Решение № 1283 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8678/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията (АВ) срещу решение 532/26.07.2022 г., постановено по адм. д. 77/2022 г. по описа на Административен съд Хасково (АС-Хасково). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е мотивирано становище, че оспореното пред първата инстанция писмо не представлява индивидуален административен акт, поради което се иска да бъде обезсилено обжалваното съдебно решение като недопустимо чл. 209, т. 2 от АПК. Изрично се иска и отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него да бъде постановен друг, с който да бъде отхвърлена жалбата на Т. Ц. Ц.. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски. Ответникът Т. Ц. Ц., редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор, писмена молба и писмено становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от лице, което е конституирано като страна от първата инстанция, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 532/26.07.2022 г., постановено по адм. д. 77/2022 г. по описа на АС-Хасково е отменен обективирания в писмо изх. 66-00-758/26.01.2022г. отказ да се упражни право на изтриване съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, заявено от Т. Ц. Ц. пред АВ, изпратена е преписката на АВ за ново произнасяне по заявлението на Т. Ц. Ц., в сроковете по чл.12, ал. З от Регламент (ЕС) 2016/679 с указания по тълкуване и прилагане на закона и са присъдени разноски в размер на 1040 лв. Административният съд е приел, че оспореният отказ противоречи на материалния закон, поради което трябва да бъде отменен. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че то е валидно, но недопустимо поради неправилно конституиране на страните в процеса. В съответствие със задължителните указания от определение 3318/07.04.2022 г., постановено по адм.д. 2533/2022 г. по описа на Върховния административен съд, АС-Хасково е приел, че е сезиран с жалба на субект на лични данни, който е упражнил пред АВ правото си по чл. 17 от Общ регламент относно защитата на данните като е поискал да бъдат изтрити свързани с него лични данни, в резултат на което е получил писмо, в което са му дадени указания да изпълни процедура Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), но е и незабавно заличаване на данните. След получаване на писмото Т. Ц. е подал жалба насочена срещу отказ на АВ като администратор на лични данни да уважи неговото искане. Административният съд е бил длъжен да се съобрази с изразената от жалбоподателя воля и да приеме, че е сезиран с жалба по чл. 39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Съгласно чл. 39 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. В случая се твърди и установява, че администратор на лични данни е АВ, а не нейния изпълнителен директор. Жалбата е насочена срещу отказ на администратора на лични данни, а не срещу индивидуален административен акт на административен орган, поради което неправилно АС-Хасково като ответник по делото е конституирал изпълнителния директор на АВ вместо администратора на лични данни. От значение определяне на процесуалния ред за разглеждане на спора и конституиране на страните е съдържанието на жалбата, в която в този случай (който се различава от други сходни казуси) се атакуват акт на АВ като администратор на лични данни, материализиран в писмо, което е подписано от законния представител на АВ, а не самото писмо като издадено от изпълнителния директор на АВ. В жалбата липсват твърдения, че писмото представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 149 и сл. от АПК. В този смисъл са и мотивите на цитираното определение на Върховния административен съд. Това разграничение е от принципно значение и и не е относимо само за случаите, когато администратор на лични данни е частноправен субект. Допуснатото процесуално нарушение от АС-Хасково е особено съществено и се е отразило върху допустимостта на постановеното съдебно решение. Решение на Съда на Европейския съюз от 4 октомври 2024 година по дело С-200/23, Агенция по вписванията, ECLI:EU:C:2024:827, не налага друг правен извод относно страните, които трябва да участват в съдебното производство. По изложените съображения и в изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 от АПК и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, настоящият съдебен състав трябва да обезсили обжалваното съдебно решение без да бъдат разглеждани наведените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а делото да бъде върнато на АС-Хасково за ново разглеждане при правилно конституиране на страните по делото (виж в същия смисъл решение 9241/20.10.2022 г. по адм.д. 732/2022 г. по описа на Върховния административен съд и др.п.). За пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че при новото разглеждане на спора освен правилно конституиране на страните по делото, решаващият съд следва да установи от фактическа страна дали и в кой момент е извършено заличаване и в какъв обем на лични данни на Т. Ц. поради наличието на различни твърдения относно тези факти, поддържани пред първата и пред касационната инстанция, респективно след установяване на тези спорни факти се обосноват изводи относно тяхното правно значение за спора. При този изхода на спора не следва да бъдат определяни разноски, а направените и претендирани такива да бъдат съобразени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение