Решение № 8980 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12289/2012 г.

Решение № 8980 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12289/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Петко Игнатов Щернийски от град Пловдив против решение от 16.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1724/2012 г. на Административен съд град Пловдив. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Пловдив, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище, с което оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АС Пловдив е отхвърлил жалбата на Петко Игнатов Щернийски срещу заповед № 12/27.01.2012 г. на кмета на община Пловдив, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбодателя, която е заемал длъжността "директор" на дирекция "Обществен ред и сигурност" в общинска администрация Пловдив, с ранг II младши. Като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбодателя е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 - съкращаване на длъжността, във връзка с решение № 01/19.01.2012 г. на Общински съвет Пловдив и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 1.02.2012 г. По делото са представени длъжностните разписания на община Пловдив, в сила към 19.01.2012 г., и от 1.02.2012 г. Съгласно първото длъжностно разписание общата численост на администрацията е 384 щатни бройки, като дирекция "Обществен ред и сигурност" е била с численост 6 щатни бройки и жалбоподателят е заемал длъжността "директор". Същият е бил възстановен на посочената длъжност със заповед № № 12ОА53/9.01.2012 г., в изпълнение на влязло в сила решение по адм. дело № 1900/2011 г. на Върховния административен съд. По новото длъжностното разписание, в сила от 1.02.2012 г. общата численост на администрацията в общината е намалена на 362 щ. бр., като дирекция "Обществен ред и сигурност" е закрита. В дирекция "Административно и информационно обслужване" е създаден отдел "Отбранително планиране, управление при кризи и защита при бедствия", в който отдел длъжността "началник на отдел" е вакантна. При така приетите доказателства, АС Пловдив е обосновал правни изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган, в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити. Посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС - съкращаване на длъжността съответства на фактическите обстоятелства по преписката. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 1.02.2012 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на Щернийски. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Изискванията са кумулативни. По отношение на заеманата от служителят Щернийски длъжност е установено, че позицията "директор" на дирекция "Обществен ред и сигурност" в общинска администрация Пловдив не съществува, с оглед на което заеманата от жалбоподателя длъжност не фигурира в длъжностното разписание като нормативно определена позиция. Поради това е налице и второто изискване за реално съкращаване на длъжността, а именно, тя не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. Независимо, че тези функции и задачи са запазени, те вече се изпълняват от по-малък брой държавни служители. Още повече, че числеността на администрацията е намалена от 384 на 362 щатни бройки, поради което е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя ръководна длъжност. С оглед на това доводите в жалбата, че са запазени идентични функции, задължения и изисквания с тези на длъжността, която е заемал Щернийски, не променят факта на съкращаване на неговата длъжност. Като се има предвид изложеното, следва извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя. С оглед изложеното административният орган правилно е приложил чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение поради съкращаване на заеманата от нея длъжност и поради това оспорената заповед се явява издадена в съответствие с материалния закон, както правилно е приел АССГ. Формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящата инстанция. При оптимизиране на числеността и структурата на общинската администрация във основа на взето решение на Общинския съвет за намаляване числеността на администрацията, правилно и в съответствие с материалния закон решаващият съд приема, че е налице реално съкращение на длъжността. В конкретния случай административният орган утвърждава длъжностно разписание, с което премахва длъжността на съкратения служител единствено от интереса му да реализира най-ефикасно управлението на дейността. ЗДСл гарантира правата му, като поставя категорични условия при прекратяването на правоотношението с него, както и запазването му при определени обстоятелства. В конкретният случай обаче съобразно установената по делото фактическа обстановка действително е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение с Петко Игнатов Щернийски поради "съкращаване на длъжността", с оглед на което това прекратяване е извършено при спазване на административната процедура и материалните правни норми, съобразено е и с целта на закона. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяната на решението на административния съд. Неоснователни са и оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопрозводствените правила при издаване на оспорената заповед, поради неучастието му процедурата по издаването й, поради болничен отпуск. Жалбоподателят е ползвал болничен отпуск за времето от 31.01.2012 г. до 4.05.2012 г., а заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е издадена на 27.01.2012 г., с оглед на което настъпилите факти след този момент са ирелевантни за нейната законосъобразност. Неоснователно е и възражението, че решението на ОбС Пловдив, с което е утвърдена структурата на администрацията от 1.02.2012 г., не е влязло в сила към тази дата и не е породило правни последици, тъй като по делото не са налице доказателства за установяване на твърдяните факти. В тежест на жалбоподателя е било да представи доказателства по отношение на това твърдение или да направи искане да представяне на такива от ответната страна. С оглед на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани пред касационната инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение