Решение № 10083 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от З. К. К. от гр. София, чрез адв. Л. Денков от Адвокатска колегия - Стара Загора, срещу решение № 1600 от 14.01.2026 год., постановено по адм. д. № 7473/2025 г. по описа на Административния съд – София – град, с което е обявена нищожността на разрешително №РРЗОСИ-22/11.07.2025 год., издадено от главен експерт в дирекция „Специализирана администрация“, община Роман, област Враца за отсичане на нежелани дървесни и храстови видове намиращи се в землището на [населено място], общ. Роман обл. Враца. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение по наведени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение по съществото на спора. Ответникът – главен експерт в дирекция „Специализирана администрация“, община Роман, област Враца, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище чрез адв. Б. Костова, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като прецени, че касационната жалба е редовна, подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по подадена жалба от настоящия касационен жалбоподател против разрешително №РРЗОСИ-22/11.07.2025 год., издадено от главен експерт в дирекция „Специализирана администрация“, община Роман, област Враца в частта с което на основание чл. 32, ал. 3 от Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ на З. К. К. не е разрешено отсичането на нежелани дървесни и храстови видове, намиращи се в поземлен имот с идентификатор 36436.39.9, в землището на [населено място], общ. Роман, представляваща територия, устроена като гора. В настоящия случай от фактическа страна по делото е прието за установено, че по заявление вх. №9400-230/12.02.2024 год. до кмета на община Роман, жалбоподателят е поискал издаване на разрешение за почистване от самозалесили се и нежелани дървесни и храстови видове на собствения му поземлен имот с идентификатор 36436.39.9 и 36436.39.22, намиращи се в местността „[заличен текст]“ и „[заличен текст]“ в землището на [населено място]. Съдът е установил, че разрешението е издадено въз основа на заповед № ЗК-1548/09-11.2021 год. с което кмета на община Роман, на основание на основание чл. 44, ал. 2 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 32, ал. 2 от ЗОСИ е определил инж. Д. Георгиев, на длъжност експерт в дирекция „Специализирана администрация“, община за длъжностно лице, по смисъла на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ, т. е. да издава разрешения за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до един декар на имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Лесичово. Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е приел от правна страна, че административният акт и в необжалваната му част е нищожен като издаден от орган, който не разполага с материална компетентност и е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/. Съобразявайки разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ, съдът е мотивирал крайния си извод, че от изрично предвидената забрана за отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата, са предвидени две изключения, чиито фактически състав в случая не е налице. Посочил е, че при първото изключение компетентният орган да издаде разрешението е кметът на района или кметството въз основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини, а при ал. 3 на същия текст - компетентен да издаде разрешението е началникът на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Съдът е формирал извод, че в настоящия случай няма издадена заповед, нито от кмет на кметство или район, нито от началник на управление "Земеделие" при общинска администрация, а оспорваното разрешение е издадено от главен експерт в дирекция „Специализирана администрация“, без ЗОСИ да предвижда възможността за делегиране на правомощията на началника на управление "Земеделие" на друго длъжностно лице. Съдът е стигнал до заключението, че предвид липсата на длъжност "Началник на служба "Земеделие", като в противоречие на закона, кмета на общината е делегирал права на главен експерт в дирекция „Специализирана администрация“, което от своя страна прави последният некомпетентен да подписва разрешението за отсичане, а тази некомпетентност обуславя нищожността на разрешението. