Решение № 9383 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3272/2010 г.

Решение № 9383 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3272/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Директора на Дирекция "ОУИ"- гр. Варна, против решение № 4/7.01.2010 г., постановено по адм. д. № 31/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменен данъчен ревизионен акт (ДРА) № 25/23.11.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Варна, в частта, потвърдена с Решение № 1353/27.01.2006 г. на Директора на РДД - Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба и в писмени бележки от пълномощника юрисконсулт Желязков се излагат подробни съображения за неправилност на решението. По същество се поддържа, че съдът не е съобразил представителните по делото доказателства и констатациите в ДРА, от които се установява, че процесните доставки по фактури, издадени от "Агротех 2001" ООД не са реално осъществени и за дружеството не са изпълнени всички условия за признаване право на приспадане на данъчен кредит. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу ДРА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Добрич, оспорва касационната жалба като неоснователна. Правилно според него съдът е приел, че процесните стоки са договорени по силата на обществена поръчка, процесните материали са получени във "ВиК" ЕООД, гр. Добрич, заприходени са в счетоводството на дружеството и физически материалите са постъпили в склада на дружеството, т. е. има реална доставка. Подробни съображения са изложени в писмен отговор на касационната жалба. Иска се присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въз основа на анализ на представените доказателства съдът е достигнал до правилни изводи относно наличие на реално осъществени доставки по смисъла на закона. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 1.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е отменен данъчен ревизионен акт № 25/23.11.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 1353/27.01.2006 г. на директора на РДД гр. Варна, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05., 06., 07. и 09. и 2003 г. по фактури, издадени от "Агротех 2001" ООД. Жалбоподателят е осъден да заплати на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 047 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с ДРА незаконосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури, издадени от "Агротех 2001" ООД: № 38/28.05.2003 г., 49/20.06.2003 г., 54/26.06.2003 г., 55/26.06.2003 г., 61/3.07.2003 г., 63/3.07.2003 г., 65/8.07.2003 г., 66/16.07.2003 г., 105/4.09.2003 г., с мотив, че не са представени доказателства за транспортни разходи, както и за собствени и наети транспортни средства, складови помещения, а така също и доказателства за фактическото доставяне на стоките при извършените насрещни проверки на предходния доставчик и на основание чл. 6 ЗДДС. Съдът е възприел изцяло изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, като е счел, че процесните стоки (материали) са договорени по силата на обществена поръчка, обявена от жалбоподателя през 2003 г.; материалите са заприходени в счетоводството на жалбоподателя въз основа на процесните фактури и съставените за целта складови разписки, които удостоверяват, че физически материалите са постъпили в склада на дружеството. Доколкото по-голямата част от процесните материали са изразходени към момента на извършване на проверката - 5.10.2009 г., но изразходването на материалите е надлежно документирано, а от друга страна и към датата на проверката има налични материали (стоки) от процесните в склада на дружеството, то Варненският окръжен съд е приел, че има реална доставка на материали по процесните фактури. Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 6457/2.06.2008 г., постановено по адм. д. № 3938/2008 г. на ВАС, първо А отделение, е отменено решение № 926/6.12.2006 г. по адм. д. № 1657/2006 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. В решението са дадени указания съдът да обсъди съвкупно всички писмени доказателства по делото, като наред с това допусне поисканата съдебно- счетоводна експертиза, за да се изясни спорния въпрос по делото- наличие на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) между "ВиК" ЕООД, гр. Добрич, и неговия пряк доставчик "Агротех 2001" ЕООД, Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено след като са анализирани представените по делото доказателства, събрани в хода на ревизията и представени в производството по обжалване на ДРА и при обсъждане доводите на жалбоподателя за реално осъществяване на доставките, за неправилно приложение на материалния закон, в контекста на факта, че доставката на спирателни кранове е била договорена на база спечелване на проведен търг по Закона за обществените поръчки и сключен договор от 19.05.2003 г. със спечелилия "Агротех 2001" ЕООД. В мотивите на решението първоинстанционният съд е изложил мотиви относно проявлението на предпоставките за признаване право на данъчен кредит в конкретния случай, за установеността на реалността на извършените доставки, които кореспондират с възприетата фактическа обстановка по делото. Неоснователно се поддържа от касатора, че кредитираната от ВОС счетоводна експертиза няма доказателствена стойност, тъй като вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на "Агротех 2001" ЕООД. Наред с описаните в решението първични счетоводни документи за предаване на стоките, предмет на процесните фактури, още при ревизията са представени и съответни извлечения от счетоводните регистри на доставчика и на ревизираното лице, в които са осъществени надлежни счетоводни записвания относно осъществените стопански операции. По делото не се спори относно редовността на тези записвания, нито е правен довод за нередовно водени счетоводства, поради което и с оглед концентрирането на спора единствено върху реалността на фактурираните доставки, то и вещото лице не е имало за задача да извършва проверка в счетоводството на доставчика. Следва да се отбележи още, че за предаването на процесните стоки за съставени приемо-предавателни протоколи, а получаването на стоката в склад на "ВиК" ООД е удостоверено със складови разписки. Осъществените стопански операции са надлежно отразени в счетоводствата на доставчика и получателя. Поради всички изложени съображения се налага изводът, че фактурите, издадени на "ВиК" ООД от прекия му доставчик "Агротех 2001" ЕООД удостоверяват реално осъществени доставки на стоки. Изводът, който е изведен от данъчните органи, че липсват реални доставки поради това, че дружеството не е представило доказателства за фактическото доставяне на стоките, за собствени или наети складови помещения, е необоснован, поради което и неправилен. Както е обосновал в мотивите на оспорения съдебен акт и ВОС, стоката е реално доставена от прекия доставчик и е платена от ревизираното лице. Както е посочено и по-горе, по делото не се спори, че за ревизираното лице са изпълнени всички кумулативно предвидени изисквания от сложният фактически състав по чл. 64 ЗДДС, който установява материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по повод доставките от прекия му доставчик. Следователно, за ревизираното лице е налице основание да ползва право на приспадане на данъчен кредит по доставките от "Агротех 2001" ЕООД, поради което незаконосъобразно с ДРА това право не му е признато. Като е достигнал да изводи в същия смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно решение, като следва да бъде оставено в сила. Законосъобразно е отменен ДРА в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по посочените 10 броя фактури, издадени от "Агротех 2001" ЕООД, с данъчен кредит общо в размер на 98 298.20 лв. При този изход на спора, на касатора следва да бъдат присъдени разноските пред настоящата инстанция в размер на 1 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,