Решение № 11301 от 20.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 868/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на отдел Оперативни дейности Пловдив, дирекция Оперативни дейности в главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на Националната агенция за приходите срещу решение 931/15.12.2021 г., постановено по адм. д. 786/2021 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-208-0017249/25.05.2021 г. на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в дирекция Оперативни дейности в ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на Терн ЕООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект супермаркет, находящ се в гр. Септември,, [улица]стопанисван от Терн ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна «Терн» ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-208-0017249/25.05.2021 г. на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в дирекция Оперативни дейности в ЦУ на Националната агенция за приходите, на Терн ЕООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект супермаркет, находящ се в гр. Септември, [улица], стопанисван от Терн ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Съобразно фактическите обстоятелства, изложени в заповедта, на 14.05.2021 г. в 16:43 ч. е била извършена проверка на търговски обект, находящ се в гр. Септември, [улица], стопанисван от Терн ЕООД, при която е установено, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране, отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не използва фискално устройство от одобрен тип, което да отговаря на функционалните изисквания съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от наредбата. На органите по приходите е представено свидетелство за регистрация на фискално устройство-Фпр, модел DatecsFP1000-02 DV с ИН на ФУ DT427237 и ИН на ФП 02684532, с рег. 3902949 от 09.03.2018 г., видно от което фискалното устройство е одобрено със свидетелство на БИМ 533 от 25.01.2011 г. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., свидетелството за одобряване се издава за срок 10 години или до промяна в техническите и/или функционалните изисквания към фискалното устройство, произтичащи по силата на закон, а съгласно чл. 12, ал. 2, след изтичане на този срок или при промяна в техническите и/или функционалните изисквания към фискалните устройства, устройствата от съответния тип не са от одобрен тип. Прието е, че в процесния случай използваното в обекта фискално устройство е от тип, който е одобрен преди изменението на наредбата, респективно до промяна в техническите и/или функционалните изисквания към фискалното устройство. За резултатите от проверката на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК е бил съставен протокол за извършена проверка. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото посочените мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка са бланкетни. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Първоинстанционният съд не е формирал изводи относно наличието на спор по отношениее на фактите, същите се установяват от събраните по делото доказателства. Изводите на първоинстанционния съд са формирани само по отношение на срока на наложената принудителна административна мярка, като същите са правилни. Съобразно чл. 186, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкци се налага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, кито не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския интитут по метрология. От събраните по делото доказателства се установява, че на 14.05.2021 г. в 16:43 ч. е била извършена проверка на търговски обект, находящ се в гр. Септември, [улица], стопанисван от Терн ЕООД, при която е установено, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране, отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не използва фискално устройство от одобрен тип, което да отговаря на функционалните изисквания съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от наредбата. На органите по приходите е представено свидетелство за регистрация на фискално устройство-Фпр, модел DatecsFP1000-02 DV с ИН на ФУ DT427237 и ИН на ФП 02684532, с рег. 3902949 от 09.03.2018 г., видно от което фискалното устройство е одобрено със свидетелство на БИМ 533 от 25.01.2011 г. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., свидетелството за оджбряване се издава за срок 10 години или до промяна в техническите и/или функционалните изисквания към фискалното устройство, произтичащи по силата на закон, а съгласно чл. 12, ал. 2, след изтичане на този срок или при промяна в техническите и/или функционалните изисквания към фскалните устройства, устройствата от съответния тип не са от одобрен тип. В процесния случай използваното в обекта фискално устройство е от тип, който е одобрен преди изменението на наредбата, респективно до промяна в техническите и/или функционалните изисквания към фискалното устройство. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт поради липсата на мотивираност на същия относно продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка. Преценката, която притежава административният орган е тази по отношение на срока на принудителната административна мярка, която преценка не е била направена правилно от този орган с оглед на вида на извършеното нарушение. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че липсват мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка. Изложените мотиви са свързани с необходимостта от налагане на мярката, но не и с нейния срок. Продължителният период на извършване на търговска дейност не може да обоснове налагането на принудителна административна мярка с посочения срок от 14 дни. Продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка също така не може да се обоснове с обстоятелството, че търговецът е запознат с изискванията за осъществяване на дейността, както и с обема на извършваната дейност, с продължителността на работното време, с големия брой предлагани стоки в търговския обект, при липсата на събрани доказателства за предишни нарушения. От изложеното следва, че за да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на принудителната административна мярка следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение, както правилно е приел административният съд. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект. Затова и от целите на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията за предотвратяване на административни нарушения. По този начин запечатването на обекта за срок от 14 дни не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване а административни нарушения и последиците от тях. Съгласно посочения текст за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки. Тази съдебна инстанция съобразява също така обстоятелството, че що се отнася до характера на обществените отношения, които са засегнати, изглежда легитимно, от една страна да се следи за възпирането на всяко едно нарушение, което се постига чрез налагането на имуществени санкции, а от друга страна да се репресират сериозни нарушения, които са особено тежки и които обосновават и налагането на принудителните административни мерки по чл. 186 от ЗДДС, а именно запечатване на търговския обект за срок до 30 дни. При съобразяване на обстоятелствата, изложени по-горе в мотивите на това съдебно решение следва извода за нарушение на принципа на пропорционалност/съразмерност, установен в чл. 6 от АПК при налагане на принудителната административна мярка. Този принцип на пропорционалност изисква, налагането на съответната санкция да не превишава границите на това, което е уместно е необходимо за постигане на легитимните цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. В тази връзка и съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а съгласно ал. 3, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Следва да се съобрази и принципа за пропорционалност, съдържащ се в Европейския кодекс за добри практики на администрацията, съгласно чл. 6 от който административният орган, когато взема решения, съобразява преди всичко това, че предприетите мерки са съизмерими с търсената цел, и по-специално избягва ограничаване на правата на гражданите или налагане на задължения, когато тези ограничения или задължения не са в разумна връзка с целта на осъществяваното действие, както и обстоятелството, че дори неподходящият характер на една административна мярка може да засегне нейната законосъобразност. В процесния случай с оглед на установените обстоятелства, на липсата на изложени от административния орган обстоятелства за извършени други нарушения от търговското дружество, следва извода, че наложената принудителна административна мярка е непропорционална на извършеното нарушение. Макар да е вярно, че по принцип подобна принудителна административна мярка да е подходяща и ефективна за постигането на посочените в закона цели, то запечатването на търговския обект за срок от 14 дни, надхвърля необходимото за постигането на тези цели. От стана на ответника е направено искане за присъждане на разноски по представен договор за правна защита и съдействие, с посочено като заплатено в брой възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв, което е основателно. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение