Решение № 11539 от 20.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3145/2012 г.

Решение № 11539 от 20.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3145/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Лилия Асенова Христова, срещу Решение № 6011/27.12.2011 г., постановено по адм. д. № 9199/2011 г., на АС- СГ, II отд, 29 с-в, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г., на изп. директор на АГКК, в частта й относно имот с идентификатор: 68134.4326.358. С процесната заповед, жалбоподателката не е вписана като собственик на недвижим имот, обект на заснемане при изработване и приемане на кадастрална карта и кадастрален регистър. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 224 АПК, в несъответствие с целта на закона и същото е материално незаконосъобразно. Иска се отмяната му и разрешаване на спора по същество. Ответната страна - Агенция по геодезия, картография и кадастър изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Представителя на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. С оглед изложената правна и фактическа обстановка, ВАС, тричленен състав на второ отделение счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и като такава е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: На първо място, настоящия състав счита, че претенцията за допуснато нарушение на чл. 224 АПК е основателна, като решаващия съд е следвало да вземе предвид указаното му с Решение № 12882/11.10.2011г, постановено по адм. д. № 8048/2011 г., на ВАС, а именно - да обсъди събраните доказателства, да вземе предвид представеният от жалбоподателката титул за собственост и да прецени на тази база допуснато ли е претендираното от жалбоподателката нарушение при изработването и приемането на кадастрална карта и отразяването на данни в кадастралния регистър. В случая първоинстанционният съд не се е съобразил нито с указанията на ВАС, относно събирането на указаните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, нито се е съобразил с указанията, относно приложението на материалния закон. Тези указания предполагат постановяване на решение по същество и те са задължителни за долния съд, съгласно чл. 224 АПК. Поради което неизпълнението на същите е самостоятелно отменило основание. Така, извършвайки преценка на правната и фактическа обстановка по делото, подкрепена с приложения доказателствен материал, настоящия състав прецени следното: Не е налице спор относно това, че жалбоподателката е собственик на два недвижими имота, намиращи се в местността Горна Баня, район Овча Купел, за който район със заповед на директора на АГКК е изработена и приета кадастрална карта и кадастрален регистър. При заснемането и отразяването на данните за попадащите в местността имоти, жалбоподателката не е записана като собственик. На тази база първоинстанционния съд е приел, че не е налице нарушение от страна на административния орган, т. е., че липсата на данни за собствеността на жалбоподателката, при одобряването на КК и КР не представлява основание за незаконосъобразност на заповедта за одобрението им, тъй като същата не е изпълнила задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР да представи актовете за собствеността си. Настоящия състав счита, за незаконосъобразен подобен извод, тъй като съгласно чл. 41, ал. 4 от ЗКИР в кадастралния регистър на недвижимите имоти не се записват данни за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете от които те черпят правата си, когато такива не бъдат установени по реда на ал. 2. Съгласно чл. 41, ал. 2 ЗКИР данните за собствениците и актовете от които те черпят правата си, се набират от регистрите към картите и плановете, представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР и регистрите на областната и общинска администрация. Съгласно разпоредбите на ЗКИР, задължения за събиране на данни и уточняване правата на собственост имат не само собствениците, но и органите по кадастъра. Така, като отрича отговорността на административния орган за правилното, пълно и точно отразяване на данните за недвижимите имоти, обект на заснемане и нанасяне в кадастралния регистър, като вменява това като единствено задължение на лицата - собственици на отделните имоти, първоинстанционния съд нарушава и принципа на служебното начало при изработване и приемане на кадастралната карта, следващ от духа и систематичния анализ на ЗКИР и Наредбата за създаване, поддържане и ползване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Следва да се отбележи, че производството по обявяване, изработване и приемане на кадастрална карта и кадастрален регистър се осъществява с участието на отделните собственици, но се инициира, провежда и завършва с акт на административния орган. Т. е. производството се осъществява от органа служебно, при участие на заинтересованите лица. Същите имат задължение да съдействат за да може органа, респ. изпълнителя на възложеното заснемане, да отрази максимално точно реалното местоположение, граници, собственост и т. н. Това обстоятелство обаче, не освобождава органа от задължението му да провери и установи служебно действителното положение, за да защити в максимална степен правата и собствеността на неограничения брой заинтересовани лица. Съгласно константната практика на ВАС, кадастралната карта има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, до доказване на противното. Така, в рамките на настоящето производство, жалбоподателката несъмнено доказва с приложените нот. актове, че същата е титуляр на право на собственост върху недвижими имоти и, че същите са били обект на заснемане при изготвянето и приемането на кадастралната карта, но, че картата съдържа неверни данни относно тях. Първоинстанционния съд не е съобразил тези обстоятелства, поради което ВАС, второ отделение,