Решение № 21 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5346/2007 г.

Решение № 21 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5346/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. Б. К. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 927 от 23.05.2007 г. постановено по гр. д. № 2776/2006 г., с което на основание чл. 53, ал. 1 ЗКИР е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че към 1990 г., когато е одобрен действащия кадастрален пран на с. Ч., праводателите на ищците по правна сделка и наследство са били собственици на терен с площ от 37 кв. м във формата на триъгълник обозначен с буквите А, Б и С на Скица № 1 към заключението на вещото лице В. К. от 17.04.2007 г., прието в с. з. на 24.04.2007 г., съставляващо югоизточната част от имот пл. № 472 по първоначалния план от 1941 г., неправилно заснета по плана от 1990 г., като част от имот пл. № 3* като скицата да се счита неразделна част от решението. Ответниците К. Й. К., М. К. К., С. Й. Г. и М. Т. П. не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да уважи предявения иск с правно основание чл. 53, ал. 1 ЗКИР за поправка на допусната грешка при заснемане имотната граница по кадастралния план на с. Ч. между имотите на страните по делото, съдът се е позовал на изслушани по делото съдебно-технически експертизи, чрез които е приел за установено, че между имотите на страните по първия кадастрален план от 1941 г. няма заснета имотна граница, поради което за действителна граница е следвало да се възприеме регулационната граница по първия за селото регулационен план от 1941 г. По следващия кадастрален план от 1983 г. съдът е посочил, че регулационната граница е следвало да бъде възприета, като основа за заснемане на имотната граница по този план, което не е било сторено. Имотната граница по кадастралния плана от 1983 г. е заснета в отклонение от съществуващата преди това единствена граница между имотите, в резултат на което се е оформил спорния триъгълник от 37 кв. м, който по предходния план е попадал в имота на ищците, а по плана от 1983 г. вече е заснет, като част от имота на ответницата. Регулационната граница по регулационния план от 1983 г. съвпада с имотната граница, при което съдът е посочил, че не е налице хипотеза на придаване на място по регулация. Тази грешка е била възпроизведена и в сега действащия кадастрален план на селото от 1990 г., по който ищците са поискали да се установи допусната грешка по реда на чл. 53, ал. 1 ЗКИР, иск уважен от съда при така установените обстоятелства. Решението е правилно. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че ищците са материално правно легитимирани да предявят иска за установяване на допусната грешка при заснемане кадастралния план по сега действащия кадастрален план на селото от 1990 г., по възражението на ответницата, което се поддържа и в касационната жалба за липса на такава легитимация, тъй като наследодателят на ищците е придобил собствеността върху парцела с нотариален акт № 63/1993 г., чрез покупко-продажба срещу задължение за гледане и издръжка от своите родители и към 1990 г. не е бил собственик на имота. В тази връзка решаващият съд е посочил, че правото на иск за поправка на грешката, предмет на настоящето дело, е възникнало по отношение на прехвърлителите на имота по алеаторния договор, родители на праводателя на ищците, придобили същия с нотариален акт № 439/1981 г., което е преминало по наследство и чрез правна сделка в полза на наследодателя на ищците, респ. с неговата смърт, правото на иск, като част от наследственото имущество е преминало върху ищците. Правилно съдът е посочил, че ищците имат правен интерес да установят грешка в кадастралната основа по сега действащия кадастрален план на селото, по неоснователното възражение, че грешката следвало да се установи по отменения кадастралния план от 1983 г. Законосъобразно съдът е приел, че в случая не се касае до придаваемо място по регулация, с оглед възражението на ответницата, наведено и в касационната жалба, че е придобила процесното място по регулация. От заключенията на допуснатите технически експертизи е установено, че не се касае до придаваемо по регулация място към имота на ответницата, а до обособена част по скицата на вещото лице К., вследствие на неправилно заснета имотна граница, съвпадаща с регулационната линия по плана от 1983 г. и по плана от 1990 г. Ответницата е придобила придаваемо й се по регулация място от 3 кв. м от имота на ищците към нейния имот (НА № 95/2001 г.), но както е посочил съдът, то е различно от процесното, като находящо се в северната частна парцела, отразено в червено по скица № 1 на вещото лице. Обоснован е извода на съда, че спорното място от 37 кв. м не е придобито от ответницата по давност, с оглед на нейно възражение, поддържано и в касационната жалба. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице Щ. във връзка с разпитаните по делото свидетели, като е приел, че от 1965 г. мястото не е във владение на ответницата, при липса на доказателства, то да е било владяно от нейния баща. Неоснователно, като опровергано от заключението на вещото лице К. се явява възражението, че спорното място попада в тупик. В заключението си вещото лице е посочило, че площта, която се определя като тупик е част от имота на ищците и обслужва парцела на ищците, обозначено по скица № 1 в зелен цвят. Възражението на ответницата, че съдът се е произнесъл по иск, недопустимо изменен, като такъв по чл. 53, ал. 1 ЗКИР е обсъдено от решаващия съд, който правилно е приел, че то преклудирано с първото касационно решение, в което Върховният касационен съд не е констатирал такъв порок. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, обсъдени при спазване на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.