Решение № 6658 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14633/2011 г.

Решение № 6658 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14633/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Петя Димитрова Николова от гр. Хасково, чрез процесуалния й представител адвокат Венелин Челебиев, против решение № 528 от 20.09.2011 г., постановено по административно дело № 484 от 2011 г. по описа на Административния съд - Хасково, с което е отменено решение № Ж-48-1/27.05.2010 г. на директора на РУСО - Хасково, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 128/28.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в частта, в която е разпоредено на Петя Димитрова Николова да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение по чл. 53 от КСО за периода 30.06.2009 г. - 26.02.2010 г. в размер на 1930,91 лв. главница и 151,07 лв. лихва, като изменя решение № Ж-48-1/27.05.2010 г. на директора на РУСО - Хасково, и потвърденото разпореждане № 128/28.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на Петя Димитрова Николова е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение по чл. 53 от КСО за периода 03.07.2009 г. - 26.02.2010 г. в размер на 1899,13 лв. главница и 146,43 лв. лихва. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Хасково, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от касационната жалбоподателка решение № Ж-48-1/27.05.2010 г. на директора на РУСО - Хасково, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 128/28.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО - Хасково, с което на основание чл. 114, ал. 3 от КСО е разпоредено на оспорващата да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 30.06.2009 до 26.02.2010 г. включително парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО в размер на 1930,91 лв. главница и 151,07 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането, потвърдено с решение № Ж-48-1/27.05.2011 г. на директор на РУСО - Хасково. Във връзка с указания на Върховния административен съд, дадени в отменително решение, с което делото в върнато за ново разглеждане - решение № 8729/20.06.2011 г. по адм. дело № 14385/2010 г. на Върховния административен съд - шесто отделение, съдът е приел, че се доказва, че административният орган неправилно определя началната дата на периода, за който се претендира и доказва неоснователно получено обезщетение по чл. 53 от КСО. Съдът е приел за безспорно, че неправилно определеният начален момент рефлектира върху посочения в разпореждане № 128/28.04.2010 г. размер на сумата за възстановяване - главница и лихва. Още при първото разглеждане на делото пълномощникът на осигурителния орган представя справка за задълженията на Петя Николова, в която периодът вече е съобразен с действително доказаната дата на постъпване на детето Даниела Николова в ОДЗ. Съдът е установил, че същата сочи друг размер на претендираната за възстановяване сума, който е по-нисък от потвърдения с обжалваното решение, а именно дължима главница от 1899,13 лв. и лихва за периода 146,39 лева. Тези суми се потвърждават и чрез назначената от съда в това производство съдебно-икономическа експертиза, чието заключение сочи размер на главницата от 1899,13 лв. и лихва от 146,43 лева. Административният съд е приел, че поради погрешно определеният период и размер на сумата за възстановяване оспореният акт на ответника, който потвърждава изцяло разпореждане № 128/28.04.2010 г., сочещо друг период на възникване на задължението и други размери на същото като главница и лихви, се явява постановен при неправилно прилагане на закона и е налице основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че в тази насока жалбата се явява частично основателна и следва с оглед указанията на Върховния административен съд - VI отделение, дадени в решение № 8729/20.06.2011 г. по адм. дело № 14385/2010 г., да се постанови съдебен акт, с който да се измени разпореждане № 128/28.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, потвърдено с решение № Ж-48-1/27.05.2010 г. на директора на РУСО - Хасково, в частта за периода, за който е налице недобросъвестно получаване на обезщетението по чл. 53 от КСО, както и в частта за дължимия се за този период размер на обезщетението като главница и лихва. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на точна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Спорен по делото е бил въпросът откога детето е прието в ОДЗ № 22 "Звънче" - гр. Хасково, и съответно за какъв период и в какъв размер се дължи връщане на недобросъвестно полученото от касаторката обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 от КСО. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че дъщерята на касационната жалбоподателка, родена на 26.02.2008 г., за времето 03.07.2009 г. - 26.02.2010 г. включително е била настанена в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, Петя Димитрова Николова да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Относно лихвите, дължими от касационната жалбоподателка върху подлежащата на възстановяване сума, следва да бъде посочено, че според § 21, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г.), ако задължението в размер на установената главница бъде изпълнено от жалбоподателката в 6-месечен срок от датата на това решение (т. е. от влизането в сила на разпореждането), тя се освобождава по силата на посочения закон от задължението за лихви. Настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение, споделя и останалите фактически и правни изводи, изложени от административния съд в мотивите към постановеното от него решение, поради което и с оглед изложените по-горе съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,