Решение № 10075 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5841/2016 г.

Решение № 10075 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5841/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Главна дирекция "Охрана", подадена от ст. комисар В. М. съгласно заповед № З-534/07.04.2016 г., против решение № 171 от 18.03.2016 г., постановено по адм. дело № 55/2016 г. по описа на Административен съд - М. с доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание пълномощникът - юрк. Желязков поддържа касационната жалба, моли за отмяната на съдебния акт и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Ц. К. И., чрез адв. Генова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № з-1508/13.11.2015 г. на Главния директор на Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, с която на Ц. К. И., заемащ длъжността "Инспектор - конвоиране" в Областно звено "Охрана" - В., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца и е осъдил ответника да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 510 лева. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в противоречие с материалноправните норми и целта на закона. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, събрал е относимите за правилното му решаване доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил съответни на приложимия материален закон правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав, без да е необходимо да се повтарят. Законосъобразен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), тъй като административният орган не е доказал по категоричен и безспорен начин, че Ц. К. И. е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, а именно: че не е осъществил инструктаж на служителите от конвойния екип и лично не е уведомил Началника на ОЗО - В. за възникналата извънредна ситуация - опит за бягство на конвоирано лице. Събраните в хода на административното и съдебно производство писмени и гласни доказателства потвърждават спазването на правилата за конвойна дейност от страна на жалбоподателя - служителите на ГДО, които е следвало да конвоират задържано в следствения арест на ОЗО - В. лице, са инструктирани лично от И., в качеството му на "инспектор конвоиране" за осъществяване на конвойната дейност на 30.09.2015 г., като изрично им е било обърнато от него внимание, че ще охраняват особено опасно лице. Пора ди това и правилно съдът е приел, че не е извършил нарушение на чл. 22, ал. 1 и ал. 5, т. 1-9 от Правилника за устройство и дейността на Главна дирекция "Охрана" по делото не е доказано. Законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд, че И. не извършва и второто, описано в заповедта, дисциплинарно нарушение - лично да уведоми началника на ОЗО за възникналото извънредно произшествие. Св. Иванов е дал обяснения, че след като е организирал преследването на избягалия задържан, И. лично се е обадил на началника за ситуацията по телефона. Вследствие бързите оперативни действия на държавния служител отклонилия се от конвойния наряд Б. П. /"Рака"/ е бил задържан. По този начин не е извършено и нарушение на т. 20 от длъжностната характеристика на И. При отсъствието на доказателства за извършено дисциплинарно нарушение първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорваният акт е незаконосъобразен. Несъгласието с мотивите на решаващия съд не е касационно основание за отмяна на решението на съда. При проверката на обжалвания съдебен акт, на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК настоящият съдебен не констатира нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и предвид направеното от ответника своевременно искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, администрацията при касатора следва да бъде осъдена за заплати на ответника сумата общо в размер на 500.00 лв. (петстотин лева), която представлява заплатен от него хонорар за един адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,