Решение № 8460 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1686/2016 г.

Решение № 8460 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1686/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Т. В. Т. и В. В. Т. от гр. Ч., подадена от пълномощникът адв. Къдрински срещу решение № 222 от 21.12.2015 г. по адм. дело № 227/2015 г. на Административен съд - Смолян. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу заповедта на началника на СГКК - Б., със законните последици. Ответникът началник на СГКК - С., в писмено становише ангажира становище за основателност на касационната жалба. Ответникът кмет на О. Ч., чрез юрк. А., заявява становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски по списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № 18-6294/12.08.2015 г. на началника на СГКК - С., с която на основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, чл. 14, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/28.05.2005 г. на МРРБ, и чл. 21, ал. 1 от АПК, е одобрено изменение на кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри /КР/, одобрени със заповед № РД-18-57/28.08-2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в нанасяне на нов обект ПИ с идентификатор 80371.241.9077,с площ 59 кв. м., начин на трайно ползване ниско застрояване и записване в КР като собственост на О. Ч. и носителите на ограничено вещно право /П на строеж / Т. В. Т. и В. В. Т.. Допусната е и промяна в границите на съществуващия ПИ с идентификатор 80371.241.1717,с намаляване на площта му с 59 кв. м. Прието е, че изменението е допуснато в процедура по отстраняване непълнота и грешка в КККР по заявление вх. № 01-70117/11.03.2015 г., подадено от Т. В. Т. и В. В. Т. и касае отразяване на поземлен имот съобразно действащ подробен устройствен план /ПУП/, след отмяна на измененията на РП с влезли в сила съдебни решения от 2003 г. /решение № 5468/03.06.2003 г. по адм. дело № 2573/2003 г. и решение № 6465/25.06.2003 г. по адм. дело № 3852/2003 г. на Върховния административен съд/. Обсъдено е приетото по делото без оспорване заключение на СТЕ, сочещо на непопадане на процесните 59 кв. м. в уличната регулация по действащия РП /ул. проф. "М. М." с идентификатор по КК 80371.241.1717/, а съставляват част от УПИ III - Групово жилищно строителство на АПК, кв. 38 по ПУП на гр. Ч.. Обсъдена е активната легитимация на заявителите, като е прието че са носители на ограничено вещно право на строеж върху ид. ч. от УПИ III - Групово жилищно строителство на АПК, а вписания в КР собственик на процесните 59 кв. м. е О. Ч., която е възразила изрично срещу изменението. Направен е извод за наличие на спор за собственост по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който е пречка за допускане на исканото изменение и е основание за постановяване на отказ. С тези решаващи мотиви, оспорената заповед е възприета като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но при различна мотивировка. Действително процесната заповед е постановена при действието на чл. 54, ал. 2 ЗКИР/след изм. ДВ бр. 49/13.06.2014г/, която гласи "Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред". Отпадането на изискването на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КК и КР, след изм. на чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР / ДВ, бр. 49/2014 г./ не игнорира "спора за собственост" като основание за постановяване на отказ от началника на СГКК, видно от цитирания по-горе текст на ал. 2, чл. 54 ЗКИР. Нормата единствено въвежда ново задължение за административния орган за изготвяне на комбинирана скица, която отразява "застъпването" на претендираното право на собственост и това по действащата КК и КР и може да бъде приложена към исковата молба. В конкретния казус обаче не е налице такова застъпване на собственически права, тъй като на вписания в КР собственик О. Ч. не се противопоставя право на собственост, а ограничено вещно право /Право на строеж/. Следователно решаващият правен извод на административният съд не е съобразен с изяснената по делото фактическа обстановка. Заповедта е незаконосъобразна на друго основание - постановена е в производство, образувано по искане на лица, непопадащи в кръга на визираните в ал. 3, чл. 51 ЗКИР, разполагащи в право да искат процесното изменение на КККР поради непълнота и грешка /по т. 2, ал. 1, чл. 51 ЗКИР/. Заявителите не са собственици /съсобственици / на процесния новообразуван имот /59 кв. м. от ПИ с идентификатор по КК 80371.241.1717/. Правото им на строеж, отстъпено с договори за отстъпено право на строеж от 19.04.1989 г. върху 1/12 от п-л / УПИ/ III - Групово жилищно строителство на АПК е реализирано, като впоследствие са придобили собственост върху обособен имот /реална част/ -по ? ид. ч. от п-л Х-856, кв. 38 по плана на гр. Ч. по силата на Договори за продажба на ДНИ от 1997 г. Следователно процесната заповед е издадена по недопустимо искане за изменение на КККР, поради което заповедта, с която е допуснато исканото изменение се явява незаконосъобразна на това основание, без да се изследва въпроса по същество, т. е. дали е налице грешка при отразяване границите на имот с идентификатор по КК 80371.241.1717 в първоначалната КК, одобрена със заповед № РД-18-57/28.08-2006 г. на изпълнителния директор на АГКК. Предвид горното, обжалваното решението, с което е отменена заповедта следва да бъде оставено в сила. При изрично и своевременно заявената от кмета на О. Ч. претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторите дължат поравно разноските за настоящата инстанция в размер на 600 лв, съставляващи юрк. възнаграждение, определено в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2003 г. за минималните размери на адв. възнаграждения и ТР № 3/2010 г. на ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение