Решение № 4570 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14965/2013 г.

Решение № 4570 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14965/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по чл. 208 и сл. АПК е образувано по касационна жалба, подадена от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД ("ВиК" ЕАД) със седалище гр. Бургас, срещу решение № 2072 от 24.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1595 по описа за 2013 г. на Административния съд - Варна, I отделение, Х състав. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна (БДЧР - Варна), чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Деница Гроздева, с писмено становище прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение, след като е упражнил контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 АПК, административният съд е отхвърлил жалбата на "ВиК" ЕАД със седалище гр. Бургас срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 41 от 29.03.2013 г. на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна, с който на "ВиК" ЕАД - гр. Бургас, са определени задължения за такса водоползване на повърхностни води от яз. "Камчия" за периода на 2007-2011 г. общо в размер 375 472 лева. За да достигне до този извод, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган - директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - гр. Варна, по силата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ, установяващ заплащането на такса за водоползване, като размерът на тази такса се определя на база отнетия воден обем - ал. 2 от чл. 194 ЗВ. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти последният е направил обосновани и законосъобразни изводи, които са в съответствие с приложимите материалноправни норми. Възраженията, които се поддържат с касационната жалба, са същите, поддържани и с първоначалната жалба пред първоинстанционния съд, които са били обсъдени от съда и на които са дадени законосъобразни отговори, които се споделят и от настоящата инстанция и не следва да се приповтарят в настоящото решение. Допълнително следва да се посочи, че в Закона за водите (ЗВ) се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 2 от този закон за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Безспорно е в случая, че с обжалвания АУПДВ размерът на дължимата такса за водоползване е определен въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за правото на водоползване. Пред настоящата инстанция, както и в производството пред административния съд жалбоподателят оспорва акта, като поддържа, че таксата е определена неправилно. Първоинстанционният съд е разгледал това възражение и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото е достигнал до обоснования извод, че правилно административният орган е определил таксата за водоползване по издаденото разрешително. Таксата за водоползване е изчислена въз основа на категорията вода, посочена в разрешителното, и при изчисляването на таксата е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Съдържанието на тарифата е обособено в два раздела: раздел I "Такса за правото на водоползване" и раздел II "Такса за разрешено ползване на воден обект". При логическо тълкуване на § 9 от ПЗР на ЗВ във връзка с чл. 9 и сл. от тарифата следва изводът, че § 9 се отнася само и единствено до използване на води, но не и за ползване на водни обекти. В този смисъл законодателят е последователен в използването, респ. в разграничаването на понятията "водоползване" (т. е. ползване на води) и "ползване на воден обект". Още повече че чл. 3 ЗВ сочи кои са водите на територията на страната - повърхностните води и водите на устията на реките, подземните, включително минералните води, както и вътрешните морски води и териториалното море, а в § 1, т. 17, 23 и 24 от ДР на ЗВ са формулирани легалните дефиниции на понятията "минерални води", "повърхностни води" и "подземни води". Член 4 от ЗВ регламентира, че "воден обект" е постоянно или временно съсредоточие на води със съответни граници, обем и воден режим, в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. Съответно ползването на водите и ползването на водните обекти са две коренно различни по своя характер и съдържание дейности, респ. за тях се дължат и две отделни такси: такса за водоползване и такса за ползване на воден обект. Допълнителен аргумент в подкрепа на това становище е, че § 9 от ПЗР на ЗВ се отнася само до ползването на води, но не и до ползването на воден обект (какъвто е настоящият случай). В § 1, т. 7 от ДР на ЗВ (преди изменението му с ДВ, бр. 65 от 2006 г.) е дефинирано понятието "водоползване" (променено впоследствие на "водовземане"), а в § 1, т. 25 от ДР на ЗВ е дефинирано понятието "ползване" на водния обект. Тоест това са две различни дейности, като първата обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а втората представлява всяка дейност във водния обект, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите му. Затова прилагането на § 9 от ПЗР на ЗВ касае само и единствено използването на водите. Второто оплакване на касатора е свързано с размера на таксата, определена в АУПДВ. Законосъобразни са изводите на административния съд, че размерът на таксата е нормативно определен в цитираната по-горе тарифа - чл. 2, ал. 1, и се определя по посочената в тази правна норма формула и с оглед годишното количество вода, което е иззето, изчислено от монтираните от потребителя уреди. Като допълнителен довод следва да бъде посочена и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗВ, в която е предвидено, че в цената на водоснабдителната услуга се включва и таксата за реално ползвания обем вода от абонатите, но това не означава, че това е размерът на таксата по чл. 194 ЗВ във връзка с чл. 2 от тарифата. Таксата включва не само реално ползвания обем от абонатите, а цялото количество иззета вода, което ползва водоснабдителното дружество. Законодателят не е включил в цената на водоснабдителната услуга, заплащана от абонатите на вода, цялото количество, иззето от съответния воден източник, а само реално потребеното. За останалото количество вода, което не е подадено към абонатите, но е иззето от съответния водоизточник, дружеството (въз основа на изчисленото от монтираните от последното измервателни уреди) е задължено по закон да заплати таксата. По изложените съображения не са налице твърдените касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,