Решение № 7924 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15280/2014 г.

Решение № 7924 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15280/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби подадени от директора на дирекция "Местни приходи" при община Сливен и от Николай Димитров Димитров срещу решение № 117 от 16.10.2014 г. постановено по адм. дело № 99 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Сливен.

Касационният жалбоподател - Директорът на дирекция "Местни приходи" ("МП") при община Сливен обжалва решението в частта, с която е отменен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № РА003443 от 29.11.2013 г. издаден от инспектор в отдел "КРД" в дирекция "МП" при община Сливен, относно установените на Николай Димитров Димитров задължения за данък превозно средство за лек автомобил "Трабант" 601 с рег. № СН 1511 А за 2010 - 2013 г. в размер на 37,73 лв. Излага, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че служебното прекратяване на регистрацията на автомобила на основание § 3, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Наредба № I-45 от 2000 г. на министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането и спирането от движение на МПС (Наредба № I - 45 от 2000 г./Наредбата) води до автоматично отпадане на данъчната тежест. При служебно прекратяване на регистрацията не е предвидено извършването на определени действия от страна на собственика, каквито са предвидени в чл. 18 от Наредбата. При неспазване на указаните в § 3 от ПЗР на Наредбата срокове следва служебно прекратяване на действието на табелите с регистрационен номер, неотговарящ на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, а не прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство (ППС) в хипотезата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата и снемането от отчет на регистрираното ППС по реда на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Тълкуването на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредбата следва да става в светлината на регламентацията на регистрацията и отчета на ППС, съдържаща се в ЗДвП. Поради това сочи, че и при служебно прекратяване на регистрацията на МПС то трябва да се снеме от отчет след връщане на регистрационни табели или при доказване, че е разкомплектовано, каквито доказателства не са представени по делото. Поради това последиците от служебното прекратяване на регистрацията не се изразяват в отпадане на данъчното задължение. Отправя искане към съда решението в тази част да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да потвърди изцяло АУЗД. Претендира направените по делото разноски.

Касационният жалбоподател - Николай Димитров Димитров обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу АУЗД № РА003443 от 29.11.2013 г. издаден от инспектор в отдел "КРД" в дирекция "МП" при община Сливен. Сочи, че съдът неправилно и в противоречие с практиката на ВАС е приел, че при издаване на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите на решението е посочено, че Николай Димитров не е декларирал притежаването на леки автомобили "Фиат Уно" рег. № СН 5217 АН и "Трабант" рег. № ЦН 1511 А. В хода на делото от община Сливен не са представени данни за наличието на декларации по чл. 54 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), а определените с оспорения акт данъчни задължения са изчислени въз основа на писмо от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) - Сливен, сектор "Пътна полиция". Установяването на данъчните задължения е следвало да се извърши чрез ревизия. При издаване на оспорения акт органът по приходите е нарушил чл. 35 и чл. 36 от АПК, като не е изяснил всички факти и обстоятелства по случая и не е събрал служебно всички относими доказателства. Прави искане към съда да отмени решението в оспорената част.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалба са допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

С оспореното в настоящото производство решение съдът е отменил АУЗД № РА003443 от 29.11.2013 г. издаден от инспектор в отдел "КРД" в дирекция "МП" при община Сливен, потвърден изцяло с решение № НОМ 197 от 20.02.2014 г. на директора на дирекция "Местни приходи" при община Сливен в частта, с която на Николай Димитров са определени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка "Трабант", модел "601" с рег. № СН 1511 А за периода от 2010 г. до 2013 г. в размер на 37, 73 лв., за лек автомобил марка "Фиат", модел "Уно" с рег. № СН 5217 АН за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2013 г. в размер на 8, 20 лв. и за лек автомобил марка "Фиат", модел "Мареа" с рег. № СН 6112 НС за 2013 г. в размер на 102, 85 лв. и е отхвърлил оспорването в останалата част. Решението, в частта, с която е отменен АУЗД относно установените с него задължения за лек автомобил марка "Фиат", модел "Мареа" с рег. № СН 6112 НС за 2013 г. в размер на 102, 85 лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че с оспорения АУЗД са определени задължения на Николай Димитров по чл. 54 от ЗМДТ за данък върху превозните средства по отношение на три автомобила, включително за лек автомобил марка "Трабант", модел "601" с рег. № СН 1511 А и лек автомобил марка "Фиат", модел "Уно" с рег. № СН 5217 АН, както следва:

