Решение № 14373 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2730/2012 г.

Решение № 14373 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2730/2012 г., VIII о., докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), подадена от ст. юрк. Калоферова, против решение № 5742/14.12.2011 г. по адм. дело № 9824/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 2001002300/18.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София в частта му, потвърдена с решение № 1901/11.12.2010 г. на ДД "ОУИ". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, поради което е неправилно, както и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА. В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището и искането. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Перформ Риал Истейт" ООД, представляван от адв. Томова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в депозирани пред съда писмени бележки, в които претендира и разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменен РА № 2001002300/18.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта му, с която на "Перформ Риал Истейт" ООД не е признато право на данъчен кредит в размер на 206 974,06 лв. по фактура № 8/31.08.2009 г., издадена от "Каральо" ООД, фактура № 1268/21.07.2009 г., фактура № 1290/27.08.2009 г., фактура № 1291/31.08.2009 г., фактура № 1324/28.09.2009 г. и фактура № 1343/14.10.2009 г., издадени от "Енерджи Ка" ЕООД, потвърден в тази му част с решение № 1901/11.12.2010 г. на ДД "ОУИ". С решението в полза на дружеството са присъдени и разноски в размер на 10232,40 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Счел е за неправилен извода на приходния орган, че за ревизираното лице не е възникнало право на данъчен кредит, тъй като не са изпълнени условията на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а именно данъкът за спорните доставки да е начислен от доставчик - регистрирано по този закон лице. Констатирал е, че до този извод ревизиращите органи са стигнали, след като са установили, че изпълнението на спорните доставки е възложено не на всяко от лицата, издали спорните фактури, а на учредена от последните временно създадена асоциация "Каральо ООД - Енерджи Ка ЕООД". Административният съд е обсъдил приетото частно споразумение между "Каральо" ООД и "Енерджи Ка" ЕООД и е приел, че от него не се разкрива воля за преследване на обща стопанска цел. АССГ е приел, че при съвкупния анализ на приобщения доказателствен материал се установява по безспорен начин, че дружествата "Каральо" ООД и "Енерджи Ка" ЕООД не са формирали неперсонифицирано дружество по смисъла на чл. 357 ЗЗД, а само и единствено са координирали действията си във връзка с изпълнението на поетите от всяка една от страните конкретни и строго обособени, разграничими едни от други задължения по подписания тристранен договор между дружеството - жалбоподател, "Енерджи Ка" ООД и "Каральо" ООД за извършване на СМР. Съдът е приел за доказано, че всяко от двете дружества доставчици са извършили реални облагаеми доставки в полза на ревизираното лице, за което са издали данъчни фактури, поради което "Перформ риал истейт " ООД има право на данъчен кредит по тези доставки. Така постановеното съдебно решение е правилно. Спорът по делото правилно е очертан от първостепенния съд като правен - свеждащ се до това дали фактурираните доставки от "Каральо" ООД - Италия и "Енерджи Ка" ЕООД са извършени самостоятелно от тях, каквато теза застъпва ревизираното лице, или следва да се счита, че са извършени от неперсонифицирано дружество - временно създадена асоциация между двете дружества, каквото е становището на приходната администрация, и съответно - изпълнени ли са условията на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а именно данъкът за спорните доставки начислен ли е от доставчик - регистрирано по този закон лице. Видно от изложените мотиви на потвърдителното решение на Директор Дирекция "ОУИ", в които е направен окончателния за административната фаза на спора извод досежно спорните факти и правоотношения, ответникът не е оспорвал обстоятелството, че "Каральо" ООД - Италия, и "Енерджи Ка" ЕООД са регистрирани по ЗДДС субекти, фактурирали са процесните доставки, които попадат в обхвата на чл. 12, ал. 1 ЗДДС и са облагаеми с ДДС, че доставките са реално осъществени, както и че данъкът по тях е начислен в сроковете, определени в закона. В тази връзка неоснователно в касационната жалба се поддържа, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че не е установена реалността на процесните доставки, тъй като същата не е била спорна между страните. В тази връзка административният съд правилно е приел в мотивите си, че по отношение реалността на доставките, нито в ревизионния акт, нито в решението на горестоящия административен орган, не се съдържат никакви обстоятелства в тази насока. В двата административни акта е налице единствено бланкетно споменаване на разпоредбите на чл. 9 и чл. 25 ЗДДС, без да са изложени факти и правни аргументи в тази насока. Противно на оплакванията в касационната жалба, правилна е преценката на съда, че приложените по делото доказателства не обосновават извода на органите по приходите, че доставките по процесните фактури са извършени от неперсонифицирано дружество по смисъла на чл. 357 и сл. ЗЗД. Аргумент в тази насока е и преамбюла на сключеното между двете търговски дружества частно споразумение. Съгласно съдържанието на преамбюла, страните възнамеряват да уредят отношенията си с цел възлагане на договора за поръчка, описан в частното споразумение, и по - специално във връзка с дейностите, които всяко едно от дружествата ще извършва за възложителя. Анализът на този текст налага извода, че е налице извършване на отделните дейности от всяко едно от двете юридически лица за възложителя. Всъщност, изводът на органите по приходите, че тези дружества са създали помежду си неперсонифицирано дружество, се основава само върху факта, че в Договора за извършване на СМР самите те са се определили като "временно създадена асоциация", но липсват каквито и да било доказателства, че тези дружества са преследвали и постигнали обща стопанска цел, включваща придобиването на активи в обща собственост. За прецизност следва да бъде откроена клаузата на т. 4.1. на частното споразумение, която по категоричен начин опровергава поддържаната теза на касатора, че страните по частното споразумение са имали воля да създадат гражданско дружество по смисъла на чл. 357 и сл. ЗЗД. Видно от визирания текст на споразумението, мандатът за общо представителство на страните в отношенията с възложителя не води до формирането на данъчно - задължено лице, като всяка една от страните остава независимо данъчно - задължено лице в отношенията, вследствие на което всяко от двете търговски дружества ще издава всеки месец фактура за своята част от доставените материали или за извършените услуги. В този контекст следва да бъде направен и относимия за изхода на спора паралел между характеристиките на дружество по ЗЗД и тези, определени в МСС 31, приет с Регламент (ЕО) 1126/2008 г. на Комисията от 03.11.2008 г. за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на съвета. Според определението, дадено в т. 3 на МСС 31, съвместното предприятие е договорно споразумение, по силата на което две или повече страни се заемат със стопанска дейност, която подлежи на съвместен контрол. Следва да бъде посочено в допълнение, че не са налице обективни данни за такъв род икономически отношения между двете търговски дружества, като същите са координирали дейността си дотолкова, доколкото доставките, осъществявани от едното, са технически свързани с доставките на другото дружество. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, разноски на ответника за касационното производство не следва да се присъждат, защото не са представени доказателства за действително направени такива пред настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,