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, тъй като неправилно са тълкувани и приложение относимите правни норми. Оспореното разрешение е издадено на осн. чл. 32, ал. 3 ЗОСИ. Съгласно чл. 32, ал. 3 ЗОСИ разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета - над пет броя дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. В случая разрешението е издадено от главен експерт в дирекция „Специализирана администрация“ – длъжностно лице по смисъла на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ съгласно заповед № ЗК-1548/09-11.2021 год., видно от която на осн. чл. 44, ал. ал. 2 ЗМСМА и чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ, инж. Д. Георгиев, на длъжност главен експерт в дирекция „Специализирана администрация“, е определен за длъжностно лице, по смисъла на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ, да издава разрешения за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до 1 дка на имоти, находящи се в землището на [населено място], община Роман, както и за длъжностно лице, издаващо разрешения за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар, на имоти, находящи се в землищата на всички села, включени в състава на община Роман. Според разпоредбата в закона - чл. 32, ал. 3 ЗОСИ, компетентният орган за издаване на разрешението в тази хипотеза е началникът на управление „Земеделие“, каквато длъжност не е предвидена в структурата на Община Роман. Също така, в структурата на общинана няма звено „Земеделие“. Ето защо, както бе посочено по-горе, кметът на общината със своя заповед, посочена по-горе е определил конкретно длъжностно лице от дирекция „Специализирана администрация“ за длъжностно лице, по смисъла на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ, да издава разрешения за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до 1 дка на имоти, находящи се в землището на [населено място], община Роман, както и за длъжностно лице, издаващо разрешения за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар, на имоти, находящи се в землищата на всички села, включени в състава на община Роман. Неправилен е изводът на съда, че процесното разрешение е издадено от материално некомпетентен орган. Съгласно чл. 8 от Закона за опазване на селскостопанското имущество гласи, че кметовете на общините организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на територията на общината. Съгласно чл. 32, ал. 3 ЗОСИ, разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление „Земеделие“ при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. В настоящия случай вече бе установено, че такава длъжност и такова звено в администрацията на община Роман не са предвидени, въпреки законовото изискване. Ето защо, настоящата инстанция счита, че съгласно чл. 8 от ЗОСИ кметът на общината е този, който следва да определи длъжностно лице, което да издава разрешенията по чл. 32 от ЗОСИ. Както бе посочено по-горе, кметът на общината със своя заповед е определил такова лице от структурата на специализираната администрация, за длъжностно лице, по смисъла на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ. Следва също да се посочи, че това не е делегиране на правомощия, както неправилно е приел първоинстанционният съд, а изпълнение на нормите на чл. 8 и чл. 32 от ЗОСИ. С други думи, кметът не делегира правомощията си, а в изпълнение на закон определя длъжностно лице от дирекция „Специализирана администрация“ за длъжностно лице по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗОСИ. За пълнота, настоящата инстанция счита, че начинът на структуриране на общинската администрация не може да представлява основание за отказ за издаване на административен акт или търсена административна услуга, както и не може да бъде задължена общината да създаде длъжност, каквато изисква чл. 32 ЗОСИ, защото е въпрос на конкретна вътрешна организация на общинската администрация обособяването на съответните отдели и управления и/или разпределяне на съответните функции и компетентности между служителите на общината, но без това да влияе по начин, който да изключва упражняване на правомощия, възложени със закон - чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. След като се установи по делото, че в община Роман липсва длъжност „началник на служба „Земеделие“, както и такова звено, то няма законови пречки, при липсата на такава длъжност това да е друго лице от администрацията на общината. Нещо повече, кметът на общината, в изпълнение на свои законови правомощия следва да определи такъв административен орган, че неговият акт да може да се обжалва пред горестоящия административен орган, съгласно чл. 32, ал. 4 ЗОСИ. Според тази норма, отказът да се даде разрешение в случаите по предходните алинеи може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред кмета на общината в 7-дневен срок от съобщението. С оглед на гореизложеното, първоинстанционното решение, с което е обявил нищожността на Разрешение № РРЗОСИ-22/11.07.2025 год. №РРЗОСИ-22/11.07.2025 год., издадено от главен експерт в дирекция „Специализирана администрация“, община Роман, област Враца, поради липса на материална компетентност като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него ще следва да се постанови решение, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на изложените мотиви в настоящото решение и преценка на законосъобразността на издаденото разрешение в оспорената му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав