Решение № 1378 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3260/2007 г.

Решение № 1378 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3260/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.) с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Варненски окръжен съд от 23.03.2007 г. по гр. д. № 1622/2006 г. е оставено в сила решение на Варненски районен съд от 20.01.2003 г. по гр. д. № 198/2002 г., с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от А. Д. Д. от гр. В. против О. гр. В., за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 77/23.11.2001 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1574,76 лева. Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от О. В. с оплаквания за нищожност на съдебния акт и за постановяването му при необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "а" и б. "в" ГПК. Поддържа се, че в обжалваното въззивно решение е отразено, че е постановено от състав на Варненски районен съд, които обуславя извод за нищожността му; че са формирани необосновани изводи за липса на системност на дисциплинарните нарушения; в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснат свидетел за установяване на обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на системност. Изложени са и оплаквания за неправилно приложение на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, както и че съдът е формирал неправилни изводи относно установяване на нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание. Ответникът по жалбата А. Д. Д. я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след констатация, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима, провери обжалваното решение при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), при което намира касационната жалба за неоснователна предвид следното: В решението на Варненски окръжен съд е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 1.06. 2000 г., А. Д. Д. е работела на длъжност "технически сътрудник деловодител" в район "О" на О. В.. Със записка от 25.10.2001 г. до кмета на района е било докладвано за забавяне на документооборота с О. В., по повод на което е било наредено извършване на проверка и вземане на писмени обяснения от служителката А. Д., които са били приети от работодателя на 17.11.2001 г. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 77 от 23.11.2001 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, т. 3, т. 4 и т. 7 КТ затова, че в периода м. 10.2001 г. - 19.11.2001 г. служителката системно не е обработвала в срок служебната входяща кореспонденция, постъпваща от О. В., Централна поща, както и изходящата от районна кореспонденция - дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа и задължения по трудова характеристика; нарушаване на Вътрешните правила за редът и организацията на административното обслужване и документооборота в район "О" към О. В. злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто му име. Допуснатите от служителката пропуски в работата се изразяват в завеждането на писмо от 18.10.2001 г. на дата от 24.10.2001 г.; изпращане на преписка на адрес в гр. В., вместо в гр. Д. и неточно изготвяне на опис на документи, предавани за изпращане на "Д". Варненски окръжен съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване изискванията на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ. Приел е, че уволнението е незаконно, тъй като не е доказано извършване на дисциплинарни нарушения по чл. 190, т. 3, т. 4 и т. 7 КТ; че по делото е доказано по безсъмнение начин, че в посочения в заповедта период е извършено единствено нарушението, изразяващо се в по-късното завеждане на писмо от 18.10.2001 г., което нарушение обаче не е тежко по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ; не съставлява злоупотреба с доверието на работодателя, нито е извършено в условията на системност, поради което е уважил като основателни предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Решението е правилно. Касационното оплакване за нищожност на съдебния акт е неоснователно. Съдебният акт е нищожен, когато е постановен от ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда или не в установената от закона форма. Обжалваното решение е постановено от състав на Варненски окръжен съд, в кръга на правораздавателната му власт и е изготвено в писмена форма, поради което твърдения порок на съдебния акт не е налице. Действително, при изписване на постановилия решението съд, в титулната част на акта е допусната очевидна фактическа грешка - изписана е думата "районен" вместо "окръжен" съд, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.). Неоснователни са и касационните оплаквания за необоснованост на съдебния акт и за формиране на неправилни изводи относно факта на извършване на дисциплинарните нарушения. Както правилно е прието в обжалваното въззивно решение, извършването на описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения не е доказано по делото. Доказателства, установяващи, че служителката Д. е изпратила преписка на погрешен адрес в гр. В., вместо в гр. Д. и е изготвила неточен на опис на документи, предавани за изпращане на "Д" не касаят периода, визиран в заповедта за дисциплинарно наказание, нито е установено кога са извършени с оглед преценка за спазване на сроковете по чл. 194 КТ. Допуснатото нарушение на 18.10.2001 г., изразяващо се в забавяне на входящата регистрация по отношение на един документ не съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, ценено както с оглед общия обем на подлежащата на регистрация кореспонденция в район на О. гр. В., така и предвид липсата на доказателства за настъпили неблагоприятни за работодателя последици от забавянето на регистрацията на писмото. Допуснатото нарушение не съставлява злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като не е установено с това си действие - забавяне на регистрация на писмо от входящата кореспонденция, служителката да е целяла настъпването на лична имотна облага или такава за трето лице, нито това и действие да било насочено към уронване престижа и увреждане имуществото на работодателя. Неоснователни са и въведените касационни оплаквания за неправилно приложение на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Системни нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато работникът е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, като при определяне на броя им се вземат предвид тези, за които не е наложено дисциплинарно наказание и тези, за които наложеното наказание не е заличено. По делото е установено, че месец преди извършване на процесното уволнение - на 24.10.2001 г., на служителката Д. е било наложено дисциплинарно наказание "забележка". Не е установено, нито се твърди налагането на други дисциплинарни наказания. Не е установено и извършването на дисциплинарни нарушения с индивидуализиращите ги белези, в т.ч. дата или период на извършването им, за които работодателят не е наложил дисциплинарно наказание, поради което не е налице системност по смисъла на чл. 193,ал. 1, т. 3 КТ. Неоснователни са и касационните оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на производството по чл. 218з ГПК (отм.), въззивникът О. В. не е въвеждал искания за допускане на доказателства, в т.ч. няма заявено искане за допускане на свидетел за установяване на системност на допуснатите дисциплинарни нарушения. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 150 лева - възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 8.09.2008 г. с адвокат М от Варненска адвокатска колегия. Воден и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение