Решение № 827 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 724/2015 г.

Решение № 827 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 724/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна против решение № 2708 от 26.11.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3069/2013 г., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № 191201334 от 14.05.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 386/5.08.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението е постановено в нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от ЗНАП, тъй като органите по приходите, възложили процесната ревизия разполагат с материална и териториална компетентност съгласно заповеди на директора на ТД на НАП град Варна. Поддържа, че териториалната компетентност на органите по приходите по издаване на актове в производството по ДОПК се определя според компетентната териториална дирекция по чл. 8 от ДОПК. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответникът - Т. Р. Р. от с. Окорш, обл. Силистра, чрез процесуалния си представител адв. Илонка Ковачева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмена защита. В случай, че ревизионният акт се приеме за валидно издаден, ответникът поддържа искане спорът да се реши по същество, като се отменят установените задължения по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, по съображения, основани на приложението на тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. на ОССК на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Варна е бил ревизионен акт № 191201334 от 14.05.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 386/5.08.2013 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна, с който на Т. Р. Р. са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 10915.08 лева и съответните лихви. Установените задължения са резултат от непризнато данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. С обжалваното решение съдът е обявил ревизионния акт за нищожен, тъй като ревизионното производство е възложено от орган по приходите от ИРМ - Добрич, който по силата на заповеди, издадени от териториалния директор на ТД на НАП град Варна, не разполага с териториална компетентност по възлагане на ревизии по отношение на данъчно задължени лица, чийто адрес по чл. 8 от ДОПК е в с. Окорш, обл. Силистра. Според съда по отношение на лицата, чийто адрес за кореспонденция е територията на ИРМ - Силистра, със заповедите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК са определени други органи по приходите, които да възлагат ревизии. Решението е неправилно постановено. В нарушение на нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съдът е приел, че органът по приходите, възложил ревизията на Т. Р. Р. от с. Окорш, обл. Силистра, съгласно заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1204334/6.12.2012 г., не разполага с териториална компетентност, тъй като мястото му на работа е в ИРМ - Добрич. Цитираната норма предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По силата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Кръгът на органите по приходите е очертан в нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП, а компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс се определя според критериите, посочени в чл. 8 от ДОПК. От тълкуването на посочените разпоредби във връзка с териториалната структура на НАП, съгласно чл. 6 от ЗНАП, компетентността на органите по приходите в производството по издаване на ревизионни актове по ДОПК се определя в рамките на териториалния обхват на компетентната териториална дирекция на НАП. В този смисъл е и тълкувателно решение № 5/22.06.2015 г. на ОСК на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. В конкретния случай няма спор, че компетентната териториална дирекция по издаването на процесния ревизионен акт е ТД на НАП град Варна. Тази компетентност се определя от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК - според постоянния адрес на физическото лице - Т. Р. Р., за което по делото не е спорно, че е в с. Окорш, обл. Силистра. Поради това ревизията е възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП - Варна. При липсата на структурна обособеност на т.нар. "изнесено работно място" /ИРМ/ и с оглед на действащата правна уредба - чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, изразът "за ИРМ", използван от директора в заповедите по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК при оправомощаването на Изабела Борисова Дукова на длъжност началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" в ТД на НАП гр. Варна, ИРМ Добрич, не може да служи като критерий за определяне на териториален обхват на компетентност, различен от този на териториалната дирекция. Обстоятелството, че в посочените заповеди директорът на ТД на НАП гр. Варна е определил и други органи по приходите с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, включително и такива с работно място в гр. Варна, не изключва правомощията на останалите органи, посочени в заповедите, тъй като компетентността им произтича от връзката на ревизирания субект с териториалната дирекция, а не с населеното място, където те работят. По тези съображения следва да се приеме, че ревизионният акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите, определен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от териториалния директор от компетентната ТД на НАП град Варна е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП и не е нищожен. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция, каквото искане се поддържа от процесуалния представител на ответника в касационното производство. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. При този изход на спора по разноските, включително и тези, направени в настоящото производството следва да се произнесе първоинстанционният съд, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,