Решение № 11134 от 5.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Ичеренски, чрез адв. Недева като процесуален представител, против решение 523 от 23.03.2022 г., постановено по адм. дело 2599/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Марица, чрез пълномощника си юрк. Пенева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд Пловдив е сезиран с жалба от П. Ичеренски срещу заповед РД-09-1148/02.09.2021 г. на кмета на община Марица, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахването на изпълнен от него незаконен строеж: масивна постройка, разположен в североизточната част на ПИ с идентификатор 03839.501.413 по КК на [населено място], УПИ XV-413, кв. 33 по плана на [населено място], община Марица, като изпълнен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Излага съображения за незаконност на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2 , т. 2 ЗУТ, като извършен без строителни книжа. посочва, че погрешното определяне на строежа като пета, вместо шеста категория е несъществено нарушение, което не влияе на законосъобразността на акта. Като се позовава на декларираното от жалбоподателя, констатациите на вещото лице и свидетелските показания приема, че установеното строителство е извършено към 1987 г., което обуславя приложението на условията за търпимост съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Поради разположението на постройката с навеса по имотната граница без да е изпълнена плътна ограда в тази част или сграда на калкан в съседния имот, обосновава извод за тяхната недопустимост според чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Приема за нарушена и разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ППЗТСУ (отм., в приложимата редакция), поради което достига до заключение, че строежът не е търпим и законосъобразно с оспорената заповед е разпоредено премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Относимите за спора факти са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, включително и заключението на съдебно-техническата експертиза. Изложени са подробни мотиви по възраженията и доводите на оспорващия. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и отговаря на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за липса на яснота относно предмета на заповедта поради това, че в мотивите й са описани масивна постройка и навес към нея, а в разпоредителната част е наредено премахване само на сградата. В резултат на извършената проверка в имота както в констативния акт, така и в оспорената заповед подробно са индивидуализирани масивна постройка ведно с навес към нея. Направените от длъжностните лица при община Марица констатации се потвърждават от заключението на вещото лице. При извършения от него оглед на място е установено, че нареденото за премахване представлява свързани в общ обем обекти, съставляващи масивна сграда от тухлени стени, с дървена покривна конструкция, покрита с ондулин, с размери 4,00/3,00 м и височина 2,70 м, ведно с навес към нея от дървени греди с дървена покривна конструкция, покрита с ондулин, с размери 4,50/3,00 м и същата височина, като тухлената стена по северната имотна страна и покривът са общи за постройката и навеса, т. е. те са функционални свързани. В констативния акт незаконното строителство е очертано на окомерна скица с описани параметри и точно определено разположение в имота. Безспорно е установен строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е индивидуализиран в достатъчна степен и не е налице соченото от касатора подвеждащо описание относно обхвата на разпоредения за премахване обект. Не се спори, че за постройката с навес не са налице одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 137, ал. 3, чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Липсата на необходимите строителни книжа обуславя извод за нейната незаконност в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Административният орган законосъобразно определя категорията на строежа като пета. Същият се ползва за живеене и е нанесен в одобрената кадастрална карта с функционално предназначение - еднофамилна жилищна сграда, на един етаж. Дори да се приеме, че постройката е с обслужващи функции от шеста категория, то това не влияе на валидността на издадения акт, тъй като според разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и в този случай компетентен да издаде заповед за премахване е кметът на общината. Не съставлява процесуален пропуск и липсата на изложени от съда мотиви по приложението на чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 ЗУТ, в които за определени категории строежи не се изисква одобряване на инвестиционен проект и съответно издаване на разрешение за строеж. Предвид безспорно установеното наличие на масивна сграда с навес, то същата е извън приложното поле на цитираните разпоредби. Правилен е изводът на съда, че строежът не може да се определи като търпим. Във възражението срещу констативния акт жалбоподателят посочва, че е изграден през 1985 г. Масивната постройка и навесът към нея фигурират в кадастралната основа на застроителния план на [населено място], одобрен със заповед ИК-1003/31.07.1987 г., като навесът е отразен с по-малка площ от измереното в административното производство и от вещото лице. С оглед приетата година на изпълнение на строежа относно неговата търпимост правилно от съда са изследвани предпоставките по § 16, ал. 1 ДР ЗУТ. Преценката включва освен времето на изграждането му - до 07.04.1987 г., така и неговата допустимост по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали към съответния период или съгласно този закон. Затова са относими нормите на ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.) и Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), както и сега действащите такива на Наредбата за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на ЗУТ. По делото липсват данни за предвидено свързано застрояване в имота на мястото, където е разположена постройката както по действалия към времето на изграждането й градоустройствен план, така и по сега действащия ПУП от 2008 г. Със застроителния план от 1987 г. е предвидено ново едноетажно свободно жилищно застрояване. Както по действалите към 1985 г. разпоредби на чл. 10, ал. 1, т. 1 (редакция, ДВ, бр. 69 от 1977 г.) и чл. 18, ал. 1 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), така и съгласно чл. 31, ал. 1 ЗУТ, съответно чл.71, ал. 2 и чл. 82, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тя се явява недопустима, като разположена по вътрешна граница на имота, без да покрива калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради. Доводите на касатора за съществувала плътна ограда по границата със съседния имот при изграждането на обекта, премахната впоследствие, основани на констатациите на вещото лице за възможност такава да е била налична, не опровергават установеното по делото,че между имота на жалбоподателя и този от север няма плътна ограда. Разликата в дебелината на стената на постройката и навеса спрямо тази на плътната ограда, изпълнена извън процесния строеж, не доказва по безспорен начин, че такава е съществувала в по-ранен момент. Отделно от това масивната сграда, както и навесът към нея са с височина 2,60 - 2,70 м, а плътната ограда до тях - 1,85 м, от което следва, че не е налице твърдяното от касатора съответствие във височините им, респ. припокриване в участъците, където съществува на място. Процесният строеж, преценен и през призмата на допълващото застрояване с обслужващо предназначение, също е недопустим по правилата и нормативите, действали по време на изграждането му, както и по сега действащия ЗУТ. Не са спазени изискванията на чл. 121, ал. 1 от Наредба 5 за ПНТСУ от 1977 г.(отм.), съгласно който второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. В този случай трябва да се изгради съответен пожаропредпазен зид. Противно на твърденията в касационната жалба по делото не е представена декларация за съгласие от собственика на съседния УПИ за изграждане на сградата, поради което доводите за необсъждането й в обжалваното решение са неоснователни. Нарушена е и разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗУТ. В случая е неприложим чл. 119, ал. 3 ППЗТСУ (отм.), на който съдът се позовава, но това не са отразява на правилността на крайния му извод, че строежът не е търпим. Като достига до заключение, че в случая безспорно е установен незаконен строеж съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване и отхвърля жалбата против оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, касаторът дължи на община Марица такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,