1. за лек автомобил марка "Трабант", модел "601" с рег. № СН 1511 А: - за 2008 г. главница 7, 79 лв. и лихва 4, 52 лв. (общо 12,31 лв.); - за 2009 г. главница 7,79 лв. и лихва 3, 53 лв. (общо 11,32 лв.); - за 2010 г. главница 7, 79 лв. и лихва 3,59 лв. (общо 11, 38 лв.); - за 2011 г. главница 7, 79 лв. и лихва 1, 80 лв. (общо 9, 59 лв.); - за 2012 г. главница 7, 79 лв. и лихва 0, 99 лв. (общо 8, 78 лв.); - за 2013 г. главница 7, 79 лв. и лихва 0, 19 лв. (общо 7, 98 лв.);

1. за лек автомобил марка "Фиат", модел "Уно" с рег. № СН 5217 АН: - за 2008 г. главница 19,68 лв. и лихва 11, 40 лв. (общо 31, 08 лв.); - за 2009 г. главница 19, 68 лв. и лихва 8, 93 лв. (общо 28, 61 лв.); - за 2010 г. главница 19, 68 лв. и лихва 8, 96 лв. (общо 28, 64 лв.); - за 2011 г. главница 19, 68 лв. и лихва 4, 54 лв. (общо 24, 22 лв.); - за 2012 г. главница 19, 68 лв. и лихва 2, 50 лв. (общо 22, 18 лв.); - за 2013 г. главница 19, 68 лв. и лихва 0, 42 лв. (общо 11, 90 лв.).

Актът е връчен на Димитров на 11.12.2013 г. и на 21.12.2013 г. е оспорен по административен ред с жалба вх. № 9400-22231. По жалбата се е произнесъл директорът на дирекция "Местни приходи" при община Сливен с решение № НОМ 197 от 20.02.2014 г., с което АУЗД е потвърден. От справка издадена от Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - гр. Сливен, съдът е установил, че Димитров е собственик на посочените по-горе превозни средства, като регистрацията на автомобил "Фиат Уно" с рег. № СН 5217 АН е прекратена на 23.07.2013 г. От покупо-разплащателна сметка № 1900960 от 6.01.2011 г. и удостоверение № 2000859 от 6.01.2011 г. е установил, че автомобилът е предаден за скраб на посочената дата. По отношение на лек автомобил "Трабант 601" с рег. № СН 1511 А, от удостоверение № 140804001497 издадено от ОД на МВР - гр. Сливен, съдът е установил, че автомобилът е с първоначална регистрация от 14.12.1987 г., спрян е от движение по желание на собственика на 16.02.1993 г., а от 1.10.2006 г. е със служебно прекратена регистрация. АС - Сливен е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган и в установената форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел за безспорно, че за периода 2008 г. - 2013 г. Николай Димитров не е заплащал дължимия данък за двата автомобила. Приел е също, че размерът на определените с АУЗД задължения по години не е спорен и не е определен в нарушение на чл. 55 от ЗМДТ. По отношение на лек автомобил "Трабант 601" с рег. № СН 1511 А, за периода 2008 г. - 2009 г., съдът е установил, че не е изпълнено едно от двете нормативно установени изисквания, предвидени в чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 105 от 2006 г.), уреждащи освобождаването от заплащане на данък върху превозните средства, а именно - представяне на удостоверение за разкомплектоване. Поради това е обосновал е извод, че за периода 2008 г. - 2009 г. данъкът за този автомобил е дължим, в размерите посочени в АУЗД. По отношение на определените задължения за автомобила за периода 2010 г. - 2013 г. съдът е приел, че приложима се явява редакцията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (ред. ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), която предвижда като условие за освобождаване от данък прекратяване на регистрацията на МПС. Приел е, че изискванията на цитираната норма са изпълнени, тъй като регистрацията на МПС е прекратена по смисъла на действащата към 1.10.2006 г. редакция на чл. 18 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. и АУЗД в тази му част е незаконосъобразен. По отношение на лек автомобил "Фиат Уно" с рег. № СН 5217 АН съдът е приел, че за 2013 г. данък върху автомобила не се дължи след прекратяване на регистрацията му за движение, поради което определеният данък в размер на 19, 68 лв. е следва да се намали със сума размер на 8, 20 лв., представляваща размера на данъка за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2013 г.

По касационната жалба на директора на дирекция "МП" при община Сливен:

