Решение № 2020 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5951/2017 г.

Решение № 2020 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5951/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Югоизточен район /ЮИР/, гр. Б., чрез процесуалните му представители - юрисконсулти Асенова и Алексиева, срещу решение № 507/21.03.2017 г. по адм. дело № 623/2016 г. на Административен съд - Б., с което е отменена Заповед № ДК-10-ЮИР-9/19.02.2016 г. на началника на РДНСК - ЮИР, като незаконосъобразна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: "П. П. БГ" АДСИЦ, чрез пълномощника му - адв. Ганчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът: главен архитект на О. Ц., не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът: "В. И." АД, редовно призован, не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, по жалба на "П. П. БГ" АДСИЦ, Административен съд - Б. е отменил като незаконосъобразна Заповед № ДК. 10-ЮИР-9/19.02.2016 г. на началника на РДНСК - ЮИР, с която е прогласена нищожността на издадено от главния архитект на община-Ц. разрешение за строеж /РС/ № 207/25.11.2009 г. за "Вертикална планировка и обслужващи частни улици и алеи", в ПИ с идентификатор 44094.22.35 по КК на с. Л., община Ц., ведно с одобрените към него инвестиционни проекти и извършената на 09.11.2012. презаверка на същото РС. З. е обоснавана с нарушение на чл. 148, ал. 4 и ал. 8 ЗУТ, вр. с чл. 99, ал. 8 ЗООС - липса на валидно решение по оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ и липса на оценка за съвместимост чрез извършване на екологична оценка по специалния Закон за биологичното разнообразие, от страна на РИОСВ - Б., обуславящо нищожност на описаните строителни книжа. От анализа на доказателствата е прието от съда, че ПИ с идентификаткор 44094.22.35 по КК на с. Л. /за който се отнасят обявените за нищожни строителни книжа/ представлява урбанизирана територия, за който е налице одобрен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ и издадено въз основа на него РС № 207/25.11.2009 г., презаверено на 09.11.2012 г. Според съда този имот не се намира в защитени територии и зони, поради което не е подлежал на процедиране по реда на Г. шеста ЗООС, за него не е било необходимо изготвяне на оценка за съвместимост по реда на чл. 31 ЗБР, както и че към момента на издаване на процесните строителни книжа липсват доказателства за съществуването на дюни, като част от територията на плаж К. К.. Поради това е прието, че не са налице основания за обявяване на издадените строителни книжа за нищожни по протест на ОП-Б., в производството пред РДНСК-ЮИР по чл. 216, ал. 2 и сл. ЗУТ. Освен това е направен извод, че дори и да са налице посочените от органа нарушения на Г. шеста ЗООС, респ. на нормите на чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, това не води до нищожност на строителните книжа, а евентуално до тяхната незаконосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правно-релевантните факти изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са правилни. За да е налице нищожност на оспорените пред началника на РДНСК-ЮИР административни актове, следва същите да са издадени при липса на материална компетентност, т. е. от ненадлежен орган или да страдат от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породят правни последици, т. е. да съставляват "правно нищо". В случая правилно е прието, че визираните от началника на РДНСК- ЮИР пороци, дори и разгледани в тяхната съвкупност не водят до нищожност, а до незаконосъобразност на строителните книжа, контрола за която е преклудиран. Такъв не е осъществен и по реда чл. 156 от ЗУТ, служебно от органите на ДНСК . Правилно е установено, че за част от нарушенията органа се позовава на правни норми, които не са били налични в правния мир /действащи/ към момента на издаване на РС, одобряване на проектите и презаверката на РС. Т. са изискванията на чл. 143, ал. 1, т. 4 и чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ, въведени едва с изменението на тези разпоредби от 2012 г. /ДВ бр. 82/2012/, за одобряване на инвестиционните проекти след представяне на влезли в сила индивидуални административни актове по ЗБР. Освен това обсъдената от административният съд специализирана кадастрална карта е от 12.05.2015 г., т. е. след издаване на процесните строителни книжа. Установено е от вещото лице и това, че специализираната карта е изработена върху действащата кадастрална карта и няма несъответствие между тях, но е налице такова между плана за регулация и кадастралната карта. Въз основа на това правилно е прието от съда, че процесните имоти са с надлежно променено предназначение на земята и одобрен проект за ПУП-ПРЗ със заповед № РД-01-133/28.02.2006 г. на кмета на О. Ц., с обособени два УПИ-та / УПИ I- 021001, 000130, 000133, отреден за "хотелски комплекс" и УПИ II-021001, 000130, 000133, отреден за "озеленяване"/. Няма данни по делото, а и твърдения в тази насока, че строителните книжа са в несъответствие с влезлия в сила ПУП, който е процедиран при издадено решение № 09-05/2004 г. на директора на РИОСВ- Б., с което е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение "Изграждане на хотелски комплекс" /част от което е изграждането на "Вертикална планировка и обслужване на частни улици и алеи"/, с инвеститор "Витатур инвест" АД - праводател на "П. П. БГ" АДСИЦ. Обстоятелството, че към момента на преценката да не се извършва ОВОС собственик на имота /инвеститор/ е бил друг субект е без правно значение, тъй като към датата на придобиване собствеността върху имота от "П. П. БГ" АДСИЦ, този акт е влязъл в сила. Предвид изложеното законосъобразни са изводите на съда, че приложимият за случая правен режим е този по чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ /ДВ бр. 65/2006 г./, съгласно която норма инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се одобряват по заявление на възложителя и след представяне на административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа се изискват като условие за разрешаване на строителството по ЗООС. К. датата на издаване на процесното разрешение за строеж и одобряване на проектите, разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС /ред. ДВ бр. 77/2005 г./, е изисквала преценка за необходимостта от извършване на ОВОЗ за инвестиционните предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 2, в случая, т. 12, б. "в" - ваканционни селища, хотелски комплекси извън урбанизирани територии и съпътстващи дейности. Такава преценка е налице, видно от обсъденото решение № 09-05/2004 г. на директора на РИОСВ-Б. С. по действащия ОУП / одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството/, процесният имот 44094.22.35 попада в зона Ок- рекреационна устройствена зона, предназначена за курорт и съпътстващи дейности, поради което правилно е прието, че с промяна предназначението му същия става урбанизирана територия, за който не е задължително извършването на ОВОС. П. е и извода, че няма нарушение на чл. 31 ЗБР, но дори и да има то е неотносимо към валидността на процесните строителни книжа, а към тяхната законосъобразност, която е извън предмета на спора. Предвид изложеното касационната жалба, с която се оспорват изводите на съда изложени по-горе, е неоснователна. Такива са и оплакванията на касатора за допуснати от съда нарушения на нормите на ЗООС и ЗБР, защото сочат евентуално на унищожаемост по чл. 146, т. 4 АПК, а не на нищожност на процесните строителни книжа. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход по спора и направеното искане от ответника -"П. П. БГ" АДСИЦ, касаторът му дължи заплащането на разноски за касационната инстанция, в размер на 960 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно паричен превод и фактура, на стр. 38 и 39 от делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение.