Решение № 1336 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5769/2007 г.

Решение № 1336 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5769/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 218а, буква "б" ГПК /отм./ Образувано е по касационна жалба, подадена от П. на Р. Б. против решение № 177 от 8.08.2007 г., постановено по гр.д. № 265/2007 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 269 от 9.03.2007 г. по гр.д. № 354/2006 г. на Варненски ОС, към което е било присъединено гр.д. № 1312/2006 г. на Варненски окръжен съд в обжалваната му част. С тази част от първоинстанционното решение, Варненски ОС е осъдил П. на Р. Б. и О.с. с. гр. В. да заплатят на С. С. Д. сумата 10 010 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от забавяне извън законоустановените срокове по чл. 222, ал. 3 от НПК /отм./ и извън разумния срок по чл. 6 т. 1 от КЗПЧОС на наказателното производство по сл.д. № 7794/1993 г. по описа на ОСлС гр. В., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2006 г. В останалата част, с която на основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ на Д. е присъдена сумата 13 000 лв. от ОСлС гр. В., решението на първата инстанция не е обжалвано пред апелативния съд и е влязло в сила. Затова в тази част решението не може да бъде предмет и на касационно производство. Касаторът П. на Р. Б. навежда оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 52 от ЗЗД и необосновано завишаване на размера на обезщетението. Ответникът по касация С. С. Д. оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила предвид продължителността на наказателното производство и изключително тежките последици за здравето му в резултат на психическото напрежение през целия този период. Върховен касационен съд, пето гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски апелативен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По предявеният от Д. иск по чл. 6 т. 1 от КЗПЧОС против П. на Р. Б. и О. с. с. за заплащане на неимуществени вреди в размер на 10 010 лв. обезщетение за забавяне извън законоустановените срокове по чл. 222, ал. 3 от НПК /отм/ и извън разумния срок по чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС на наказателното производство по сл.д. № 7794/1993 г. по описа на ОСлС гр. В. е установено следното: Предварителното производство за престъпление по чл. 115 от НК е образувано на 9.05.1993 г., по което на 16.06.1993 г. Д. е разпитан като заподозрян. След проведени три разпита на свидетели на 11.11.1993 г. и на 28.11.1993 г. - на 4.12.1998 г. Д. е привлечен като обвиняем за смъртта на Д. Н. по чл. 119, във вр. с чл. 115 от НК. На 26.03.1999 г. следователят е постановил обвинително заключение, но на 29.06.1999 г. прокурор от О. прокуратура е върнал делото за извършване на допълнителни следствени действия за изясняване на фактическата обстановка. След връщане на делото са разпитани на 2.08.1999 г.и на 27.10.1999 г. по един свидетел, на 22.11.2001 г. трима свидетели. Разпити на свидетели са провеждани на 5.12.2001 г., на 13.12.2001 г., на 18 и 19 .декември.2001 г., на 29 и 30 януари 2002 г., на 04. и 14 март 2002 г., на 21 и 28.10.2002 г. и на 13.03.2003т. На последната дата и на 18.03.2003 г. са проведени две очни ставки, а на 14.03.2003 г. ищецът е разпитан като обвиняем. На 1.04.2003 г. са му предявени материалите от предварителното производство. Други процесуални действия между посочените дати не са извършвани. На 7.04.2003 г. е изготвено заключително постановление с мнение за прекратяване на производството. На 7.05.2003 г. е изготвено постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, което е потвърдено с определение на Варненски ОС от 16.06.2003 г.. При тези така установени факти, въззивният съд е приел, че от разпита на ищеца като заподозрян до прекратяване на наказателното производство е изминал период от 10 години, който не е разумен нито с оглед сложността на делото, нито от трудности при разследването, проявено е бездействие от ответниците, които не са извършвали следствени действия и контрол в продължение на месеци, а и на години. Участието на ищеца, първоначално като заподозрян, а след това и като обвиняем в продължение на десет години е създало притеснения за него, които според СМЕ са довели до депресивно разстройство. Съдът е приел, че тези вреди следва да се репарират с определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 10 010 лв. Решението е правилно. Конституцията на Р. Б. е върховен закон, чийто разпоредби имат и непосредствено действие, съгласно чл. 5, ал. 2 от същата. Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за РБ, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат /чл. 5, ал. 4/, т. е. и клаузите на тези договори имат пряко и непосредствено действие като част от правната система на държавата. Ратифицирайки един международен акт, държавата поема ангажимент не само към международната общност, но и към собствените си граждани да изпълнява поетите с него задължения и отговорности. Затова нормите на КЗПЧОС, ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г., изм. и доп., с Протокол № 11 от 11.05.1994 г. имат непосредствено приложение в отношенията между българските граждани и държавата в случаите когато няма правна регламентация от вътрешното законодателство, или то противоречи на нейните разпоредби. Съгласно чл. 6, ал. 1 от КЗПЧОС, "всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок..". Тази норма от международното право установява самостоятелно субективно право, което подлежи на самостоятелна защита - правото на процес, който да приключи в разумен срок. Тази норма има пряко непосредствено действие, тъй като ЗОДОВ не урежда като отделна хипотеза отговорност на държавата при прекомерна продължителност на съдебен спор за защита на права дори в хипотезите, предвидени в чл. 2 от същия закон. Продължителността на наказателното разследване е установена от практиката само като един от критериите по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, но не е част от предпоставките на този текст, а те са различни от хипотезата, установена в чл. 6, т. 1 от Конвенцията. Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим въпреки, че с влязлата в сила част от решението е уважен иска по чл. 2, ал. 2 от ЗОДОВ за незаконно обвинение по чл. 119, във вр. с чл. 115 от НК, производството по което е прекратено, защото с чл. 6, ал. 1 от КЗПЧОС правото на справедлив процес в разумен срок е установено като самостоятелно субективно право. По същество, съдът приема, че оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Наказателното производство е било висящо общо десет години и три месеца - от 9.05.1993 г. до 7.05.2003 г. Вярно е, че пет години и половина след образуването му - 4.12.1998 г. Д. е привлечен като обвиняем за смъртта на Д. Н., но до този момент той е третиран като заподозрян и за него не е било ясно какъв ще бъде изхода на образуваното наказателно производство, по което още в началото е разпитван като заподозрян. Срокът, в който наказателното производство е било висящо - общо десет години, от които четири години и половина с обвинение към ищеца е много над установения максимален срок по чл. 222, ал. 3 от НПК от 1974 г. /отм/ Този срок не може да се приеме и за разумен предвид установените критерий от практиката на Европейския съд по правата на човека - обстоятелствата по делото и с оглед сложността му поведението на ищеца и на съответните държавни органи и значението на делото за ищеца. Делото не е било особено сложно - било е за убийство, причинено при защита на ищеца от проявено хулиганство и е прекратено поради това, че ищеца е действал при условия на неизбежна отбрана, чийто признаци са ясно определени в закона - чл. 12 от НК. Поведението на ищеца не е довело до забавяне на производството, тъй като се е явявал всеки път, когато е бил призоваван. Органите на следствието обаче и упражняващите по отношение на тях контрол звена на П. са проявили бездействие през продължителни периоди от време. Не са провеждани следствени действия за продължителни периоди от време - от по няколко месеца до две години / от 27.10.1999 г. до 22.11.2001 г./ Същевременно следствените действия, които е следвало да се проведат не са изисквали продължителен период от време. Касае се за разпит на свидетели и две очни ставки, като от следственото дело не се установява да е имало отлагане на разпити поради неявяването им. Същевременно висящността на наказателното производство е оказвало изключително негативно въздействие върху ищеца предвид и без това силно влошеното му здраве в резултат на инцидента и получената при него черепно-мозъчните травми. Вярно е, че според СМЕ хипертоничната болест II степен и болестта на Хочкин II а - клиничен стадий нямат връзка с наказателното производство, но нервно-психическото напрежение се е отразило на проявните им форми, ако се имат предвид датите на обостряне и извършваните следствени действия. В този смисъл висящото наказателно производство е имало значение за здравето на ищеца и е влияело негативно върху него. Вещото лице психиатър установява причинна връзка между преживяния хроничен психически стрес от продължилото с години наказателно производство. Това увреждане на здравето е пряка неимуществена вреда за ищеца. То се е отразило и в социален план, тъй като видно от свидетелските показания е довело до отчуждаване от семейството, промяна в отношението към съпругата и близките и ограничаване на социалната активност и контактите, което се е изявило и в продажба на собственото жилище, за да се премести в друга социална среда. За репариране на вредите от всички тези негативни последици от продължилото извън установените законни срокове по чл. 222, от НПК от 1974 г. /отм/ и разумните срокове за приключване на делото по смисъла на практиката на ЕСПЧ, настоящата инстанция намира, че определения размер на обезщетението от 10 0010 лв. е необходим и достатъчен, съответства на общественото разбиране за справедливост, въздигнато и в правен критерий, поради което оплакването за нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД е неоснователно. Изводите на съда са мотивирани от фактите по делото, поради което е неоснователно и оплакването за необоснованост на решението. Затова решението, като постановено при отсъствие на наведените касационни основания, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение