Решение № 7638 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7033/2018 г.

Решение № 7638 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7033/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. [населено място] подадена чрез адв. Димитров, против решение № 59 от 20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 87/2017 г. на Административен съд – К., с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., оформено с изх. № 02-100-6500/1215 от 13.03.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по заявление с УИН: 10.17.0511/38975 за кампания 2011 г. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по Схемата за национални доплащания на площ /СНДП/ и по мярка "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/" и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 2 845, 71 лв., от които по СЕПП – в размер на 1332, 90 лв. и по НР1 - в размер на 1512, 81 лева, както и със същото решение е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие" деловодни разноски в размер на 360 лева. Касационната жалбоподателка твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробно изложени съображения моли решението да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК постановено друго по същество, с което да бъде отменен административния акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението и като подписана от надлежно упълномощен адвокат на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - К. е образувано по жалба на С. А. срещу Уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/1215 от 13.03.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., с което е отказано финансово подпомагане по заявление с УИН: 10.17.0511/38975 по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по Схемата за национални доплащания на площ /СНДП/ и по мярка "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/" и са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 2 845, 71 лв., от които по СЕПП – в размер на 1332, 90 лв. и по НР1 - в размер на 1512, 81 лева. С обжалваното понастоящем решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ – РА (Д. фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция), в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20 а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. Съдът е счел за неоснователни и доводите в жалбата за това, че административния орган е бил длъжен да извърши теренни проверки, респ. проверки на място. По подаденото от жалбоподателката заявление е извършена задължителна проверка в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. на Комисията. Съгласно чл. 20, т. 1 от същия и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извърши административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да провери дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Административните проверки включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, които представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 година. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на Аксева са били проведени административни проверки и резултатите тях са отразени в оспореното уведомително писмо. Безспорно е, че размерът на недопустимата площ е определен въз основа на административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП. В този смисъл съдът е приел, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила. Приел е също, че по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ са заявени БЗС с площ от 16, 19 ха, от които установената площ, допустима за подпомагане е в размер на 10, 24 ха, съотв. наддекларираната /недопустимата/ площ е 5, 95 ха, което като процент на наддеклариране съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, възлиза на 58,11 %, а съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, когато в резултат от административните проверки или проверката на място се установи, че разликата между декларираните площи и тези, които са били установени, е повече от 50 %, земеделският стопанин следва да бъде изключен от възможността да получи субсидии за текущата година и му се налага санкция за бъдещ период до размер, който съответства на разликата между декларираните площи и действително установените площи. Размерът на санкцията за СЕПП при ставка в лв. /ха, е 224, 02 лв. Х 5, 95 ха = 1332, 92 лв., колкото е определен с оспорения акт. Същият се потвърждава и с експертното заключение на вещото лице. Направени са изводи за правилно приложение на материалноправните норми за налагане на санкции по отношение на визираната схема. Идентични изводи първоинстанционният съд е направил и по отношение на мярката за "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/" – заявени са БЗС с площ от 15, 34 ха, от които установената площ допустима за подпомагане е в размер на 9, 39 ха, съотв. наддекларираната /недопустимата/ площ е 5, 95 ха, което като процент на наддеклариране възлиза на 63, 37 %. По тази мярка съдът се е позовал на чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 65/2011 на Комисията и е посочил, че размерът на санкцията при ставка в лв. /ха е 254, 25 лв. Х 5, 95 ха = 1512, 79 лв., колкото е определен в оспорения акт, което се потвърждава и от експертното заключение на вещото лице. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящата инстанция следва да посочи, че в случая касационният жалбоподател е подал заявление за подпомагане за кампания 2011 година, в което за подпомагане е декларирал парцели по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП), което е идентично със Схемата за национални доплащания на площ (СНДП) и по мярка "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1), идентична с "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване номера на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира, като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Според нея "Министърът на земеделието и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години. " По подаденото от С. А. З. за подпомагане 2011 – Форма за физически лица, с УИН: 10.17.0511/38975, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2011 година. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на С. А. са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Ето защо неоснователно е възражението на касатора, че административната проверка е формална и неточна, поради това, че не е извършена проверка на място. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол) и СИЗП (Система за идентификация на земеделските парцели), а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателката не е попаднала. В първоинстанционното производство е била допусната съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че вещото лице, при разчитане на означенията върху снимките е установило, че в парцел 35835-197-2 /картофи/ – изключена от допустимия слой за подпомагане е северната захрастена част, но площ без следи от обработване има и в югоизточната част; в парцел 35835-213-1-1 /естествени ливади/ - няма следи от косене или паша в югоизточната част, която е заета от високи треви и храсти; в парцел 62181-104-1-2 /естествени ливади/ - няма следи от косене или паша в цялата площ; в парцел 62181-107-1-2 /затревени площи – мери и пасища/ - допустима площ има в североизточната част, а в останалата – парцела е обрасъл с високи треви или храсти; в парцел 68181-108-2-5 /твърда пшеница/ - обработва се само северната част, а останалата е заета от високи треви и храсти; в парцел 68181-108-2-8 /естествени ливади/ - северозападната част е в добро земеделско състояние, а на югоизток – парцела е покрит с високи треви и храсти; в парцел 62181-108-3-2 /естествени ливади/ - изключена за подпомагане е малка площ в северната и в южната част поради единични дървета; в парцел 62181-109-4-2 /естествени ливади/ - са заснети храсти и единични дървета, като целия блок е с начин на трайно ползване "храсти и затревени територии"; в парцел 62181-177-5-1 /ябълки/ - част от парцела излиза извън физическия блок и попада в горска територия, а в частта във физическия блок има рядко и неравномерно разположени дървета - не в план квадратна мрежа, както е при трайните насаждения; в парцел 62181-821-1-1 /естествени ливади/ - е изключена малка част на север, която попада в застроени площи; в парцел 62181-821-3-1 /семейни градини/ - западната част попада в горска територия и е недопустима; в парцел 62181-821-4-1 /затревени площи/ - северната и южната част е заета от дървета и е недопустима; в парцел 62181-821-5-1 /ябълки/ - площта попада в горска територия. Въз основа на анализа на снимките, вещото лице е достигнало до извод за основателно изключване от административния орган на площите от 13 парцела в уведомителното писмо, от допустимите за подпомагане, както следва: по СЕПП – наддекларираната /недопустимата/ площ е 5, 95 ха, при заявена 16, 19 ха и установена 10, 24 ха; по НР1 – наддекларираната /недопустимата/ площ е 5, 95 ха, при заявена 15, 34 ха и установена 9, 39 ха и по СНДР - наддекларираната /недопустимата/ площ е 0, 7 ха, при заявена 4, 08 ха и установена 3, 384 ха. Констатира се и правилно определяне процента на наддеклариране, като по СЕПП и НР1 – същият е над 50 %, поради което е наложена санкция за бъдещ период, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ, която е по 5, 95 ха за всяка от двете схеми. Потвърждават се размерите на санкциите при ставка в лв. /ха – за СЕПП: 224, 02 лв. Х 5, 95 ха = 1332, 92 лв. и по НР1 – 254, 25 лв. Х 5, 95 ха = 1512, 79 лв. или общо 2845, 71 лева. В този смисъл, обосновани са изводите на съда, че по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) са заявени БЗС с площ от 16, 19 ха, от които установената площ, допустима за подпомагане е в размер на 10, 24 ха, съотв. наддекларираната /недопустимата/ площ е 5, 95 ха, което като процент на наддеклариране съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, възлиза на 58, 11 %. Съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, когато в резултат от административните проверки или проверката на място се установи, че разликата между декларираните площи и тези, които са били установени, е повече от 50 %, земеделският стопанин следва да бъде изключен от възможността да получи субсидии за текущата година и му се налага санкция за бъдещ период до размер, който съответства на разликата между декларираните площи и действително установените площи. Размерът на санкцията за СЕПП при ставка в лв. /ха, е 224, 02 лв. Х 5, 95 ха = 1332, 92 лв., колкото е определен с оспорения административен акт. Същият се потвърждава и с експертното заключение на вещото лице и затова изводите за правилно приложение на материалноправните норми за налагане на санкции по отношение на визираната схема са законосъобразни. Идентични са изводите и по отношение на мярката за "Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони" /НР1/ - заявени са БЗС с площ от 15, 34 ха, от които установената площ, допустима за подпомагане е в размер на 9, 39 ха, съотв. наддекларираната /недопустимата/ площ е 5, 95 ха, което като процент на наддеклариране възлиза на 63, 37 %. Съгласно чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 65/2011 на Комисията, когато в резултат от административните проверки или проверката на място се установи, че разликата между декларираните площи и тези, които са били установени, е повече от 50 %, земеделският стопанин следва да бъде изключен от възможността да получи субсидии за текущата година и му се налага санкция за бъдещ период до размер, който съответства на разликата между декларираните площи и действително установените площи. Размерът на санкцията за НР1 при ставка в лв. /ха, е 254, 25 лв. Х 5, 95 ха = 1512, 79 лв., колкото е определен с оспорения административен акт. Същият се потвърждава и с експертното заключение на вещото лице и затова изводите за правилно приложение на материалноправните норми за налагане на санкции по отношение на визираната схема са законосъобразни. Потвърждава се и общият размер на наложените санкции от 2 845, 71 лева. Неоснователно е и оплакването, релевирано с касационната жалба за неправилност на съдебното решение поради това, че съдът се е позовал изцяло на приетата съдебно - техническа експертиза (СТЕ). Настоящият съдебен състав констатира, че заключението на вещото лице е съответстващо на поставените задачи и въпроси, като при приемане на експертизата в съдебно заседание, проведено на 20.02.2018 г., процесуалният представител на жалбоподателя не е заявил, че оспорва експертизата. При това положение първоинстанционният съд правилно се е позовал на приетата експертиза и я е съобразил при постановяване на обжалваното понастоящем решение. За пълнота следва да се посочи, че касационните доводи по своята същност представляват оспорване на заключението на вещото лице пред първоинстанционния съд, което е недопустимо на този етап от производството и затова тези доводи не следва да бъдат обсъждани от касационната инстанция. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав констатира, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, като се е съобразил с факта, че в случая съдебната проверка е ограничена до частта от уведомителното писмо, с която са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 2 845, 71 лева, защото спорът за законосъобразността на отказа за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 година по заявлението на жалбоподателката е решен с влязлото в сила решение по адм. дело № 5004/2013 г. на Административен съд С. – град. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касационната жалбоподателка не се дължат разноски, въпреки че са направени и поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,