречат на събраните доказателства и установените факти по делото. Приложимите правни разпоредби на ЗДДС не изключват преценката на съставените частни документи в подкрепа на оплакванията фактури, договори и приемо-предавателни протоколи между Рентекс ЕООД и двамата доставчика. Ангажираните в рамките на обжалването по административен и съдебен ред доказателства и доказателствени средства от жалбоподателя не опровергават изводите в РА по реалността на спорните доставки. Заключенията на СПЕ също не ползват защитната теза. Изложените аргументи се отнасят до съпоставката между предмета на доставките и резултатите от ССЕ/СКТЕ в тази насока. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице, съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, да проведе пълно и главно доказване на спорните предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит за съответните периоди. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията в касационната жалба не се споделят след извършената проверка на доказателствения материал по делото. Първоинстанционният съд е възприел обективен подход при разрешаването на правния спор и е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав в ЗДДС, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка по арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗДДС, доставчик е данъчно задълженото лице, което извършва доставката на стока или услуга. Предметът на делото е квалифициран точно от първоинстанционния съд възникнало ли е за Рентекс ЕООД това право по процесните осем броя фактури с издател Стиф-Термоклима Инженеринг ЕООД в периода от 23 до 31.10.2018 г. и една фактура с издател Дера Строй ЕООД от 29.09.2017 г. Тъй като въз основа на главния факт Рентекс ЕООД черпи за себе си благоприятни правни последици и в негова тежест е било да докаже, че отговаря на предвидените условия, за да упражни правото на приспадане на ДДС арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. Доказателствената тежест в случая е разпределена правилно между страните, което е относимо и при откритото производство по реда на чл. 193 ГПК съгласно становището на процесуалния представител на ответника от 13.11.2020 г. и неговата молба-уточнение от 22.04.2021 г. Преценката на резултатите в тази насока е обобщена от второто заключение на СПЕ, прието в с.з. на 29.09.2022 г. и отговорите на експерта Велчев. Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Съвкупната преценка на заключенията по ССЕ и СКТЕ и тяхната съпоставка с останалите доказателства по делото, не води до извод за незаконосъобразност на РА и не подкрепя твърденията в касационната жалба за наличие на реални доставки по фактурите с издатели Стиф-Термоклима Инженеринг ЕООД и Дера Строй ЕООД. Във връзка с наведените оплаквания съдебните мотиви могат да бъдат допълнени с обстоятелствата, че единствено представената по делото декларация от 20.11.2020 г. с нотариална заверка на подписа не отстранява констатираните пропуски по същество. Изпълнението на стопанската операция с Дера Строй ЕООД изглежда възложено изцяло на декларатора Д. А., дори плащането от името на Рентекс ЕООД според констатациите по въпроси 8 и 9 от основната ССЕ. С оглед на този факт вещото лице Коновска уточнява, че осчетоводяването на плащането с -РКО по фактурата на доставчика е вярно, доколкото за дружеството-жалбоподател има изходящ паричен поток на средства от каса/в брой. Повечето от поставените задачи в заключенията на СКТЕ са неотносими към спорните факти, а останалата част от тях не спомага за индивидуализация на престацията от страна на доставчика Стиф-Термоклима Инженеринг ЕООД по представените с жалбата по административен ред договори и по-точно извършване на SEO оптимизация и интернет позициониране, визуализация банер, доработка рекламен банер, реклама в GOOGLE, интернет реклама в сайтове newsmarer.bg, klassa.bg, sofiapress.bg и социалните мрежи. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението, а го обсъжда заедно с останалите доказателства по делото, което в случая е изпълнено. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила. Останалата част от мотивите на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата срещу РА се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. При този изход на делото и своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП (по арг. от § 1, т. 6 ДР АПК) се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 1 643 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно предвид защитавания материален интерес от 13 816,03 лв. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,