Решение № 11624 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8712/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба, подадена от Монте Лесс ЕООД срещу Решение 6312/04.07.2025 г., постановено по адм. дело 265/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-16002624002085-091-001/28.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение 519/23.12.2024 г. на Директор Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е немотивирано, тъй като не са обсъдени всички възражения на жалбоподателя и всички събрани доказателства в съвкупност. Отделно от това, в нарушение на съдопроизводственте правила съдът не допуснал до разпит свидетеля С. С. служител на ДГС Харманли и отказал назначаване на СТЕ с въпрос възможно ли е процесното количество дървесина да бъде добито само от лица, назначени по трудов договор при ревизираното дружество. Оспорват се изводите на съда за липса на реални доставки. Счита, че са представени всички възможни и изискуеми от закона документи, разпитани са свидетели и изслушана СИЕ, доказателства за плащане, които преценени в съвкупност обосновават извод за реални доставки по процесните фактури, а от там и документална обоснованост на разходите. В допълнение, към касационната жалба прилага 32 бр. позволителни за работа в горски територии, издадени от ДГС Маджарово. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА. Претендира разноски за касационното производство. Ответната страна - директорът на Дирекция ОДОП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К. Стоянова в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 906 лева. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е бил РА Р-16002624002085-091-001/28.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение 519/23.12.2024 г. на Директор Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Монте Лесс ЕООД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2021 г., 2022г. и 2023 г. в общ размер на 24 716,79 лева и лихви в общ размер на 3 127,15 лева. Установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО са в резултат на увеличение на декларираните финансови резултати за 2021г., 2022 г. и 2023г. на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с осчетоводените разходи със стойността по фактурите, за които е прието, че не документират реални доставки. За да отхвърли жалбата на Монте Лесс ЕООД срещу РА, Административен съд Хасково е изложил мотиви, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържание, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият съд е възпроизвел подробно установената в хода на ревизията фактическа обстановка и основанията на органите по приходите да установят задължения за КД в резултат на извършено увеличение на декларираните финансови резултати за 2021 г.1, 2022г. и 2023г., на основание чл.26, т.2 от ЗКПО. По делото не е имало спор, че основната дейност на ревизираното лице Монте Лесс ЕООД е добив на дървесина, като за ревизираните периоди 2021г. и 2022г., от Монте Лесс ЕООД са осчетоводени разходи за външни услуги по фактури, издадени от ЕТ Танис И. Ж., ЕТ Парма М. Д. и ЕТ Бреза Д. Г. с предмет - сеч и извозване на посочени в куб. м. дърва. Спорен по делото е бил въпроса налице ли са реални доставки на посочените услуги по процесните фактури, издадени от тримата доставчици. Съдът приел за основателни възраженията на жалбоподателя срещу аргументите на приходната администрация за липсата на доказателства за обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова, като се е позовал на трайната съдебна практика. В случая, обаче след съвкупна преценка на събраните доказателства приел, че реалността на доставките на фактурираните услуги не е доказана с представените от ревизираното лице доказателства. Приел е, че освен липса на материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, по делото се установява, че тримата търговците, издатели на процесните фактури, не са заявени като подизпълнители от Монте Лесс ЕООД пред неговите възложители, а самото РЛ, съгласно представената справка от НАП, разполага с работници за осъществяване на дейността, за която са му издадени фактури. От друга страна, в приемно-предавателните протоколи за отчитане работата на лицата, пряко ангажирани с дърводобива, не се установят представители на доставчиците да са предали дървесината. Прието е, че в представените протоколи или няма представител на предалия реално дървесината, или този представител е посочен като такъв на жалбоподателя, в качеството му на изпълнител. Липсвали доказателства едноличните търговци да са взели участие при реалното извършване на дърводобива, още повече, че не са разполагали с лица, които притежават документ за правоспособност, издаден от съответния компетентен органи, каквото изискване е въведено с разпоредбата на чл. 230, ал. 3 от ЗГ. Съдът е приел също, че реалността на доставките не може да бъде потвърдена нито от счетоводните записвания на ревизираното лице, въз основа на които е изготвено заключението по счетоводната експертиза, нито от събраните гласни доказателства. Посочил е, че осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката/извършване на услугата, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдения факт, а свидетелските показания са общи и противоречиви, не са конкретизирани по време и място и не може да се установи тяхната съотносимост по всяка от процесните фактури. Поради това съдът приел, че не е установено по делото реалното предоставяне на услугите от тримата доставчици, като подизпълнители на РЛ, а последния като изпълнител по договорите с Община Харманли и ДЛС Тополовград. След като е приел, че липсват реални доставки, които са само документално оформена в счетоводството на РЛ, съдът обосновал правни изводи за законосъобразност на РА, поради липса на документална обоснованост на отчетените с процесните фактури разходи. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че атакуваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие със служебното си задължение за изясняване на спора от фактическа страна, първостепенният съд е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и в корелация с тях е изградил обосновани фактически и съответстващи на материалния закон правни изводи. Вярно е, че съдът не допуснал до разпит свидетеля С. С. служител на ДГС Харманли и отказал назначаване на СТЕ с въпрос възможно ли е процесното количество дървесина да бъде добито само от лица, назначени по трудов договор при ревизираното дружество, но настоящата инстанция преценява, че нарушението не е съществено доколкото дори и да са събрани тези доказателства не биха могли да доведат до различни правни изводи. Правилно първоинстанционният съд и органите по приходите са приели, че за ревизираните 2021 г., 2022 г. и 2023 г. следва да се извърши корекция в посока увеличение на декларираните финансови резултати с отчетените разходи по фактури, издадени от ЕТ Танис И. Ж., ЕТ Парма М. Д. и ЕТ Бреза Д. Г. с предмет - сеч и извозване на посочени в куб. м. дърва, поради документална необоснованост на разходите. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Според общият принцип на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. При липсата на реални доставки по фактури с предмет сеч и извозване на дървесина, осчетоводените разходи по фактурите не отразяват вярно стопанската операция и са документално обосновани. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че ревизираното лице, в чиято тежест е да докаже наличието на предпоставките за признаване за данъчни цели на процесните разходи, не представя доказателства за реалност на доставките. По делото е безспорно установено, че основната дейност на РЛ Монте Лесс ЕООД е дърводобив, за която дейност има издадено удостоверение от ИАГ, МЗХГ чрез лицензиран лесовъд И. П.. Добитата дървесина РЛ продава на негови клиенти ДГС Харманли, ДЛС Тополовград, като за дейността си ползва наета техника и работна ръка. В същото време през ревизираните периоди, е получател по фактури, издадени от ЕТ Танис И. Ж., ЕТ Парма М. Д. и ЕТ Бреза Д. Г. с предмет - сеч и извозване на посочени в куб. м. дърва. Правилно съдът е акцентирал, че по делото не са ангажирани доказателства относно фактическото извършване на услугите. Представен е единствено договор, сключен между РЛ и ЕТ Танис И. Ж., за който ЕТ дава обяснения, че такъв не е сключван. В случая от представените по преписката отговори от страна на доставчиците, включително и от РЛ не може да се установи какво е следвало да се изпълни и дали е изпълнено, не са представени приемо-предавателни протоколи, от които да е видно място и дата на изпълнение на услугите, количествено-стойностни сметки, отчети и др. документи за удостоверяване извършването и предаването на декларираните доставки. За да се приеме, че са осъществени реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, е необходимо да се установи, че услугите са извършени. Наред с изложеното, в подкрепа на извода за липса на реални доставки следва да се отчетат и обстоятелствата, че за разлика от ревизираното лице, доставчиците не разполагат с технически и трудов капацитет за извършване на доставките. Правилно съдът е приел, че изводите за липса на реално осъществени доставки по спорните фактури не се опровергават и от приетата по делото ССЕ. Както притежаването, така и редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции. Наличието на плащане също не е достатъчно, защото плащането не е предпоставка за правото на данъчен кредит, а косвено доказателство, което се обсъжда съвкупно с останалите по делото доказателства, които да сочат, че са изпълнени законовите изисквания по установяване реалността на доставките. В допълнение следва да се посочи, че горните изводи за липса на реални доставки и от там за документална необоснованост на отчетените разходи не се променят от представените към касационната жалба 32 броя позволителни за работа в горски територии, издадени от ДГС Маджарово Като е приел, че оспореният РА е законосъобразен и е отхвърлил предявената срещу него жалба, АС Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, касаторът Монте Лесс ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите гр. София, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения РА, разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1000 лева. Този размер, настоящата инстанция определя, след като отчита ниския материален интерес по делото и липсата на проявена активност от процесуалния представител на ответната страна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,