Решение № 2468 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6733/2019 г.

Решение № 2468 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6733/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от О. Л., представлявана от кмета на общината, с която обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният иск за причинени имуществени вреди за сумата от 510 лв. Излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено в оспорената му част, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлен предявеният иск по ЗОДОВ. Ответната страна по касационната жалба – Г. Якубов не взима становище по нея. Редовно призован за съдебно заседание касаторът О. Л. не се представлява. По делото е постъпила и втора касационна жалба подадена от Г. Якубов, чрез пълномощника си адв. Коджабашев против решение № 406/21.02.2019 г. по адм. д. № 1757/2018 г. на Административен съд – П., в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск за причинени имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за разликата над присъдения размер от 510 лв. до пълния претендиран размер от 1020 лв. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че в случая е налице мълчалив отказ от административния орган за разрешаване по чл. 36, ал. 1 от ЗОСОИ на право за преминаване за процесния имот. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважен предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в пълния претендиран размер. Представя доказателства. Ответникът по втората касационна жалба – О. Л. не взима становище по нея. Редовно призован за съдебно заседание касаторът Г. Якубов не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, но по същество – неоснователни. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. П. А. съд – П. е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като с предявения иск се иска да бъде осъдена О. Л. да заплати на Г. Якубов, обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 1020 лв., заради невъзможността да получи добивите от реколта на орехи за периода от 2012 г. до 2017 г. от имот с кадастрален № 45, неодобрен КП, находящ се в село Л., О. П., О. Л., поради незаконосъобразния отказ на ответника, да изпълни задължението си и да осъществи достъп до процесния имот, след отмяната на мълчалив отказ на Кмета на О. Л., по молба с вх. № 2183/07.12.2015 г. за разрешаване по реда на чл. 36, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на отчуждени имоти на право на преминаване. С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е приел исковата претенция за частично основателна. За да достигне до този резултат, съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното: Съгласно решение № 187/11.06.2013 г. по гр. д. № 416/2012 г. по описа на Районен съд – Асеновград, в дял на Г. Якубов е бил разпределен имот с кадастрален № 45, неодобрен КП на село Л., общ. Л., представляващ незастроено неурегулирано дворно място /ПИ/ с площ 825 кв. м., съставляващо имот с кад. № 45, по неодобрен КП на село Л., като имота попада в чертите на околовръстния полигон на селото и има селищен характер, и промени в устройствения статут на същия не са настъпили, при граници: на север – Х. Калайджиев, на запад – наследници на Ж. Русев, на изток – гробища и на юг – ливада, и имот с кадастрален № 39, по неодобрен КП на село Л., общ. Л.. Установено от съда е също, че по силата на Решение № 315 от 24.10.2016 г. по гр. д. № 75/2016 г. на Районен съд – Асеновград, влязло в сила на 24.10.2016 г., е отменен мълчалив отказ на кмета на О. Л. по молба с вх. № 2183/07.12.2015 г. за разрешаване по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗОСИ право на преминаване до собствения на Г. Якубов имот с кад. № 45 по неодобрения план на село Л., общ. Л., представляващ незастроено, неурегулирано дворно място /ПИ/ с площ 825 кв. м., през съседни имоти и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на ищеца. Районният съд е приел, че в случая ищеца е депозирал предложение до административния орган - Кмета на община Л. да издаде заповед за преминаване, тъй като неговия имот няма достъп до път. Констатирано е непроизнасяне по искането в определения срок, а след като е бил сезиран с искане за извършването на административна услуга, чието осъществяване попада в неговите компетенции, административният орган е бил длъжен в условията на обвързана компетентност, да извърши вменените му от закона действия. Въз основа на тези констатации съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗОСИ собственик или ползвател на селскостопанска земя, която няма изход на обществен път, може да поиска от кмета на района или кметството по местонахождението на имота, да му разреши право на преминаване през съседните земи. Въз основа на така установеното съдът е приел, че ищецът доказва наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдяните от него имуществени вреди и отменения мълчалив отказ на Кмета на О. Л. по молба с вх. № 2183/07.12.2015 г., но само за периода на 2016 г. и 2017 г. В тази връзка съдът съобразил заключението по СТЕ, което кредитира като обективно и компетентно, неоспорено от страните с искане за прилагане на чл. 201 от ГПК. Съобразно заключението на вещото лице, административният съд е счел, че нереализирания добив на орехи за 2016 г. и 2017 г. от насажденията попадащи в процесния имот възлиза общо на 170 кг., а при цена от 3 лева за килограм, размерът на доказаната искова претенция възлиза на 510 лв. Направил е извод, че претенцията за обезщетение за вреди за периода от 2012 г. до 2015 г. е неоснователна, тъй като в този период не е налице незаконосъобразен административен акт на административен орган. Изложил е мотиви, че до кмета на О. Л. с подадена молба с вх. № 2183/07.12.2015 г. за разрешаване по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗОСИ на право на преминаване, а Решение № 315 от 24.10.2016 г. по гр. д. № 75/2016 г. на Районен съд – Асеновград е влязло в сила на 24.10.2016 г. По тези съображения е заключил, че исковата претенция е неоснователна за размера на сумата над 510 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 1020 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е изложил обосновани мотиви, при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, касаторът Г. Якубов се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест като е доказал наличие на предпоставките за частична основателност на иска, като е доказал претърпени имуществени вреди, вследствие невъзможността да получи добивите от реколта на орехи за периода от 2016 г. до 2017 г., поради незаконосъобразен отказ на ответника да осъществи достъп до процесния имот. Видно от заключението на изготвената по делото СТЕ, нереализирания добив на орехи за 2016 г. и 2017 г. от насажденията възлиза общо на 170 кг., а при цена от 3 лв. за килограм, размерът на доказаната искова претенция възлиза на 510 лв. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния мълчалив отказ на Кмета на О. Л. и твърдяните имуществените вреди, както правилно е приел съда. Въз основа на събрания в съвкупност доказателствен материал и неговия анализ, съдът е направил обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящата касационна инстанция на ВАС, поради което не са налице сочените в касационната жалба на О. Л. касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и първоинстанционното решение в тази част като правилно следва да се потвърди. Неоснователна е и касационната жалба на Г. Якубов. Решението на административния съд в частта в която е отхвърлен иска за сумата от 510 лв. до 1020 лв. като недоказан е правилно и обосновано. Обоснован и съответен на доказателствата по делото е направения извод, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване исковата претенция на ищеца за сумата над 510 лв. Правилно съдът е приел, че претенцията за обезщетение за имуществени вреди за периода от 2012 г. до 2015 г. е неоснователна, тъй като в този период не е налице незаконосъобразен административен акт на административен орган, отменен по съответния ред. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административният съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил частично предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ето защо не са налице касационни основания за отмяна на решението на Административен съд – П. и същото следва да се остави в сила. Съдът е направил обосновани изводи въз основа на тези доказателства и касационната инстанция напълно споделя тези изводи. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 406/21.02.2019 г. по адм. д. № 1757/2018 г. на Административен съд – П.. Решението е окончателно.