Решение № 14749 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8728/2013 г.

Решение № 14749 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8728/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Хидроенерджи Груп" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя Росен Марианов Маринов, срещу решение № 709 от 26.04.2013 г., постановено по адм. дело № 113/2013 г. от Административен съд - Благоевград. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград (БДЗБР) в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Благоевградският административен съд е отхвърлил жалбата на "Хидроенерджи Груп" ООД - гр. София, против Решение № ПО-01-9/09.01.2013 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, с което на основание чл. 61, ал. 5, чл. 52, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 3, чл. 62, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 68, т. 3 и т. 3а, чл. 118ж, ал. 1, т. 1, 4 и 5 от Закона за водите (ЗВ) е постановен отказ за издаване на разрешително за водовземане и ползване от/на воден обект - река Доспат, в землището на с. Бръщен, община Доспат, област Смолян, с цел на водовземането и ползването на водния обект - производство на електрическа енергия от МВЕЦ 3, с водохващане и сграда на МВЕЦ на кота 620 м., по заявление вх. № РР-01-206/18.06.2012 г., подадено от "Хидроенерджи Груп" ООД - гр. София. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма с подробно изложени фактически обстоятелства в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на материалноправните разпоредби с оглед преценката за наличието или отсъствието на предпоставките по чл. 62, ал. 1, т. 1-8 от ЗВ и при отсъствие на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. При извършената преценка по чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗВ на първо място административният орган констатирал, че инвестиционното предложение попада върху водно тяло BG4DO135R118 и в Защитена зона "Родопи западни", като в плана за управление на речните басейни в Западнобеломорски район била записана забрана за изграждане на нови ВЕЦ на водното тяло BG4DO135R118. Плановете за управление на речните басейни се процедирали и утвърждавали при условията и по реда на Раздел VI от ЗВ, като по силата на чл. 160 от ЗВ (редакция - ДВ, бр. 65 от 2006 г.) се утвърждавали от министъра на околната среда и водите. Не било спорно по делото, че със Заповед № 291/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите и на основание чл. 160 от ЗВ е утвърден ПУРБ в западнобеломорски район за басейново управление на водите, неразделна част от който били мерките за мониторинг и контрол, регламентирани в становище по ЕО № 3-2/2009 г., като същият бил публикуван в интернет страницата на БДЗБР и в раздел VII, приложение VII. 21 от него били разписани забрани за изграждане на нови МВЕЦ на водно тяло BG4DO135R118 - р. Доспат, върху което попадало инвестиционното предложение на "Хидроенерджи Груп" ООД. При така установената несъвместимост на инвестиционното намерение с предвижданията на влезлия в сила ПУРБ само това било достатъчно основание да бъде постановен отказ за издаване на исканите разрешения. Като съобразил това обстоятелство с изискването на чл. 68, т. 3 вр. чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗВ и постановил отказ, административният орган не бил допуснал нарушение на закона, предвид несъвместимостта на искането с обществените интереси по чл. 49, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ същият приел, че исканото разрешение не следва да се издава, тъй като били въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а. Инвестиционното предложение попадало в защитена зона "Родопи-Западни", което обстоятелство се установило и от заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза. Следователно, издаване на разрешение за водовземане или ползване на воден обект - р. Доспат било в противоречие с чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ. Съдът е намерил за неоснователни доводите, че не е налице одобрена защитена зона "Родопи-Западни, " тъй като за нея не била издадена заповед по чл. 11, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Защитена зона "Родопи Западни" BG0001030 била включена в списък на защитените зони, приет с Решение № 122/02.03.2007 г. на Министерски съвет за приемане на списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Обн., ДВ, бр. 21 от 09.03.2007 г., доп., бр. 85 от 23.10.2007 г., бр. 107 от 18.12.2007 г., изм., бр. 14 от 12.02.2008 г., изм. и доп., бр. 96 от 07.12.2010 г., бр. 41 от 31.05.2011 г.). Решението било прието по реда на чл. 10, ал. 4 от ЗБР. Не се отразявало на законосъобразността му обстоятелството, че към настоящия момент все още не е налице заповед на МОСВ по чл. 12, т. 6 от ЗБР, предвид допускането на предварително изпълнение на Решение № 122/02.03.2007 г. на МС. Неоснователно било и възражението за нищожност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на решението на Министерския съвет. От една страна решението имало характер на общ административен акт и предварителното му изпълнение следвало по силата на закона, по аргумент на чл. 180, ал. 1 от АПК. От друга страна инцидентното разглеждане, валидността на това разпореждане било недопустимо в настоящето производство. Отделно от това издадената ОВОС не задължавала органа да издаде позитивен акт, без да извърши самостоятелна преценка. Последният мотив, послужил за издаване на оспорения отказ се състоял в това, че в нарушение на забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 1 от ЗВ било предвидено каскадно изграждане на МВЕЦ. Този извод на административния орган не се подкрепял от доказателствата по делото. От приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установило, че предложението не предвижда каскадно изграждане на МВЕЦ, поради което този извод на органа бил в противоречие с доказателствата по делото. Независимо от това обаче оспореното решение, било в съответствие с материалния закон. Налице били основанията на чл. 68, т. 3 вр. чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗВ и чл. 68, т. 4 вр. чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ за издаване на оспорения отказ. Решението е правилно. При преценката по чл. 62, ал. 1 от ЗВ органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ е длъжен да съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от района на водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж от Закона за водите. Постановеният отказ за издаване на исканото разрешително се базира на плана за управление на водния басейн, с който се налагат ограничения и забрани с цел опазването на местообитанията и биологичните видове, попадащи в защитени зони. Съгласно чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ, не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. Видно от данните по делото, разглежданият участък за изграждане на малка водноелектрическа централа попада в границите на защитена зона "Родопи Западни", с код BG 0001030. Защитената зона "Родопи Западни" е включена в списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, приет с Решение № 661 на Министерския съвет от 16.10.2007 г. за приемане на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, допълнен с Решение № 802 на Министерския съвет от 14.12.2007 г. Правилно административният съд е приел, че не се отразява на законосъобразността на това решение обстоятелството, че не е налице заповед на министъра на околната среда и водите по чл. 12, т. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Защитената зона "Родопи Западни" е налична и без заповед на министъра за определянето й, тъй като на решението на МС за утвърждаване на списъка със защитените зони е придадено предварително изпълнение. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗБР за защитени зони се обявяват територии, включени в списъка по чл. 10, ал. 4 от закона. Независимо от това, че защитена зона "Западни Родопи" не е обявена със заповед на министъра на околната среда и водите по реда на чл. 12 от ЗБР, административният орган има задължение да прецени съответствието на предложението с изискванията за опазване на околната среда, както предвижда чл. 62, т. 3 ЗВ. Едновременно с необходимостта от защита на състоянието на водите с оглед целите по чл. 149а от ЗВ, директорът на басейновата дирекция е констатирал и несъвместимостта на инвестиционното предложение с предвижданията на плана за управление на речните басейни за Западнобеломорски район, утвърден със заповед № 291 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Както законосъобразно е посочил административният съд, въведената с плана забрана за изграждане на водноелектрически централи на водно тяло BG4DO135R118 - река Доспат представлява основание за отказ за издаване на разрешително за водовземане за производство на електроенергия, тъй като искането е несъвместимо с обществения интерес по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 3 от ЗВ. По изложените съображения решението на Административен съд - Благоевград, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,