Решение № 10282 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13878/2014 г.

Решение № 10282 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13878/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). Образувано е по жалба на Мариан Рангелов Любенов от гр. Монтана, против Решение № 413/28.07.2014 г., постановено по а. д. № 338/2014 г. по описа на Административен съд Монтана (АСМн). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение на АСМн, е отхвърлена жалбата на Любенов против Заповед рег. № З-4159/9.05.2014 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП), с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за изпълняваната от него длъжност "полицай" в Специализирано полицейско управление (СПУ), Монтана, към Дирекция "Специализирани полицейски сили" (ДСПС) при ГДНП в Министерството на вътрешните работи (МВР), категория Е - I степен. Недоволен от решението, касаторът го обжалва. Счита, че то е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и присъждане на направените от него разноски по воденето на делото. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установеното от фактическа страна от състава на АСМн. То фактически не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. Безспорно по делото е, че Любенов е бил служител на МВР, като е заемал длъжността, служебното правоотношение за която е прекратено с оспорената от него заповед. Основният довод за необоснованост на решението е свързан с изложеното становище от страна на състава на АСМн, че изстрелите са произведени от касатора. Той е неоснователен. Видно от внимателния прочит на решението е, че съдът е приел за безспорно, че "... от личния автомобил на жалбоподателя в момент, когато е управляван от него, с личното му оръжие са произведени изстрели по посока на бар "Парадайс", с. Лехчево, които са причинили материални щети и уплаха у посетителите на заведението" (стр. 5, края на I абзац). Именно при тази фактическа обстановка са направени разсъжденията и правните изводи на съда за извършени нарушения на служебната дисциплина от страна на Любенов. Безспорно е също, че в предхождащите посочения извод коментари на доказателствата, АСМн е изразил становище, че касаторът е произвел въпросните изстрели. Това обаче е само лично становище на съда, изградено на база на събраните доказателства - сведенията, дадени от страна на разпитаните Деян Динов и Кристиян Иванов, което не е повлияло при преценка законосъобразността на оспорената заповед. Особено съществено в случая се явява обстоятелството, че в самата заповед липсва вменено на Любенов нарушение за произвеждане на тези изстрели. Съдът не е дисциплинарно-наказващ орган и той не може да приеме извършването на деяния, които не са вменени на нарушителя от дисциплинарно-наказващия орган. Изказаното лично мнение в указаната посока, както се каза, е само лично такова, в повече от необходимото, което при това няма отношение и значение за преценка правилността и законосъобразността на административния акт. По тази именно причина, е безпредметно обсъждането и преценка основателността на направения в касационната жалба анализ на събраните доказателства по въпроса. Частично основателни са доводите за липса на вина от страна на Любенов по въпроса за известността и негативния отзвук на поведението му сред гражданите и обществото, с което той е уронил престижа на службата. По отношение на жителите на с. Лехчево, този настъпил ефект, описан в заповедта е безспорен. Касаторът е бил видян от жители на селото (св. Динов и Иванов), а имената му са станали известни след проверка собствеността на лекия му автомобил, извършена от св. Симеонов (л. 52). В границите на едно малко населено место като с. Лехчево е немислимо още на другия ден инцидента да не е бил коментиран, вкл. и участието на касатора в него, за когото се е разбрало, че е служител на МВР. Това неминуемо е довело до възмущение и негативен отзвук в обществото и уронване престижа на службата и МВР като цяло. Доводът е основателен досежно публикациите, направени в електронните издания Конкурент, Блиц новини и Бг ДНЕС, публикации в които са приложени на л. 78 - 82 от делото. Тези публикации са направени без участието (вероятно въпреки желанието за това) от страна на Любенов, поради което разгласяването на новината за станалото чрез тези издания не може да му се вмени във вина и съответно да бъде той санкциониран за това. Неоснователен е обаче доводът за допуснато от съда нарушение на материалния закон при постановяване на решението му. Видно от последното, АСМн е коментирал и се е произнесъл само по въпросите за вменени със заповедта, нарушения извършени от Любенов на описаните там служебни (чл. 176, ал. 2 ЗМВР (отм.) и т. III, пр. 1 от длъжностната му характеристика) и етични (т. т. 4, 5, 7, 8 и 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК) задължения. Коректното изброяване на елементите от поведението на касатора и връзката им с нарушените норми от ЗМВР (отм.), длъжностната характеристика и ЕК са напълно достатъчно, за да се мотивира и обоснове извод за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина. Посочената липса на "мотиви" за връзка между конкретно действие и нарушение (напр. на т. 4 от ЕК), не съществува и не е основание за приемане на незаконосъобразност на заповедта. Не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неконстатирано от АСМн и трансформирало се съответно в съществено такова на съдопроизводствените правила и непосочването в заповедта на доказателствата, въз основа на които е установено дисциплинарното нарушение, съгласно чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.). В заповедта е налице позоваване на доказателствата, "... събрани от проведеното дисциплинарно производство...", което е достатъчно за да удовлетвори изискването на ППЗМВР (отм.). За съществуването им е видно от съдържанието на цялата приложена преписка от проведеното дисциплинарно производство, в която действително съществуват доказателствата, довели дисциплинарно наказващия орган и съда до обосновани изводи за виновно извършване на нарушения от страна на дееца. Неоснователен е и доводът, че съдът неправилно е игнорирал показанията на св. Георги Атанасов. Както е известно от правната теория и практика, свидетелят се разпитва за обстоятелства, на които е бил пряк очевидец. Именно в тази им част, АСМн е кредитирал изцяло показанията на св. Атанасов (вж. стр. 5, абз. 5 отгоре от обжалваното решение на съда). Като ирелевантни са преценени показанията му относно преките му впечатления от обстановката в с. Лехчево. Неоснователен е и последният довод в жалбата - за необоснованост на извода на наказващия орган, че Любенов не е направил необходимото за предотвратяване на по-тежки последици. Всички изброени в жалбата действия от страна на касатора са били насочени към скриване на авторството на произведените изстрели (чието и да е то), а не за предотвратяване последиците от поведението на стрелеца. Не водят до други изводи представеното пред касационната инстанция ново писмено доказателство - характеристика на св. Добринова, дадено от директора на пансиона, където тя учи. Характеровите особености на това лице не касаят поведението на касатора и неговата оценка. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което касационната жалба против него следва да се отхвърли, а решението - да се остави в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на директора на ГДНП за присъждане на направените разноски по водене на делото, като юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическите и правни изводи на ВАС по спора, то искане се явява основателно, като на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, следва да бъде осъден Любенов да заплати на ГДНП - МВР сумата 400,00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, състав на Пето отделение