Решение № 13969 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15243/2014 г.

Решение № 13969 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15243/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сюлейман Алахмед Абдулбаки, гражданин на Сирия, против решение № 6018 от 14.10.2014 г., постановено по адм. дело № 6531/2014 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с указания за правилното прилагане на закона. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Сюлейман Алахмед Абдулбаки не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, заместник-председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Сюлейман Алахмед Абдулбаки срещу решение № 3313/30.04.2014 г. на заместник председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен по силата на делегация орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производство пред административния орган и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на Сюлейман Абдулбаки не съществуват никакви заплахи от каквото и да било естество- нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др.. Същият не е бил лично преследван нито в Сирия, нито в Ирак, където е получил закрила като бежанец от Сирия за срок от 6 месеца, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Абдулбаки и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ и от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата по последното му пребиваване - Ирак, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. За да стигне до този извод, съдът е приел, че посочените от чужденеца в интервютата му причини за напускане на Ирак не са свързани с наличие на реална опасност от тежки посегателства, а изцяло с битови и семейни причини - спречкване с роднините на съпругата му - иракчанка и покана от страна на брата на чужденеца да заминат и да се устроят семейно при него на територията на Федерална република Германия. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от Сюлейман Абдулбаки факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход или в тази по последно пребиваване. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да не се завърне в Сирия или в Ирак по - скоро са от семейно-битов и икономически характер, отколкото от характера, посочен в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Абдулбаки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за това, че решението на АССГ било постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон дори само защото АССГ, обсъждайки приложението на принципа за " non - refoulеment" /забрана за връщане/, залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, неправилно преценявал политическата ситуация в държавата по последното пребиваване на чужденеца- Ирак, а не ситуацията в държавата му по произход - Сирия. Нито разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, нито чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците, нито чл. 19, ал. 2 от Хартата за основните права на Европейския съюз, уреждащи "забраната за връщане", не предвиждат, че при прилагане на принципа следва да се взема предвид единствено държавата по произход на чужденеца. Обосновано, с оглед обстоятелството, че съпругата на Абдулбаки е иракчанка, същият е с предоставена закрила в Ирак и двамата са живели последно на територията на Иракски Кюрдистан, АССГ е преценявал настоящата политическа ситуация именно в Иракски Кюрдистан и е заключил, че не е налице забрана за връщане на чужденеца на тази територия. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,