Решение № 1090 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9752/2010 г.

Решение № 1090 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9752/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област с административен център гр. Благоевград, против Решение № 290/11.06.2010 г., постановено по адм. дело № 304/2010 г. на Административен съд - Благоевград, с което е обявена за нищожна заповед № ОА-155/11.03.2010 г. на Областния управител на област с административен център гр. Благоевград и преписката е изпратена обратно на същия за решаване по същество при спазване на дадените задължителни указания. Поддържа се оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Лифоет-2007" ЕООД - не е взел становище по жалбата. Ответникът - кметът на Община Якоруда - също не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С оспореното решение Административния съд - Благоевград, по реда на чл. 172, ал. 2, предл. 1 и чл. 173, ал. 2 АПК е обявил за нищожна Заповед № ОА-155/11.03.2010 г. на Областния управител на област с административен център гр. Благоевград, с която е отменен изричен отказ на кмета да приеме отправеното искане от "Лифоет - 2007" ЕООД за издаване на разрешение за строеж, квалифициран като административен акт по чл. 21, ал. 4 от АПК, със задължение да приеме искането за разглеждане. Административният съд е постановил връщане на преписката на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на взетото решение. За да постанови този резултат е приел, че отказът на органа да приеме отправеното до него писмено искане за издаване на административен акт, представлява бездействие по изпълнение на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК, поради което областният управител е следвало да я препрати за разглеждане от съда. От това е извел извод, че оспорваната заповед е нищожна, тъй като същият се е произнесъл извън правомощията си по чл. 93, ал. 4 от АПК. Решението е правилно. Върховният административен съд, преценявайки изводите на съда и наведените касационни доводи, споделя изводите в обжалваното решение, че процесната заповед на областния управител е издадена при липса на материална компетентност, поради което се явява нищожна. За случая е приложим ЗУТ, който се явява специален по отношение на АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,