Решение № 14918 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7162/2010 г.

Решение № 14918 от 7.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7162/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Касаторът ЕТ "Алфа - щит - Илия Илиев" моли да бъде отменено решение № 76/1.04.2010 г. по адм. д. № 685/2009 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 050900108/23.06.2009 г. на ТД на НАП - Видин, а в една част жалбата е оставена без разглеждане като недопустима като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли спорът да бъде решен по същество, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - Велико Търново, редовно призован не изпраща представител. По съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. Касационната жалба против решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото също не е просрочена предвид чл. 62, ал. 3 ГПК. С обжалваното решение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Ет "Алфа - щит - Илия Илиев" против РА № 050900108/23.06.2009 г. на ТД на НАП - Видин в частта, с която не са признати като разход платени суми по две фактури от 2008 г. на "Аксина" ЕООД и е прекратено производството по делото в тази част. Със същото решение жалбата е отхвърлена против ревизионния акт в останалата му част. В мотивите си съдът е приел, че с ревизионния акт не е коригиран финансовия резултат за 2008 г. и жалбата в частта за непризнати разходи за 2008 г. е недопустима поради липса на предмет. Със заповед за възлагане на ревизия № 900108/20.02.2009 г. на Ирена Илиева - началник отдел контрол в ТД на НАП - Видин е възложена ревизия на търговеца за определяне на данъчните му задължения по ЗОДФЛ (отм.) по чл. 35 - до края на 2006 г., по чл. 48 - до края на 2007 г., за осигурителни вноски - до края на 2007 г. и по ЗДДС - до 1.02.2009 г., който предмет не включва определяне на облагаем доход на търговеца за 2008 г. Правилно съдът е оставил жалбата против РА в частта, с която не са признати разходи за 2008 г. без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази част. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, определен по правилата на ДОПК след ревизия, извършена по изискванията на ДОПК. Възражението на касатора за нищожност на РА, поради липса на компетентност на актосъставителя е неоснователно. РА е издаден от Стефка Ванкова - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Видин, която е редовно овластена със заповед за определяне на компетентен орган № К 900108/4.06.2009 г. на Ирена Илиева - началник сектор "Контрол" в същата ТД. Илиева е овластена да издава заповеди за възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 1 ДОПК със заповед № ЗТД-178/18.12.2008 г. на директора на ТД на НАП - Видин, приложена в преписката. По чл. 119, ал. 2 ДОПК, органът възложил ревизията е компетентен да определи актосъставителя, както е в случая и законосъобразно съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган. Съдът е отхвърлил възражението на касатора за неправилно начислен ДДС по фактура за продажба на 3 бр. коне от м. 05.2005 г., тъй като приходът по фактурата е отразен в счетоводството на търговеца, а фактурата не е отразена в дневника за продажби и справката-декларация за периода. По делото е приложено копие от фактурата с отбелязване анулирана и съдът е приел, че не е доказано извършване на анулиране на фактурата. Изводът е законосъобразен предвид чл. 93, ал. 6 ЗДДС (отм.), който изисква всички екземпляри от документа да се съхраняват при лицето, което го е издало. Възражението на касатора, че са ползвани протоколи от ревизия на купувачът на конете, намиращи се в досието на касатора е основателно, но не променя факта, че не е доказал по предвидения в ЗДДС (отм.) ред анулиране на фактурата, нито е анулирал осчетоводения приход по тях предвид заключението на вещото лице. Решението в тази част е правилно. Съдът е обсъдил представените доказателства, констатациите в РА и възраженията на страните относно непризнатия данъчен кредит по фактурите от м. 6.2008 г. за авансови вноски по финансов лизинг за лек автомобил по договор от 30.05.2006 г. и е достигнал до законосъобразен извод за неоснователност на жалбата. В касационната жалба се правят същите възражения като в жалбата пред административния съд. Последният е дал правилни и обосновани отговори на доводите на касатора, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да се повтарят. В случая касаторът не е доказал, че автомобила е ползван единствено за извършване на транспортни и охранителни услуги, отдаване под наем по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС и законосъобразно за него не му е признато право на приспадане на данъчен кредит. Законосъобразно е решението и в частта за непризнат данъчен кредит за сестринското оборудване на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 във връзка с чл. 39, т. 1 ЗДДС. Ревизираното лице не извършва здравни услуги, които са освободени доставки по чл. 39, т. 1 ЗДДС, нито е осчетоводило оборудването като стоки, с оглед бъдещи продажби. В последната хипотеза право на данъчен кредит не може да се ползва поради предназначението на стоките за извършване на освободени доставки по глава четвърта - чл. 39, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В частта по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) с РА е увеличен финансовият резултат на търговеца за всяка от ревизираните години 2004 г. - 2007 г., с начислените в по-голям от данъчно признатия размер на разходи за амортизации за ДМА - алармени системи и компоненти за СОТ, и мотоциклет "Ямаха", поради погрешно определена категория на активите по чл. 22, ал. 2, т. 2 и 6 ЗКПО (отм.) и чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗКПО. По цитираните текстове активите следва да са с 15 % и 10 % съответно годишни амортизации, а ревизираното лице погрешно е определило за тях амортизации от 30 % и 15 % съответно. Правилно съдът е приел, че алармените системи и компоненти за СОТ не представляват машини, производствено оборудване и апаратура по смисъла на закона и не попадат във II категория по чл. 22 и чл. 55 от закона, съответно. По двата текста транспортните средства са включени в категория III - с 10 % амортизации и неправилно касаторът е включил мотоциклета в категория VI. Неправилно са начислени амортизации за цялата 2005 г., въпреки, че мотоциклетът е продаден на 28.03.2005 г. Решението е неправилно в частта за увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) за 2005 г. с 1372 лв, представляващи стойността на 26 бр. якета и 38 бр. панталони. В РА е прието, че разходите не са документално обосновани след като не е представен документ за предаване на якетата и панталоните на 17-те броя служители на касатора, извършващ охранителна дейност. Съдът е приел, че представените в съдебното производство списъци с подписи на служителите на касатора за получаване на якета и панталони, не следва да се обсъждат като съставени за нуждите на процеса и е отхвърлил жалбата. По чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) финансовият резултат се увеличава с разходите, които лицето не може да докаже документално по реда, определен в съответните нормативни актове с първични документи, включително фискален бон или в нарушение на счетоводното законодателство. В искането за представяне на счетоводни документи, изпратено на касатора при започване на ревизията не е посочено да представи списъците за раздаване на работното облекло, поради което неправилно съдът е приел, че списъците, подписани от работниците, представени в съдебно производство са съставени за нуждите на процеса и в нарушение на процесуалните правила са изключени от доказателствата по делото. В РА е определена облагаема основа за 2005 г. предвид това увеличение в размер 4154,65 лв. и дължим данък в размер 518,02 лв., които следва да се намалят на 2782,65 лв. облагаема основа и 220,53 лв. данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), а лихвата следва да се намали на 98,52 лв. съответно. Корекции на осигурителните вноски не се правят поради липса на жалба в тази част. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която за 2005 г. е определено касатора да внесе данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) над 220,53 лв. с лихви над 98,52 лв. и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на ревизионния акт. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да се преизчислят поради промяната в резултата. Касаторът има право на разноски по делото в размер 97,08 лв. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 347,56 лв. или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника 250,48 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,