Директорът на дирекция "МП" при община Сливен обжалва решението в частта, с която е отменен АУЗД за задълженията за данък върху превозните средства за лек автомобил марка "Трабант", модел "601" с рег. № СН 1511 А за периода от 2010 г. до 2013 г. в размер на 37, 73 лв. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при правилно установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд изложени в решението в тази част са правилни. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Разпоредбата, която регламентира освобождаване от заплащането на данък върху превозните средства е чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. По отношение на дължимостта на данъка за лекия автомобил "Трабант 601" с рег. № СН 1511 А, за периода от 2010 г. до 2013 г., е приложима редакцията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, обн. в ДВ, бр. 95 от 2009 г. В нея е предвидено, че считано от 1.01.2010 г., за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи, от месеца следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В цитираната разпоредба законодателят не е направил разграничение дали прекратяването на регистрацията е извършено по инициатива на собственика или по инициатива на контролния орган. Анализът на нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (в релевантната редакция), води до извода, че освобождаването от данък върху превозните средства е обусловено само от прекратяване регистрацията на МПС, като началният момент за това е месецът, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Настоящият съдебен състав приема, че нормата на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., не означава прекратяване на регистрацията по силата на нормативен акт, а означава провеждане на процедура по прекратяване на регистрация по инициатива на контролните органи в МВР, т. е. служебно, каквато възможност дотогава Наредбата не е предвиждала. В случая, от представеното в първоинстанционното производство удостоверение № 140804001497 от 6.06.2014 г. издадено от отдел "Пътна полиция" към МВР - Сливен се установява, че превозно средство марка "Трабант", модел "601" с рег. № СН 1511 А е със служебно прекратена регистрация от 1.10.2006 г. Посоченото води до извод за проведена процедура по прекратяване на регистрацията по инициатива на контролните органи в МВР. Предвид изложеното правилно е прието от първоинстанционния съд, че за периода 2010 г. - 2013 г. са изпълнени изискванията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ за освобождаване от данък за превозно средство и установените с оспорения АУЗД задължения за лек автомобил "Трабант 601" рег. № СН 1511 А са неправилно определени.

По касационната жалба на Николай Димитров Димитров:

Николай Димитров Димитров обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу АУЗД № РА003443 от 29.11.2013 г. издаден от инспектор в отдел "КРД" в дирекция "МП" при община Сливен, с който са определени задължения за данък превозни средства за лек автомобил марка "Трабант", модел "601" с рег. № СН 1511 А за периода 2008 г. - 2009 г. и за лек автомобил марка "Фиат", модел "Уно" с рег. № СН 5217 АН за периода 2008 г. - месец август 2013 г. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на АУЗД в посочената част са правилни.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че в хода на административното производство е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, поради обстоятелството, че оспореният АУЗД е издаден по реда на чл. 107 от ДОПК, а за леките автомобили "Трабант 601" с рег. № СН 1511 А и "Фиат Уно" с рег. № СН 5217 АН никога не са подавани декларации по чл. 54 от ЗМДТ. Видно от разпоредбата на чл. 107, ал. 3, изр. 3 от ДОПК, акт за установяване на задължения може да се издаде и служебно от органа по приходите и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Поради това Димитров, като собственик на описаните превозни средства, е носител на задължението за заплащане на данък върху превозните средства по чл. 52 от ЗМДТ (ако не са налице основания за освобождаване от заплащането му) и то може да бъде установено с АУЗД, независимо от липсата на подадени декларации по чл. 54 от ЗМДТ.

Приложима за преценка относно наличието на основание за освобождаване от заплащане на дължимия данък и за двата автомобила, за периода 2008 г. - 2009 г., се явява нормата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 105 от 2006 г.). Съгласно посочената разпоредба, за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. За времето обхващащо посочения период, нормата е с едно и също съдържание и изисква изпълнение на две кумулативни условия: 1. връщане на свидетелството за регистрация до края на предходната година и 2. представяне на удостоверение за разкомплектоване. По делото е установено, че и за двата автомобила не е изпълнено второто посочено в нормата кумулативно условие, а именно - не е представено удостоверение за разкомплектоване. За лекия автомобил "Трабант 601" с рег. № СН 1511 са налични данни, посочени в удостоверение № 140804001497 от 6.06.2014 г., че същият се намира в частен имот. Лекият автомобил "Фиат Уно" с рег. № СН 5217 АН е разкомплектован в по-късен момент - на 6.01.2011 г. По отношение на него не са представени доказателства и за връщане на свидетелството за регистрация, каквото е другото посочено в нормата кумулативно условие. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че в случая не са били налице нормативноустановените предпоставки за освобождаване от данък за периода 2008 г. - 2009 г. вкл., с оглед на което първоинстанционният съд правилно е приел, че АУЗД, в тези негови части, е издаден в съответствие с материалния закон.

По отношение на установения данък за лек автомобил "Фиат Уно" с рег. № СН 5217 АН за периода 2010 г. - август 2013 г. приложима се явява редакцията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, обн. в ДВ, бр. 95 от 2009 г., в която, като условие за недължимост на данъка, е предвидено изискване регистрацията на автомобила да е прекратена, като данък не се дължи от месеца следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. По делото е безспорно установено, че регистрацията на посочения автомобил е прекратена на 23.07.2013 г., поради което данъка за периода преди прекратяването на регистрацията, правилно е приет за дължим. Предвид изложеното първоинстанционното решение се явява законосъобразно и в посочената част.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от АС - Сливен решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,