Решение № 15841 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8132/2019 г.

Решение № 15841 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8132/2019 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" – П., подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Н., срещу решение № 309/14.05.2019 г. по адм. дело № 319/2019 г. на Административен съд - П., с което е отменено като незаконосъобразно негово решение № 13/112/06943/3/01/04/01 от 02.11.2017 г., изх. № 01-163-6500/958/02.11.2017 г. за налагане на финансова корекция и са присъдени разноски. Релевирани са доводи за необоснованост на решението и постановено в противоречие с материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – М. Шкодрова, чрез процесуалния й представител адвокат Ч. Ч., оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 3856/18.03.2019 г. по адм. дело № 6760/2018 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено като неправилно решение № 219/10.04.2018 г. по адм. дело № 934/2017 г. на Административен съд-П., за отхвърляне на жалбата на М. Шкодрова срещу решение № 13/112/06943/3/01/04/01 от 02.11.2017 г., изх. № 01-163-6500/958/02.11.2017 г. за налагане на финансова корекция, издадено от директора на ОД на ДФЗ - П.. Въз основа данните по делото е констатирано, че М. Шкодрова е сключила договор № 13/112/06943/26.10.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства за млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ за отглеждане на калифорнийски червеи, закупуване на колесен трактор с фронтален товарач и закупуване на лек автомобил Ситроен Берлинго – пикап. Във връзка с подадено Приложение № 8 за отчитане на втора инвестиция – закупуването на лекия автомобил е установено, че М. Г. е сключила граждански брак с Д. Шкодров, който също е бенефициер по мярка 112, за което е извършено посещение на място на 28.04.2017 г. Служителите на ОД на ДФЗ-П. са установили, че са налице изкуствено създадени условия за получаване на помощта, изразяваща се в липсата на ограда между двата животновъдни обекта на съпрузите. Контролният лист е подписан от М. Г. /Шкодрова– след брака/ с обяснение, че в 10-дневен срок ще бъде изградена ограда. На 05.07.2017 г. е извършена проверка на място, при която са извършени измервания на имот № 001338 с оглед установяване на точните му граници и съответните квадратури на инвестицията – калифорнийски червеи. Установено е, че двамата съпрузи извършват инвестиция по мярка 112 върху един и същ имот, измерените площи с червеи на М. Шкодрова попадат изцяло в чужд имот, за който няма документи, доказващи правно основание за ползване, в прилежащата сграда към имот № 001338 има водоизточник, който се използва и от двамата бенефициери за обслужване на животновъдните им обекти и че колесният трактор се съхранява в ненаетата от Шкодрова сграда. За констатираните несъответствия е изпратено писмо, ведно с копие от контролен лист. С писмо изх. № 01-163-6500/763/05.09.2017 г. директорът на ОД на ДФЗ-П. е уведомил М. Шкодрова, че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция и има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, ведно с доказателства. В писмено възражение бенефициерът е оспорил финансовата корекция като е посочила, че е изпълнила всички задължения, вменени й с договора. На база констатираните несъответствия и след обсъждане на възражението е издадено решение № 13/112/06943/3/01/04/01 от 02.11.2017 г. за налагане на финансова корекция, с което на основание чл. 20 а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 9, ал. 8, чл. 8а, ал. 1, т. 2, чл. 30, т. 3, чл. 33, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства за млади фермери" от ПРСР 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, е определена финансова корекция на Шкодрова, в размер на 48 892 лв. При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел като доказателства документите, част от административната преписка и изслушал заключение на съдебно-техническа експертиза и показанията на един свидетел, като заключил, че административният акт е мотивиран, издаден е от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Приел е за доказано, че жалбоподателката е извършвала дейност в имот, който ползва без правно основание, тъй като за него няма документ за собственост и/или договор за наем/аренда и че липсва нарастване на икономическия му размер, поради което е счел, че не са спазени посочените от органа изисквания на Наредба № 9/2008 г., поради което са налице материалноправните предпоставки за налагане на финансова корекция. Срещу решението е подадена касационна жалба, по която е образувано адм. дело № 6760/2018 г. на ВАС, четвърто отделение. По него, с решение № 3856/18.03.2019 г., касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - П., приемайки, че са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на спорните въпроси, включително, че не са обсъдени твърденията на органа за изкуствено създадени условия. ВАС е посочил, че съдът неправилно е приел, че е променено мястото за изпълнение на дейността, тъй като от данните по преписката и от събраните гласни доказателства се установява, че мястото на дейността от създаване на земеделското стопанство през 2012 г. до извършената проверка на място през 2017 г. е било върху един и същ имот и въпреки различието между договора за наем и реално предоставената земя, то не обосновава твърдените от органа нарушения, които да водят до налагане на финансова корекция. Приел е, че мястото на дейността не е било променено, за да са налице материалните предпоставки по Наредбата, както и че стопанството се е поддържало и е формирало размер от 23. 03 ИЕ. ВАС обаче е посочил, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на процесуални правила, доколкото не е изложил мотиви по другото твърдение в оспореното решение, а именно за наличието на изкуствено създадени условия, поради което е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане при изрично дадени указания. Така, след връщането му, административният съд без да се съобрази с решението на ВАС и да обсъди втората група фактически и правни основания е счел, че такова изследване не е необходимо като е посочил, че решението за налагане на финансова корекция е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Посочил е, че определянето на финансова корекция по правилата на ЗУСЕСИФ с оглед наличието на специална процедура по чл. 33 от Наредба № 9/2008 г. и правилото на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ е неприложимо, поради което само на това основание е отменил обжалвания акт. Постановеното решение е правилно като краен резултат, но по други мотиви. Неправилно съдът е приел, че позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ го опорочава. Производството е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, според нейния § 4 от ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по заявлението за подпомагане, респективно по заявката за първо и второ плащане е по реда на Наредба № 9, която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. В тази връзка е и позоваването в административния акт на чл. 9, ал. 8, чл. 8 а, ал. 1, т. 2, чл. 30, т. 3, чл. 33, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9/2008 г. Върховният административен съд многократно е излагал в мотивите на решенията си, че позоваването на разпоредби и на ЗУСЕСИФ не прави акта незаконосъобразен само на това основание, поради което и разсъжденията на първоинстанционния съд в тази посока са неправилни. Доколкото разпоредбата на чл. 224 АПК предвижда, че указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, то настоящата инстанция следва да се произнесе по втората група фактически и правни основания, съгласно решението по адм. дело № 3856/18.03.2019 г. по адм. дело № 6760/2018 г. на ВАС. В решението за налагане на финансова корекция е посочено, че са налице данни за изкуствено създаване на условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите на мярка 112, посочени в чл. 2 от Наредбата и наличие на функционална несамостоятелност. За да достигне до този извод, органът е посочил, че към момента на сключване на договорите с ДФЗ М. Шкодрова и Д. Шкодров не са били съпрузи, но представянето на общ договор, сключен и от двамата за пренаемане на отделни части от имот № 001338 и ползването на общ водоизточник, установената липса на ограда /която впоследствие обаче е била поставена/ и напълно идентичния предмет на проектите на двамата бенефициенти, води до връщане на вече платени суми на основание чл. 33, ал. 2 от Наредбата. Правното понятие "изкуствено създадени условия" е дефинирано в § 1, т. 26 от ДР на Наредба № 9/2008 г. като всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент /Е0/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /Е0/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Посочената разпоредба регламентира, че без да се засягат специфичните разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Преценката на "изкуствено създадени условия" изисква изследване на наличието на обективни и субективен елементи, като в този смисъл е Решение на СЕС от 12.09.2013 г., постановено по дело С-434/12, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Административен съд-С. град. В решението е посочено, че чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 65.2.9011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент са от значение обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. За да се постанови отказ е необходимо въз основа на обективните доказателства да може да се направи извод, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема, като от всички обективни елементи по делото следва да се установи, че основната цел при избора на условията, свързани със създаването а земеделското стопанство, е плащането на помощите въз основа на схемата за подпомагане, без да е налице никаква друга причина, свързана с целите на посочената схема. Въз основа обективните обстоятелства следва да може да се направи извод, че в конкретния случай целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната. Вещото лице е установило, че още през 2012 г., когато е подадено заявлението за подпомагане, стопанството се е намирало в югоизточната част на имот № 001338, като част от него попада в имот № 001550. През 2015 г. обектът е измесен в източна посока, т. е. изцяло в имот № 001550, което е извън определения за ползване имот № 001338. В заключение е посочено, че границите на обекта от 2015 г. до настоящия момент съвпадат и са идентични, което съответства и на събраните по адм. дело № 934/2017 г. на Административен съд-П. гласни доказателства. Показанията на свидетеля Г. А. установяват, че при сключване на договора за наем е предаден този имот /№ 001550/, в който Шкодрова упражнява дейността си от момента на сключване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В контролен лист от 14.12.2015 г. също е посочено съответствие между площта на имота по документи и от посещението на място, поради което в мотивите на съдебното решение по адм. дело № 6760/2018 г. на ВАС изрично е посочено, че не могат да се формират изводи за промяна на мястото на дейността. От извършената проверка на място и от заключението на вещото лице е установено, че земеделското стопанство се поддържа, като при заложен негов размер към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана от 11. 81 ИЕ, същото е нараснало до 23. 03 ИЕ. В тази връзка не може да се обоснове извод за наличие на обективния и субективен елемент на изкуствено създадени условия, още по-малко получаване на облага в противоречие с целите по мярката, заложени в чл. 2 от Наредба № 9/2008 г. Съгласно § 1, т. 25 от ДР на Наредбата "функционална несамостоятелност" е изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти или установяване ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР. От посочените дефиниции на двете понятия и от събраните в административното и съдебното производство доказателства, следва да се направи извод, че органът незаконосъобразно е приел, че са налице изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност на стопанството. В мотивите на акта са изложени три причини – ползването на общ водоизточник, установена лиса на ограда между имотите на двамата съпрузи, върху които се изпълняват проектите и идентичния предмет на проектите, за които органът е счел наличието на изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност. Видно от сключения договор, анексите към него и одобрения бизнес план, земеделският стопанин се е задължил през първите две години да поддържа икономическия размер на стопанството си в размер на 4. 12 ИЕ, като към третата година и до края на изпълнение на проекта, същото следва да бъде увеличено на 11. 81 ИЕ. Като инвестиция в дълготрайни материални и нематериални активи е посочено закупуването на колесен трактор с фронтален товарач и лек автомобил Ситроен Берлинго /пикап/. Никъде в проекта не е заложено изграждането на собствен водоизточник, който да е финансиран от ПРСР, за да е налице функционална несамостоятелност по смисъла на § 1, т. 25 от Наредбата. Другата причина, посочена от органа е липсата на ограда между двете стопанства на М. Шкодрова и Д. Шкодров, констатирана при извършено посещение на място на 28.04.2017 г. от експерти на ДФЗ. В контролния лист, подписан лично от М. Шкодрова е посочено, че до 10.05.2017 г. ще има реална граница между двете стопанства, което изпълнение е установено при извършената на 05.07.2017 г. проверка на място. Иначе казано, между двете стопанства е поставена ограда и те са самостоятелни, като изпълнението е отразено, както в контролния лист, така и в докладна записка изх. № 05-2-161/267/27.07.2017 г. от директора на ОД на ДФЗ-П.. Идентичният предмет на проектите, изпълнявани от М. и Д. Шкодрови не води автоматично до наличие на изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност. От приложената комбинирана скица между извадка от кадастралната карта на с. М. К. и геодезическо заснемане към заключението на вещото лице е видно, че стопанството на М. Шкодрова е изместено /извън имот № 001338/, но е отделно от това на съпруга й, като при проверката на място е измерена площ от 1287 кв. м. или икономическия размер на стопанството е в размер на 23. 03 ИЕ. При така изложеното и от анализа на дефинициите на понятията в Наредбата не може да се направи обоснован извод за наличие на изкуствено създадени условия и функционална несамостоятелност, доколкото се установи, че между двете стопанства има поставена ограда, водоизточника не е финансиран със средства от ПРСР, както и че стопанството на М. Шкодрова се поддържа и е нараснало, от което не може да се установи твърдяното от органа извличане на облага в противоречие с целите на мярка 112. Следователно, като е отменил решението за налагане на финансова корекция като незаконосъобразно, макар и по други мотиви, административният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Такива не са претендирани и от ответника по касация, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение